Лукавата памет за 3 март

6

Когато паметта е свързана с благодарност, както е за 3 март и третата българска държава, тогава политическата идентичност няма нужда от образ на врага, от деструктивна фобия. Третото българско начало е центрирано около образа на “братушките”, “дядо Иван”, конструктивна филия – специално приятелско отношение към Русия.

Благодарността за 3 март не е “унизително чувство”, както я усещат радетелите на премахването на националния ни празник, унизително е да забравиш какво е пет века да нямаш държава, и да хулиш 3 март, солидарен с победените поробители. Русофобията у нас отдавна е обратната страна на османофилията. Рядко, но се среща, с фасон на фес с френско шалче.

Благодарността за 3 март е да помниш, че България се завръща в историческото време благодарение на Русия, на руската армия и нейните войни, а не да изброяваш избирателно “руси, украинци, румънци, финландци, грузинци и други”, забравяйки че през XIX век в руската империя няма “украинци”, а има “малоруси”, включително и Тарас Шевченко се възприема за малорус. Но Малорусия не е покрайнина, има история, руска, на Киевска Рус [няма Киевска Украйна]. В този списък други включват “литовците”, но забравят “беларусите”, защото днес те са заклеймени заедно с Русия, не е политкоректно, и за отбелязването на 3 март на Шипка не бяха поканени руския и беларуския посланик.

В изблик на “солидарност с Украйна” дори се поставят наравно “руски и украински войски” за победата на 3 март, забравяйки, че има руска армия, няма “украински войски”, названията на руските полкове “Киевски”, “Черниговски”, “Литовски” и др., са географски по мястото, където служат и се набират не по национален принцип, а се комплектуват от различни народи от империята, мнозинството сред които е на руснаците. “Енисейският” полк е на името на реката, но няма “енисейци”, а сибиряци – руснаци. В криптата на храма “Рождество Христово” под Шипка е плочата с останките на загиналите за България бойци от Енисейския полк. Във Финландския полк, начело с генерал Лавров, освен финландски гвардейци има и руснаци.

“Харковският” полк е съставен в средата на XVII век от малоруски казаци, избягали от полския терор. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. този полк е награден с георгиевски сребърни тръби – георгиевската лентичка е символ на победата и в нашето Освобождение. Впрочем в Украйна след 2014 г. носенето на георгиевска лентичка се възприема като “зрада” [предателство] и симпатия към Русия [символиката за 9 май 1945 г.]. В Харков, пак след майдана, може да попитате защо българите там махат табелката за “дружеството за българска култура М. Дринов”, за да не дразнят украинските националисти.

Някак липсват в изброените народи от руската освободителна армия и доста кавказци като чеченци, ингушети, осетинци, които са набирани като доброволци – и то не само на Кавказкия фронт, но и на Балканския. [Може би заради Кадиров, пак от “солидарност”.]

На страната на османските турци участват и египтяни – над 12 хиляди аскер, включително и на Шипка, а от януари 1878 г. са дислоцирани във Варна. Може би и те да бъдат изброени, ако се спазва този подход. Има и воюващи черкези, пак на турска страна. Войната не може да се спечели само от народи, а от армии – руска и турска, империята побеждава империя, за да я има държавата България, което празнуваме на 3 март.

Пак от “украинска солидарност” покрай 3 март се заобикаля Русия [подлежи на игнориране] със “земите на Киев и Москва”, противопоставени като нещо различно. Подходът е като на северомакедоците, които противопоставят Охрид на Преслав, и за да не споменават България, предпочитат да кажат “земите на Охрид и Преслав”. Заместването на “Русия” с “Москва” или “Московия” – москаляки, е прийом на украинските националисти, чийто лозунг, символизиращ и майданската власт, е “москаляку на гиляку” – московците на бесилото. Да убиеш/обесиш руснака/московеца е национален лозунг.

Да сте срещали руски национален призив “убий украинеца”?! Няма такъв. Защото руснаците не страдат от украинофобия, както и малорусите от русофобия.

Денацификация означава на власт да не са западноукраинските галицийски националисти, за чийто терор след 2014 г. над украинци, рускоезични, руснаци [политкоректното забравяне е да игнорираш, че в Украйна в момента живеят над 12 млн руснаци, обезличавайки ги като “рускоезични”].

Денацификация означава да няма меню в заведение, в което ти предлагат “пържен колорад” – официално рекламирано в Лвов, след изгарянето на одеситите в Дома на профсъюзите на 2 май 2014 г. Да сте срещали някъде в Русия кафе с меню “пържен украинец”? Докато в майданска Украйна имаше и консерви “Луганец фаршированный” [Луганчанин на кайма] – отношението към Донбас.

Братоубийствената гражданска война в Украйна започна на майдана, в Киев, на улица “Грушевска”, с коктейлите “Молотов” по невъоръжените беркути [спецподразделение на МВР на Украйна]. Тепърва ще се разбере кой е ръководил снайперите, избили “небесната сотня”, тепърва ще се разследва Одеса от 2 май, това също е “денацификация”.

Мнозина ми казват днес, това с Донбас, с живи изгорените одесити няма нищо общо с агресията на Путин, не ни интересуват последните 8 години [макар че те са повече], а какво става днес. Емоционална и разбираема реакция, но е все едно поляците да кажат – не ни интересува Мюнхен’38, важен е само Рибентроп-Молотов’39; от своя страна пък руснаците могат да кажат не ни интересува Рибентроп-Молотов’39, важно е 22 юни 1941 г. Може и така, избирателно, но това не променя историческата логика, нито игнорира ефекта от нея.

На улица “Грушевска” между коктейлите “Молотов” и беркут бяха застанали с хоругви православни свещеници от Украинската православна църква. За да се спре безумието на братоубийството.

На 3 март у нас се появи ново внушение, пак покрай “украинската солидарност”, че “в украинския диоцез на Руската православна църква започнаха тежнения за отделяне и обособяване на автокефалия”, която “Московската патриаршия я отказваше”. 

Украинската православна църква /Московски патриархат/ не е заявявала досега, че иска автокефалия, а оттук и РПЦ няма как да й е отказала. Не се доизрича обаче, че в Украйна има разколнически псевдоправославни структури като Киевския патриархат, дублиран след майдана от ПЦУ [Православна църква на Украйна] – разколническа корпорация, призната от Константинополския патриарх, и воюваща срещу Украинската православна църква, отнемайки храмове, под покровителството на майданската власт.

И какво общо има 3 март с руската военна намеса в гражданската война в Украйна? Нищо общо няма. Но пък стана повод да се хули историческата ни връзка с Русия. Е, не сме забранили още Чайковски, Шостакович и Чехов, както сториха в Полша от “украинска солидарност”. Да сте чули в Русия да престанат да слушат Шопен заради полската активност в Украйна и не само? Няма и да чуете.

Информационният фон и политическата реторика са в контраст с радостта на българите, поклонили се на Шипка на 3 март 2022 г. Народът знае и помни защо празнуваме. На фона на вагнеровата русофобия в евромедиите и у нас, на Шипка се веят български и руски знамена, Левски редом с руските генерали от Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. – ген. Гурко, ген. Столетов, ген. Радецки. И една снежна топчица за една институция.

На Шипка винаги ще е спокойно, докато българите помним. А на стената на катедралата “Св. Александър Невски” е написано със златни букви: “Вечная слава павшим за свободу Болгарии русским воинам!”.

Автор: Дарина Григорова

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

6 КОМЕНТАРИ

  1. СЛАВА ВЕЛИКА И СВЯТА БРАТСКА НАВЕКИ РУСИЯ БЛАГОДАРИМ ВИ ВЕЛИКИ РУСКИ БРАТЯ ОСВОБОДИТЕЛИ И БЪЛГАРСКИ ОПЪЛЧЕНЦИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ ПЕТВЕКОВНО ТУРСКО РОБСТВО ГОРДЕЕМ СЕ С ВАС ЩЕ ВИ НОСИМ В СЪРЦАТА НИ НАВЕКИ СВЕТЛА ПАМЕТ НИСЪК ПОКЛОН ДА ЖИВЕЕ И ПРЕБЪДЕ ВЕЛИКА И СВЯТА БРАТСКА РУСИЯ ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ АМИН

  2. БЛАГОДАРИМ ТИ ДАРИНА БЛАГОДАРИМ ВИ СКАНДАЛНО НЕТ БЛАГОДАРИМ НА ГОСПОД ЧЕ ВИ ИМА ИМАТЕ НАРОДНАТА НИ ОБИЧ И ДОВЕРИЕ ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ ГОСПОД ДА ВИ ПАЗИ

  3. бежанците са започнали да тероризират тези, които ги приемат и им помагат – украинците настояват с тях да се говори само на украински.

    крещят „Слава на Украйна и искат безплатни сандвичи и вход в басейните в хотелите, показват своите украински паспорти, като се надяват, че всичко ще им е безплатно“, разказват молдовци, като подчертават, че Молдова не е богата и голяма страна и местните делят с бежанците едва ли не последните си залъци хляб, съчувствайки, че на пришълците им се е наложило да бягат от военни действия.
    „Те постоянно киснат в баровете, пият водка и ядат шишове. Това е за начало. Второ, те взимат колите на хората, които ги карат. Те са тук едва от няколко дни, а вече искат да ни управляват? А какво ще стане след седмица? Чувала съм, че бежанци влизат в магазините, а при нас има много унгарци, които си говорят на маджарски, и да викат „за какъв *уй говорите на маджарски“. Те ли ще ни казват как да си говорим и какво да правим. Какво ще стане след време, когато свършат парите? Ще започнат да ни грабят?“

    Нашичките сорсоидни гниди обаче им се радват

  4. Дарина, ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!!!! Радвам се, че сред тоталната помия, която се лее от медиите има и такива като теб!!!! Жалкото е, че огромното болшинство от нашите „обгърнати от всенародната любов“ политици или са с промити мозъци, или са тотално купени. Още веднъж – Дарина, ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!!

  5. Благодарност и респект към г-жа Григорова за честната и компетентна позиция, а също и на журналистите от сайта ви!

  6. В освобождението на България е участвал и Чукотски полк. Това не значи че сме освободени от чукчи. Поднесете този факт на Бойко или Радев, – те с удоволствие ще се захванат за него и ще издигнат паметник на тази велика нация.
    Един виц за чукча: – Отива чукча в парламента и казва – Искам да стана депутат. Отговарят му Ти луд ли си? Нима и това е необходимо?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Въведете кода за проверка: *