Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Платени Русофоби Фалшифицират Българската История! Поръчката и Заплатите им са от САЩ!

През последните години няма историческо събитие или значима дата, свързани с Русия, които да не се използват от малка групичка платени анти-български русофоби за обругаване и грубо оклеветяване на всичко руско.

Особено злъчни и яростни са русофобите в публикации, „посветени“ на Трети март. И тази година медийните изяви на грантовите соросоиди безродници бяха старателно очернящи и изобилно предателски спрямо българската родова памет и национален интерес.

Безцеремонно пренебрегвайки историческите реалности, очевидните факти и безспорни документи и свидетелства, русофобските продажници най-произволно преиначават или фалшифицират събитията, свързани с този велик за българския народ ден. С особено настървение се подменя историческата истина за причините, целите, хода на военните действия и резултатите от Руско-турската война от 1877/1878 година.

Отричайки освободителния характер за българския народ, те я представят като поредна завоевателна война на Русия, преследваща завладяването на Цариград и проливите. А има и по-ентусиазирани русофоби, очевидно с крайно ограничени познания, с посредствен интелект, но пък преливащи от алчност, според които руските претенции били за включване на българските земи в границите на Руската империя.

Това си малоумно твърдение русофобите не могат да подкрепят с нито един факт или документ, разбира се. Впрочем, повечето от тях не са историци и може би не са чували за договореностите на великите сили (Англия, Германия, Австро-Унгария), които давайки съгласие Русия да обяви война на Турция, строго регламентират границата, до която може да стигне руската армия. А след избухването на войната Лондон, Берлин и Виена с внимание следят хода на военните действия. Когато руската армия напредва към Цариград, те предупреждават Русия да спазва договореностите. А за всеки случай Англия изпраща своя флот в турски води. Докато повечето главнокомандващи на турската армия всъщност са англичани, французи и австрийци – проксивойна.

Високопрофесионалната руска дипломация отчита международните реалности и стриктно се съобразява с това условие на големите европейски държави, за които Цариград и проливите не са руско-турски, а общоевропейски въпрос. Руско посегателството върху турската столица и Босфора би провокирало остра, включително и силова реакция от страна на Европа, която не би допуснала такъв акт, който би променил равновесието на силите на континента и би провокирал нова Кримска война.

Още по-абсурдно звучат упреците на фалшификаторите към Русия заради Берлинския конгрес, на който бе разпокъсан българският народ, както и намесата на Русия в съдбата на българите, които според платените соросоидни русофоби били в състояние сами да се освободят от турско робство и да обособят българската държава в реалните етнически граници. Русия попречила на тази възможност. Очевидно, тези, които плащат на фалшификаторите на българската история в този критичен момент от миналото на българите, са наследници на онези, които всъщност инициираха Берлинския конгрес, и заложиха мини за всички последвали войни и кръвопролития на балканските народи. Не Русия, а Англия, Германия и Австро-Унгария брутално посегнаха върху целостта на българската земя и единството на българския народ. И не те, които не смятаха да пожертват и един войник за свободата на българите, а руският народ плати огромната цена – десетки хиляди убити, ранени и осакатени за българската свобода.

А твърдението, че сме щели сами да се освободим от Игото е близко до сюжетите от фантастичните филми. През цялото си съществуване Османската империя е поддържала от 200 до 400-хилядна армия, от която 70-80 хиляден елитен еничарски корпус. Най-големите български въстания, избухнали през годините на робството, са от 10-12 до 20 хиляди души. Затова и всички те завършват с тежки поражения. Многобройните исторически документи свидетелстват, че възможността за самостоятелно освобождаване е била минимална, и дори сведена до нула.

Впрочем, нека припомним, че Русия започва войната с 270 000 армия, от които 170 хиляди действат на Балканите, т.е. на българска територия, а 100 хиляди в Кавказ. Затягането на военните действия и упоритата съпротива на турците принуждава руското командване да включи още 100-хилядна армия. Заедно с 35 хилядите румънци срещу Османската империя е изправена над 400-хилядна редовна обучена и с добро военно командване армия.

Научната обективност и добросъвестност налага да припомним, че тази война става възможна заради гневната реакция на европейската общественост срещу жестокото потушаване на Априлското въстание и извършените безпрецедентни зверства от турските въоръжени сили и башибозука върху българското население. Силно влияние върху решението на руския император Александър Втори да обяви война на Турция оказва руската общественост. Тя е категорична, че дълг на Русия е да защити един братски православен и славянски народ.

Наред с грубите, но наивни и глуповати фалшификации, платените русофоби фантазират и други най-невероятни твърдения. Един от най-яростните русофоби наскоро „убеждаваше“ от екрана на една телевизия, че с войната от 1877/1878 г. Русия е целяла не освобождението на България, а да завладее петрола на Азербайджан. Тази абсурдна, но и смехотворна теза, свидетелства както за морала, така и за историческата неграмотност на автора. Ако бе погледнал поне една енциклопедия, щеше да прочете, че Северен Азербайджан е включен в Руската империя още през 1813 г., а Баку – 1806 г. Освен това през 70-те години на XIX век двигателите – бензинов и дизелов, не са открити и никой не се е интересувал от петрола. Този факт, обаче, е без значение за фалшификатора. Той разчита на неосведомеността на част от зрителите, които приемат лъжата за истина.

Разбира се, руската външна политика не е безгрешна и не е водена само от хуманни съображения. Тя е провокирана или е провокирала войни, които са имали освободителен или завоевателен характер. За нас обаче войната от 1877-1878 г. има освободителен характер. Нещо повече- тази война е сред малкото силно алтруистични войни, война за духа, за братството и за вярата.

Има обаче и нещо друго: Според авторитетни български и международни наблюдатели, анализатори и историци, войната от 1877-1878 г. се случва в един критичен за българите момент. Крайно агресивният национализъм на малките ни съседи – вече обособили секато отделни държави – Гърция, Румъния и Сърбия, вземат застрашителни мащаби. Ясно очертани са претенциите им за пълно завладяване и подялба на българските земи и денационализирането на българския народ. След като нито една от тези страни няма потенциала сама да ги завладее, през 60-те години на XIX век, те, в резултат на много преговори, се договарят да си ги поделят. Успеха на това тяхно начинание би изключил всякакви възможности за появата по-сетне на независима българска държава. Паралелно с тази категорична договореност, трите държави, макар и бедни, хвърлят сериозни средства за пропаганда на великонационалистическите си аспирации сред българския народ. Срещу тези груби антибългарски прояви и действия реагират остро идеолозите и ръководителите на българското национално-освободително движение. В поредица свои статии, писма и декларации Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев гневно осъждат пропагандата на Атина, Букурещ и Белград, налагаща гръцко, румънско и сръбско национално съзнание сред българското население.

Особено ярко агресивният характер на национализма на съседните държави се проявява, и то със страшна сила, след разпокъсването на България на Берлинския конгрес и след двете ни национални катастрофи (1913 и 1918 г.). Попаднали в границите на Гърция, Румъния и Сърбия 2.5 млн. българи са подложени на такава брутална денационализация, която е без аналог в европейската история. Над 100 хиляди заплащат с живота си отстояването на българската си национална принадлежност. Стотици хиляди емигрират. А останалите българи за безпрецедентно кратък срок от 2-3 десетилетия биват насилствено превърнати в „сърби“, „румънци“ и „гърци“. Най-непокорната част от тях са „покръстени“ в „македонци“.

Трагичната съдба, сполетяла българското население, откъснато от България, е едно безспорно категорично свидетелство за реалната, а не хипотетична опасност от изчезване, надвиснала над българския народ при попадането му в границите на трите балкански държавици. В края на XIX век и началото на XX се заражда още един войнстващ национализъм – турският, според който всички етноси в Османската империя са неразделна част от турската нация.

Очевидно, със саможертвата на героите от Априлското въстание бе провокирана Руско-турската война от 1877-1878 г. Тя избухва в критичен за българите момент. Затова нейният освободителен характер за нас българите е не само безспорен, той е спасителен за нашия народ. Skandalno.net

Доц. д-р Йордан Величков, Skandalno.net

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Платени Русофоби Фалшифицират Българската История! Поръчката и Заплатите им са от САЩ!

  1. Анонимен Отговор

    13.08.2019 в 0:46

    БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНО САМО СЪС ВЕЛИКА И СВЯТА БРАТСКА НАВЕКИ РУСИЯ НАТО ЕС САЩ СОРОС ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ ЗАЕДНО СЪС БОРИСОВ БЪЛГАРОУБИЕЦА И МАФИОТСКАТА МУ ХУНТА ГЕРБ

  2. Анонимен Отговор

    15.08.2019 в 22:21

    ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ ГОСПОД ДА ТЕ УБИЕ СЪС ПОТОМСТВОТО ТИ ПРЕДАТЕЛ РАНО ИЛИ КЪСНО НА КЛАДА ДА ГОРИШ ОТ ЗАПАЛЕНИ УЧЕБНИЦИ ПО ИСТОРИЯ ДА ТЕ НАКАЖЕ ГОСПОД СЪС НАЙ ЖЕСТОКОТО ВЪЗМЕЗДИЕ ТЕБ И ДЕЦАТА ТИ А НИЕ НАРОДА ЗНАЕМ КАК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *