Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Неолибералната доктрина на Запада: Цялата патология ще бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология

Тези дни един с0p0cоидeн опонент в социалните мрежи прозорливо ми каза нещо от сорта: „Ние подкрепяме Украйна, не защото я обичаме, а защото ненавиждаме Русия. Както вие подкрепяте Русия, не защото чак толкова я обичате, а защото ненавиждате неолибералната доктрина.“ Стиснахме си ръцете.

И хайде сега да си припомним за кой ли път какво представлява неолибералната доктрина:

Неолибералната доктрина представлява днешното западно ляво, което обаче за разлика от старото ляво (комунисти и социалдемократи) чете Карл Маркс, както дявола чете Евангелието. Днешното западно ляво има малко общо с комунизма и социалдемокрацията- представителите му са наричани още либерали, неолиберали, прогресисти. Дебело подчертавам факта, че само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни – ДБ, ПП, ДСБ и ред други седесарски герои. Тая глупост я няма никъде другаде, и на Запад, хората с либерални убеждения, се наричат либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и т.н. Но никога десни.

Авторката Ирини Зикидис е български журналист

През 60-те години на 20 век, членът на Франкфуртската школа Херберт Маркузе (любимият философ на Дж0pдж С0рoc) защитава тезата, че Маркс е сгрешил субекта на революцията – онази обществена класа, която трябва да предизвика и износи световната революция за смяна на обществения ред. Според Маркс неизбежният глобален конфликт е между работническата класа (пролетариата) и паразитиращата на гърба й експлоататорска висша капиталистическа класа. Според Маркузе, обаче, това е грешно, защото работническата класа се е дискредитирала, оказвайки се прекалено консервативна и дори склонна да одобри капитализма като система в момента, в който си извоюва и получи повече блага и права за себе си.

Ето защо Маркузе коригира Маркс, твърдейки, че конфликтът не е класов, а между «опресиращи привилегировани насилници» (консерватори, бели мъже) и «опресирани непривилегировани жертви» (всички малцинства- от етнически до сексуални). Маркузе става гуру на западното ляво, което по това време влиза в жесток конфликт с комунизма в източна Европа, обявявайки комунизма за «извращение». Това, между другото, е особено неразбрано в България. Голяма част от българите (дори и добре образованите),  все още не осъзнават, че Западът, от консервативен, национален и десен, след 90-те години вече е либерален, глобален и ляв. Тези хора казват „Глупости, Западът да е ляв?! Че нали отрича комунизма?!” Е, тук е голямата изненада. Да, Западът отрича комунизма. Източния комунизъм. Комунизмa на СССР. Дори го нарича “vulgar Marxism”, и ни обвинява, че сме извратили идеите на Маркс, Троцки, Ленин и Маркузе.

Ето и най-знаменитият цитат на Маркузе: „Буржоазията все още може да бъде победена. Маркс сбърка в твърдението си, че пролетариатът е автентичната революционна класа. Истинската революционна сила на днешния ден са различните малцинства, „гетата“, които живеят вън от общия ред. Те са автентичните носители на революцията. Как ще се случи тази революция? Ето така:  Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния бунт е ключово за ефективната неолиберална опозиция. Тогава най-после ще рухне буржоазното общество.»

Тоест, какво се оказва?

Ако преди стотина години прогресивните либерални сили са се борили за такива основополагащи неща като обществена солидарност, равни права и задължения на хора от всяка раса, етнос, пол, вероизповедание и сексуални предпочитания, то съвременните западни левичарски идеологии смело нагазиха в тресавището на глупостта. Ако старите леви имат сериозен принос към днешния лукс, който приемаме за даденост (права, извоювани от левичарите с много кръв и десетилетна борба – като справедливо възнаграждение, двудневни уикенди, осемчасов работен ден, двадесет дневни отпуски, безопасни условия на труд), то новите леви (неолиберали), старбъкс-айфон соушъл джъстис уориъри, вдъхновени от Маркузе, отдавна са теглили една сочна на „работническата класа“ и са се насочили да „защитават“ съвсем други идеи и обществени групи.

Ако левите в миналото са се борили за класова справедливост, то този дискурс вече е успешно подменен с идентичностния, а неолибералите започнаха да стимулират нови и нови паразитиращи маси от „жертви на сегашната система“.

Големият срив, голямото разделяне, голямата схизма между левите идеологии на Изтока и Запада, настъпва на два етапа: след смъртта на Сталин, когато западната левица отрича социализма в Източния блок като „извращение на иначе прекрасните идеи на Ленин и Троцки”, и няколко години по-късно, когато контракултурата на 1960-те се превръща в мейнстрийм култура, а лявата идеология е пренасочена от традиционната класова политика към политически коректния свят на полова, расова и сексуална политика. Електоратът в лицето на работническата класа е сменен със сърбащите лате изнежени крайно-градски гласоподаватели и малцинствата. По този начин Маркузе подменя субектите на революцията – революционери се оказват не бедните и онеправдани работници, а чернокожите, жените и гейовете.

Потисници вече са не потомствените наследници на финансови империи от оня прословут 1% свръхбогати, а белият, хетеросексуален, работещ мъж. Работникът е обявен за ненавистен буржоа. Бившата жертва е обявена за насилник. Огромната работническа класа е останала без зъби, юмруци и сърце. Но защо? Как така работническата класа изведнъж става враг на новите леви? Много просто – оказало се е, че работническата класа всъщност не оправдава очакванията да извърши фундаментална и революционна промяна на обществото, и изповядва консервативни ценности, което кара Маркузе да замени марксовия пролетариат с други революционери.

След като белите, работещи хетеро мъже заменят буржоазията в ролята й на омразната потисническа класа, лявото се захваща и с жертвите. Създава се новата йерархична пирамида в обществата. Най-отгоре са вечните насилници – белите хетеро мъже, следвани от белите хетеро жени, следвани от белите гей мъже, следвани от белите гей жени, следвани от белите инвалиди, следвани от чернокожите хетеро мъже, чернокожите хетеро жени, чернокожите гей мъже, чернокожите гей жени, чернокожите инвалиди… и накрая мюсюлманите. Отляво имаме една трагикомична битка за това кой е по-по-най прецакан, и докато спорът дали чернокожият мъж гей инвалид е по-онеправдан от чернокожата здрава и хетеро, но грозна мюсюлманка се води на академично ниво (!!!), то всички са съгласни с едно: че белият хетеро мъж никога и за нищо не може да е жертва. Един бял мъж на запад може да оцелее само като се самобичува и извинява неспирно за това, че е бял и хетеросексуален.

Какъв е профилът на либералите днес? Създаде се една прослойка от образовани и добре реализирани хора, които, въпреки безспорните си академични и професионални успехи, са тотално лишени от способност за критично и аналитично мислене. За успехите, разбира се им помагат различни НПО-структури. В мнозинството си тези хора принадлежат към новия, модерен тип либерална интелигенция, разположила се в една удобна, модерна и готина идеологическа рамка. Лесно е да ги разпознаеш – те са вдъхновено отдадени на спасяването на планетата, правата на малцинствата, феминизма, Me Too, отворените за бежанци граници – въобще, всички онези чистички, леко абстрактни, но ужасно хуманни ърбън каузички, които се изповядват от удобната позиция на потребителския комфорт.

Въпреки своите претенции за модерност, информираност и прогресивност, обаче, всъщност тези хора живеят в състояние на сериозна интелектуална дезориентация и „блоково мислене“. В главите им напълно спокойно съжителстват напълно изключващи се и дори враждебни в реалния свят идеи, като правата на мюсюлманите и правата на гей хората. Ако имаха критично мислене, тези неолибералстващи индивиди щяха да знаят, че в повечето от страните, от които идват мюсюлмански имигранти, хомосексуализмът се наказва със смърт, а това означава, че няма как да подкрепят едновременно правата на гей хората и правата на мюсюлманите в Европа, защото по-голямата част от мюсюлманите искрено считат, че гей хората заслужават смърт. И понеже либералите използват емоционалния дискурс, като инструмент за въздействие върху хората, който напълно доминира над логиката и фактите, често се случва да катастрофират интелектуално в спор с опоненти.

(Тук ще направя едно леко отклонение, за да коментирам от какви отчайващо лоботомизирани мушами е съставен нашия неолиберален елит – преди седмица той беше изключително зает да се забавлява как Путин чакал Ердоган на срещата в Техеран, без същият либералстващ елит да мъцне и думичка за особено важните решения, които се взеха, и договорите, които се подписаха на тази среща. И едва ли същият този страстно коментиращ неолибералстващ планктон изобщо е разбрал нещо за тях.)

Друг въпрос е, че отворените наскоро засекретени досиета на бащите на днешната западна левица като Маркузе, показват, че са били кадри на службите. Аз по-добро доказателство за социален инженеринг, замислен, спонсориран и осъществен от финансовите и икономически елити на Запада, не знам. Яхнаха, опитомиха и подмениха лявото, за да го унищожат.

Днешната левица е проектирана, създадена и управлявана от онези, срещу които си мисли, че се бори. Ето защо левите изоставиха темата за социалната несправедливост и се фокусираха върху социалния и биологичен пол на легиони виктимизирани юзлеси. Каузата на днешната левица е подменена и заменена с беззъба шитня. Никой вече не гледа онзи 1% свръхбогати експлоататори, който управлява повече от половината богатства в света, защото населението се е втренчило в 72-та си пола и е твърде заето да се прави на жертва. Новата левица е умрял пор и мирише на мърша.

Днешната левица, днешната неолиберална кауза за мен е отчайваща. Политиката на идентичността винаги е привлекателна, защото позволява човешката глупост и мързел да бъдат представени като продукт на потисничеството и историческата неправда. Личната отговорност е премахната от уравнението.

Ето как милиони бели, работещи, консервативни, нормални хора в един момент се почувстваха зле, защото някак си се оказаха излишни, объркани и уплашени в новия глобален свят. И бяхме обявени за „фашисти” и „неудачници в любовта” от „журналисти” като г-жа Капка Тодорова (кореспондент на „24 часа в Берлин, бел.ред).

Старомодните понятия като патриотизъм, дисциплина, съвест, любов и грижа за семейството, почтеност, уважение към традицията, морал, християнска вяра и свободна воля – стълбовете на едно общество и държава, бяха срутени. А на тяхно място бяха индоктринирани крайния индивидуализъм, презрението към традицията и отказа от носене на персонална отговорност за собствените действия. За няколко десетилетия беше разрушен стария универсален морален код, на който се крепят народите и държавите. 

За съжаление, социалният и културен радикализъм на левицата по никакъв начин не е съпътстван от съответния икономически радикализъм. Напротив, икономическата политика на лявото се оказва пълен провал.

И така, нека посочим основните каузи, за които се бори днешното западно ляво, и които се опитва да прокара и у нас чрез щедро финансираните политически формации, НПО-та и инфлуенсъри:

Глобализъм и мултикултурализъм – отворени общества без граници; централизиране на властта и вземане на глобални решения за цялата планета от малък, изключително мощен и богат елит;

Цифровизиране на обществото – огромна база данни с лични досиета и скоринг система за всеки човек;

Зелена сделка: да, ако си мислите, че статии като вчерашната в CNN за ползата от яденето на хлебарки е весел нонсенс, ще ви разочаровам – това е бъдещето. То включва също така ограничаване на консумативите (няма как, ресурсите са привършени, а Русия не ще да даде своите доброволно), ограничаване на пътуванията (квоти за вредни емисии);

Биоинженеринг – свободна смяна на пола и сексуална свобода във всеки един смисъл на думата. Помните ли «сексуално-моралния бунт» на Маркузе?

И ако всичко това ви звучи конспиративно, просто по-често посещавайте сайта на Световния Икономически Форум. 

Там са го нарекли „The Great Reset“.

Е, мен не ме кефи.

––––

Моето семейство от гръцка страна е пострадало изключително много от десните прозападни хунти (тамън две) в Гърция. Вероятно всички сте чували поне бегло за атинската Политехника и избитите леви студенти. Баща ми (командир на рота, убеден комунист, партизанин с партизанско име Арис) е с 4 смъртни присъди, “спечелени” на възраст между 18 до 23 години. През 1982 получи медал от правителството на Папандреу като антифашист, и е вписан сред имената на националните герои срещу двете десни про-британски и про-американски хунти. Баба ми и леля ми прекарват 11 години в лагерите на смъртта. Аз нямам сили да говоря за мъченията, през които са минали. Ще цитирам само официалната историография:

Examples of the types of torture commonly used include (amongst others):

– Удари върху стъпалата на краката с пръчки или части от метални тръби

– Сексуално насилие, мъчения и извращения

– Душене и навиране на парцали в устата

– Скачане върху стомаха

– Изваждане на ноктите на краката и ръцете

– Брутални побои

– Заставяне на арестантите да копаят сами гробовете си.

От леля ми знам, че когато са извеждали за разстрел някой комунист – левичар от мъжкото отделение, жените по прозорците са крещели “αθάνατος” – “безсмъртен”.

От позицията на човек, израстнал с историите за зверствата, причинени на моето семейство от едни от най-мръсните и дивашки хунти изобщо – гръцките, аз знам правителствата на кои западни сили ги финансираха и подкрепяха. И нямам никакви илюзии за външната политика на Запада. Но не мога да не кажа, че именно борбата на левите интелектуалци в тези западни страни доведе до падането на хунтата, за което ще съм вечно признателна.

Затова и не ми е трудно да се опитвам да поддържам балансирана позиция, според силиците ми. Това е.

Автор: Ирини Зикидис – български журналист

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

4 кометара за Неолибералната доктрина на Запада: Цялата патология ще бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология

  1. Ан Отговор

    07.08.2022 в 22:27

    За първи път чета публикация на Зикидис. Меко казано съм приятно изненадан, но за съжаление изказвания извън мейн стрийма не се допускат до обгрижваното внимания на широката публика от либерастите. Ще следя публикациите на Ирини Зикидис за напред, това което го разбирах, тя много точно е формулирала, какво представляват днешното ляво тук и на запад.

  2. Анонимен Отговор

    08.08.2022 в 3:47

    ЕВХАРИСТО СТО ТЕО НА СЕ КАЛА ТЕОС МАЗИ СУ КИРИЯ ИРИНИ ЗИКИДИС

  3. Петър Петров Отговор

    08.08.2022 в 5:29

    Изумен съм от наличието на светулки в мрака. И обнадежден, че не всичко е загубено. Антифашизът отново ще бъде на дневен ред. Врагът все още е твърде силен.

  4. ЛИЛИТ Отговор

    08.08.2022 в 13:30

    БРАВО ИРИНИ, НЕКА ДА ИМА ПОВЕЧЕ ТАКИВА БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *