Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

„Магнитски“ беше само за загрявка! Идва FinCEN, който ще Конфискува от Българските Олигарси 200 млрд. долара в полза на САЩ!

Отдавна предупреждавахме, че ще дойде ден, когато САЩ ще си вземат обратно фалшивите долари, с които зарибиха българската мафия, за да ликвидира България. „Негърчето“ свърши своята работа и могат да го разкарат или да го вкарат в затвора. За да не оставят следи. Измислиха някакъв Магнитски, но от 1990 г. действа FinCEN, която знае за бг-мафията и нейните пари всичко…

… Операцията „кухи долари срещу реални ресурси и богатства“ срещу СССР и социализма САЩ започнаха още през 1990 г. С кухите им долари бяха изкупени колосални богатства – най-вероятно над 60 трилиона от СССР и Източна Европа. Срещу зелени хартийки.

Цикълът завършва сега. Местните мафийки могат да бъдат разкарани, което се и случва.

На 2 юни Отделът за контрол на чуждестранните активи (OFAC), второстепенна агенция към американското Министерство на финансите, санкционира шестима българи и 64 компании, съгласно закона „Магнитски“.

Засега сред имената най-важните са на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков, както и всички свързани с тях фирми и организации.

В близко време ще последват нови имена.

Санкциите срещу Пеевски, Божков и Желязков са прецедент за Европа, тъй като са най-големият пакет от мерки според закона „Магнитски“, прилаган в рамките на един ден – от създаването на закона досега.

Извън Русия досега имаше само един европеец, санкциониран заради корупция по закона „Магнитски“. Но списъкът на санкционираните лица въобще съгласно закона „Магнитски“ е по-дълъг. Включва хора от Азия, Африка и Латинска Америка. Но мнозинството от тези над 200 имена са посочени не заради корупция, а заради тежки нарушения на правата на човека.

Какво обаче представлява този закон? Това е политическа мярка на САЩ преди всичко срещу Русия, а сега и срещу някои олигарси в Украйна.

Той носи името на руския адвокат Сергей Магнитски, който „разкри корупционна схема и умря при неизяснени обстоятелства в руския следствен арест“.

Първоначално законът налагаше финансови и визови санкции на „отговорните“ за смъртта на юриста. По-късно американските конгресмени решиха законът да разшири обхвата си и да санкционира нарушители по целия свят.

Така днес „Магнитски“ позволява на САЩ да налага санкции на политици, държавни служители и подпомагащи ги лица, които – според американската администрация – „нарушават човешките права или са замесени в мащабна корупция в целия свят“.

Какви са последствията? Налага се конфискуване или замразяване на банкови сметки и транзакции на санкционираните лица и техни близки като това се отнася не само до авоари на територията на САЩ, но и по целия свят, ако те са в долари или съответната банка работи с американска финансова институция.

Но, тъй като корупцията и банковите престъпления в България не са от вчера, а от над 25 години и корупционерите , техните слуги и банки отдавна са известни в САЩ и са покровителствани от тях, се пита защо например в споменатия списък липсва, поне засега, лицето Бойко Методиев Борисов, неговият ментор Симеон Сакскобургготски, братята Велчеви, Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев, Иван Костов, Хампарцумян и много други, които фигурират в десетки разработки на Интерпол, Европол, ЦРУ и т.н.

Защо именно сега? Може би защото Байдън иска да пренасочи вниманието от неговата и на сина му корупционна дейност в Украйна.

И защо само България и то именно сега? Това ще разберем съвсем скоро след като у нас започне да работи нареденото ни от американците ново „българско“ правителство.

Още повече, че най-доброто тепърва предстои – The Best is yet to come, и то ще бъде унищожението не само на споменатите в списъка на „Магнитски“ лица, но и на всички така наречени БГ-олигарси, онези, които откраднаха от България най-малко 200 милиарда долара, а сега техните американски кукловоди ще си ги вземат обратно.

Това е стара практика, отработена още от наркотрафика на САЩ чрез корупционери политици, бизнесмени, пране на пари с най-големите световни банки и т.н.

За какво става дума? За нещо, което в момента не е известно, но от 1 юли ще стане.

Американското финансово разузнаване FinCEN от 1 юли ще има достъп до почти всички бенефициенти по света.

През януари Конгресът на САЩ отмени ветото на президента върху масивен законопроект за борба с прането на пари от 2020 г., който е първият опит за затягане на контрола върху прането на пари от 20 години насам.

Този закон предоставя нови технологии и финансови ресурси на FinCEN, основният контролиращ орган, който наблюдава подозрителни финансови транзакции в глобален мащаб.

Централен компонент на законопроекта за засилване на контрола върху изпирането на пари е Законът за корпоративна прозрачност /Corporate Transparency Act/, който изисква от всички корпорации и дружества с ограничена отговорност да разкриват действителните си бенефициенти в новия регистър на FinCEN.

Така финансовата служба, т.е. FinCEN, която успя за един ден да съсипе икономиките на такива юрисдикции, като Кипър и Малта, скоро ще получи неограничени възможности за влизане във всяка държава.

С много по-широк обхват и пълномощия FinCEN, като шпионска структура на Министерството на финансите на САЩ, пряко отговаря за изработването на санкционните списъци, т.е. FinCEN е пощенска кутия на световната война с компромати от гледна точка на интересите на САЩ, които постоянно се променят.

Днес едни са „наши“, утре други са „наши“ и т.н. Шоуто трябва да върви.

Сега адвокатите трябва да изучават Corporate Transparency Act на английски.

Законопроектът засяга всички така наречени олигарси на постсъветското пространство и в Източна Европа, и заедно със закона HR5404 ще дава възможност да се „отнеме всичко от всички“. Прошка няма, защото САЩ са в плачевно състояние и това е единственият начин за поне временно поддържане на тяхната финансова система.

Важен сигнал бяха така наречените „Панамски документи“ от 2015 г., които подсказваха как ще върви борбата с корупцията по „американски начин“, за да се победи геополитическия враг.

Историята започва с публикуването на немския вестник Sueddeutsche Zeitung. През февруари 2015 г. той публикува бележка за разследването на делото за укриване на данъци на Commerzbank, една от най-големите немски национални кредитни институции. Неизвестен източник установи контакти с тях и, използвайки различни методи за крипто комуникация започна да прехвърля файлове, съдържащи вътрешна кореспонденция на служителите на компанията.

Сред медиите, които анализираха документите, бяха телевизионната BBC Panorama и британският вестник The Guardian.

Всъщност „неизвестно лице“ предостави на Sueddeutsche Zeitung до 11,5 милиона документи на панамската фирма Mossack Fonseca. Благодарение на тях журналистите разкриха мрежа от стотици хиляди офшорни компании, използвани от стотици политици и бизнесмени.

Става дума за панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca, която се занимава със сделки и регистрация на офшорни компании.

Разбира се, това беше атака срещу Панама, тъй като в САЩ не харесваха успеха на компанията в привличането на клиенти.

Но панамските документи“, публикувани от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) по-скоро бяха измамни, каза Андрей Костин, президент на Външнотърговската банка и председател на борда. „Всичко, което се казва там, е абсолютно измамно, няма нищо общо с истината“, каза той на конгреса на Асоциацията на руските банки, подчертавайки, че руските банки и групата ВТБ са за деофшоризирането на банковия бизнес.

Разследването, организирано от Международния консорциум на разследващите журналисти с активната подкрепа на чуждестранни разузнавателни служби, имаше много малко общо с офшорните компании. Публикуването на данните имаше за цел да провокира властите в ЕС да удължат антируските санкции с още шест месеца. Засегнати бяха интересите на VTB Group, Sberbank и Bank of Russia.

Sueddeutsche Zeitung не успя да анализира всички материали самостоятелно и включи някакъв Международен консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), който от своя страна се обърна към повече от сто редакции и организации, „борещи се с корупцията по целия свят“. Общо в работата с получените документи са участвали над 370 журналисти от 76 страни по света.

Правеше впечатление кои фондации и организации финансират ICIJ. Сред тези организации бяха фондация „Отворено общество“, основана от Джордж Сорос, фондация „Адесиум“ (Холандия), фондация „Форд“, фондация „Дейвид и Лусил Пакард“, британската фондация „Сигрид Раузинг“, американската благотворителна организация „Пю“, Американската агенция за международно развитие (USAID).

Международният консорциум по разследваща журналистика е проект на Фондация за обществена почтеност, която попълва капитала си от два източника: Фондация Сорос и Фондация Макартур. Фондацията Макартур се „храни“ от Държавния департамент на САЩ.

Този консорциум от разследващи журналисти създаде специален уебсайт Panama Papers, за да представи данни от милиони документи от панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca. В допълнение към официалните вестници, той съдържаше имейли, акаунти на известни личности, както и около 40 часа записи и друга информация за над 210 000 компании в 21 офшорни зони.

Какво беше известно за Mossack Fonseca. Това е четвъртата по големина офшорна адвокатска кантора в света. Mossack Fonseca има офиси в над 40 държави, включително данъчни убежища, като Панама, Вирджински острови и Бахами.

Mossack Fonseca е основана през 1977 г., когато панамските предприемачи Рамон Фонсека и Юрген Мосак обединиха своите малки фирми.

Рамон Фонсека е панамец, който е посещавал Лондонското училище по икономика и е писал романи. Юрген Мосак е от немски произход и се озовава в Панама в началото на 60-те години. Бащата на Мосак служи в Waffen-SS по време на Втората световна война и след края на военните действия той предлага на американското правителство сътрудничество.

Според Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), Мосак в крайна сметка се премества в Панама и отива да работи за ЦРУ, събирайки информация срещу Куба.

В края на 70-те години Панама разработи специфична финансова система и не без помощта на американските банки страната се превърна в „данъчен рай“, където функционираха непрозрачни финансови институции, които с радост откриваха сметки за чуждестранни фирми. Всъщност ЦРУ започна да укрива там милиардите от наркотрафика и мръсните си операции при Буш – старши.

Тайните служби от няколко други държави използваха услугите на Mossack Fonseca, за да прикрият дейността си.

Клиентите на Mossack Fonseca включваха „няколко участника“ в тайни оръжейни сделки с Иран през 80-те години на миналия век при президента Роналд Рейгън. Няколко членове на американската администрация бяха замесени в този скандал, който влезе в историята като Iran-Contra или Irangate: те незаконно продаваха оръжия на Техеран (главно ракети и части от самолети) и след това използваха тези пари за тайно подпомагане (противно на решение на конгреса). Никарагуанско въоръжено контрареволюционно движение „Контракс“, което се противопостави на правителството на Даниел Ортега.

По-късно обаче, за да удължи живота на „зелените“, американското финансово разузнаване работеше денем и нощем. С негова помощ американското правителство създаде система за проследяване на всички финансови транзакции в света в реално време. Според официалната версия, за залавяне на наркодилъри, терористи и други престъпници. Но става дума за глобален финансов контрол и господство на САЩ.

На английски език тази услуга е съкратена като FinCEN. В превод – „Системата за борба с финансовите престъпления“. Това е квазисекретна американска федерална служба, чиято работа е да получава тайни за пари. За да покрие своите глобални разузнавателни функции, FinCEN беше официално обявена за структурно звено на Министерството на финансите на САЩ, т.е. че това няма нищо общо с шпионажа. От създаването си през април 1990 г. FinCEN се превърна в най-модерната служба за финансови разследвания в света. Създаден е с най-новите науки и технологии, за да проникне във всеки компютър навсякъде по света.

Намира се в луксозния небостъргач Spook City, близо до сградата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. FinCEN има достъп до информационни ресурси не само на ЦРУ, но и на военното разузнаване и NSA. Информацията, събрана от агенцията, естествено попада на масата за финансово разузнаване.

През 2006 г. службата проведе друго разследване и изготви така наречения „Дългосрочен стратегически аналитичен доклад“. Неговите заключения обезпокоиха финансовата върхушка. Хазната на САЩ може да обеднее, предупредиха авторите на секретния доклад. Парите минават покрай касата, защото американските богаташи тичаха към офшорките.

Ставаше дума за 2 милиона богати жители на Съединените щати. Хазната губеше огромни суми. Според някои оценки 100 милиарда долара годишно се изразходват за данъчни вратички.

Връщането на американските данъкоплатци във финансовото лоно на Америка е само една от целите на FinCEN.

Но по-важната цел е да се докарат офшорни вложители от други страни към САЩ или да им се вземат парите. FinCEN в програмата за 2006 г. предложи да създаде свои собствени офшорни зони в щатите. В Делауеър, Невада, Колорадо, Южна Дакота… Там течеха парите. Потокът трябваше да се захранва. Затова те изнесоха шоуто с Панамгейт.

Но защо трябваше САЩ да си съчиняват отделни закони щом като такива съществуват на международни равнища? За да могат да контролират другите.

И така, през декември 1997 г. ОИСР прие Конвенцията за борба с подкупите на чуждестранни държавни служители при международни бизнес сделки. Конвенцията бе ратифицирана от САЩ в средата на 1998 г. и влезе в сила през февруари 1999 г.

През януари 1999 г. Съветът на Европа приема Конвенцията за наказателно право за корупция, а през ноември 1999 г. Съветът на Европа приема друг инструмент – Гражданско-правната конвенция за корупцията и накрая, на 31 октомври 2003 г. конвенцията срещу корупцията е приета. Към днешна дата 140 държави са я подписали, Великобритания, САЩ и Русия са подписали и ратифицирали конвенцията.

Конвенцията на ООН е най-пълният и изчерпателен международен документ в областта на борбата с корупцията, включително подкупването на чужди служители. Държавите, подписали и ратифицирали тази конвенция, трябва да инкриминират във вътрешното си законодателство всички престъпления, установени в съответствие с тази конвенция. Конвенцията създаде определени предпоставки за прилагането на националното антикорупционно законодателство на една държава на територията на други държави.

Според консервативни оценки на ОИСР, годишно в света се плащат около 100 милиарда долара под формата на подкупи, включително 30% от тази сума отива за компании, които рекламират своите търговски проекти в чужбина.

След като се присъединиха към горните конвенции, много европейски държави приеха свои собствени закони за борба с корупцията (или измениха и допълниха предишните). Те не са толкова силно екстериториални по природа като американския FCPA. Може би с изключение на британския закон за подкупите. Законът за подкупите на Обединеното кралство (UKBA№ беше приет от британския парламент през април 2010 г. и влезе в сила на 1 юли 2011 г.

Със сигурност Конвенцията на ООН позволи на Вашингтон да използва напълно своя FCPA, включително да разгърне своя екстериториален потенциал.

90-те години също допринесоха за историята на корупцията, когато постсоциалистическите страни демонстрираха мащаб на корупцията, сравним със ситуацията в развиващите се страни.

Практиката с корпорациите в чужбина стана широко разпространена. Глобализацията доведе до факта, че корупцията в една държава започна да влияе негативно на развитието на много страни, да пречи на световната търговия.

Конвенцията създаде специална постоянна конференция. Секретариатът на конференцията се осигурява от генералния секретар на ООН чрез Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC).

Към днешна дата Конвенцията е подписана от около 140 държави и е ратифицирана от около 80. Украйна, Азербайджан, Беларус, Киргизстан, Латвия, Русия, Таджикистан и Туркменистан също са ратифицирали това споразумение.

Има такива организации като Международната асоциация на прокурорите (IAP), в Съвета на Европа, Групата на държавите срещу корупцията (GRECO), в рамките на ОНД, Междудържавният съвет срещу корупцията…

Заради това най-доброто тепърва предстои. The best is yet to come.

Световната мафия заличава следите си. Започва от дребните пионки, като в България. Ще следват нови имена и нови милиарди.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *