Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Петър Волгин: Нови партии нахлуват в българската политика!

През следващите няколко дни ще наблюдаваме сюжета „БСП търси премиер“. Предполагам, че дните няма да бъдат особено много, защото БСП дори и да намери премиер, правителство определено няма да може да състави. Това сочат заявките на останалите политически сили. Така че пътят към новите парламентарни избори изглежда съвсем открит.

Със сигурност някои партии вече чакат изборите с нетърпение. Те са силно обнадеждени от едно скорошно социологическо изследване, което определи кои формации биха дръпнали напред и кои ще останат назад при поредния вот. Подобно весело пърхане с крила от страна на някои от сега парламентарно представените партии обаче ми изглежда твърде преждевременно. Защото да подскачаш от радост, когато ти дават преднина в рамките на статистическата грешка, не изглежда особено умно. А и до изборите все пак има около три месеца. Уж е малко времето, обаче е напълно достатъчно изживяващите се днес като фаворити да се издънят, т.е. да потвърдят на практика заглавието на една пиеса от Александър Островски – „И най-мъдрият си е малко прост“.

Струва ми се, че ще бъде по-добре вместо да разсъждаваме надълго и нашироко над едно социологическо проучване, измерващо нагласите в обществото към началото на август, да се съсредоточим върху едни по-съществени тенденции, които ще определят развитието на българската политика, а съответно и живота на всички нас оттук-насетне. Политическите технолози, както и хората с пари и влияние, вече работят по създаването на нови партийни формации, които да заменят остарелите. Най-успешният техен проект през последното десетилетие беше ГЕРБ, но, разбира се, всяко нещо си има срок на годност и трябва да бъде сменено с нещо ново. Ново като политическа философия, а и като лидерство. Защото и светът се променя – за добро или за лошо.

ГЕРБ печелеше, защото беше създаден около един точно определен човек  – Бойко Борисов. Имиджът на същия на „човек от народа“ дълго време беше основен фактор за изборни победи. Борисов говореше като средностатистически българин, не се прави на много учен и знаещ и заради това го разбираха всички – от завършилия четвърти клас до притежателя на няколко дипломи от престижни европейски и американски университети. Сега обаче ми се струва, че политтехнолозите търсят друг тип лидерНе непринудения ръководител, който си говори дружески с бабите от село и разказва смешки, какъвто беше Борисов, а експерта. Да, публиката харесва дружеското бърборене, обаче тя харесва и онези с многото дипломи. И явно сега ще бъдат издигани точно такъв тип хора, защото от първия типаж народът се умори.

Всъщност кои точно ще са хората с дипломите, няма особено значение. Много по-важно е какви политики ще провеждат оглавяваните от тях партии. Отсега ми се вижда естествено този тип нови формации да се придържат стриктно към неолиберално-глобалистките идеи. Този тип проекти поставят твърдо глобалното над националното, интересите на наднационалния бизнес и мултинационалните корпорации над интересите на хората на труда, модерно изглеждащите прогресистки културни течения над традициите в местната култура. Правят тези неща, защото това е механизмът, задаван им от чуждестранните им ментори и владетели на България, които за благозвучие тук наричаме западни „партньори“. А и никоя успешна партия в България не е ставала такава без любезното съдействие – идейно и финансово – от чужбина. Новият неолиберален проект също ще дойде на бял свят, следвайки мъдрите указания на някои западни посолства и техните български подизпълнители.

Интересното в случая е дали българското общество ще намери в себе си сили да се противопостави на пагубния неолиберален глобализъм. Длъжно е да го направи, ако все още му е останало чувство за самосъхранение. Ако иска да продължи да съществува, нашето общество трябва да отговори по достатъчно убедителен начин на неолибералното господство. Използвам тези думи, защото днешният неолиберализъм отдавна няма нищо общо със своите някогашни основатели – либералите, за които висшата ценност беше свободата. Тези, които днес се наричат либерали, искат да наложат един униформен начин на мислене навсякъде – от Вашингтон до София и от Харвард до Софийския университет. И политическите им проекти ще работят в тази посока. Посоката на уеднаквяване на мисълта и на прогонването на всякаква опозиционна идея. Не успеем ли ние българите да се справим с този външен натиск, сме обречени да изгубим всякакви остатъци на независимост и да станем поредната неолиберална колония. Skandalno.net

Автор: Петър Волгин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Петър Волгин: Нови партии нахлуват в българската политика!

  1. панчо виля Отговор

    30.08.2021 в 11:34

    Униформеният начин на мислене не е нещо ново.Това е природен закон. В лъвския прайд, в маймунското стадо, вълчата глутница – винаги властва един алфа мъжкар, който не търпи никакво неподчинение и оспорване на власт. Това го има и при хората още от първобитните племена и до днес. Всеки диктатор налага своето право и смазва и изтребва несъгласните и противниците си. Последните дори и да успеят да свалят натрапника, те също като него по рождение са заразени с неговата самонадеяност на единствен, непогрешим и нетърпящ друго присъствие и споделяне във властта. Примери? След френската революция гилотината отпушва реки от кръв на оспорващи различията си революционери, след Февруарската и Октомврийската различията им преминават в гражданката, отнесла заено с разрухата и глада 1/4 от предишното население. След оттегляне на чуждият окупатор Полша и Гърция,Китай,Корея и Виетнам се обливат в кръв на довчерашни борци срещу него. Националноосвободителните движения срещу бившите колониални империи много скоро след освобождаването си изоставят националното и започват битки помежду си за налагане различията си до степен на масово изтребление: Индия и Пакистан, Ангола и Конго,Судан и Руанда, Етиопия и Сомалия. Чудно ли е че това се повтаря /слава богу без кръвопролитие/ и в днешния ни парламент, където различията на дребни фюрерчета лесно ескалират до омраза и инат? А оставят да се хили отстрани сваленият сатрап и да се надява да му се размине? Не е ли поучително, че след гражданските войни в новоосвободените бивши колонии старите господари намират начин да се завърнат и да прилагат чрез корупция почти същата власт? Това ли ни очаква?

  2. Го4о Отговор

    30.08.2021 в 16:15

    На сатрапа Борисов няма да му се размине!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *