Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Кой осигури Оръжието на българските Партизани

Първите дни на септември преди 77 години са решаващи за победата над фашисткия режим у нас. Червената армия е близо до границата ни, формира се правителството на Муравиев, а акциите на партизанските отряди ще станат основание, с което след войната в преговорите за мир със страните победителки България ще запази териториалната си цялост. Днешните ни „демократи“, които пренаписаха историята, се пазят като от огън от истината за българската съпротива и за помощта, която са й оказвали Англия, СССР и САЩ. Съжалявам, че пак ще потревожа съвестта им, ако я имат изобщо.

Англия спуска оръжие не само на сръбските и гръцките, но и за българските партизани, макар и нередовно. Съветският съюз също. Такова е  решението на тримата големи на конференцията в Техеран в края на ноември 1943 г. Те уж са били най-големите политици, а „чавка им е изпила акъла“ – да въоръжават шумкари, за да саботират „презаконната власт в България“ (нищо, че дори цар Борис Трети Кървави, както го наричат по Би Би Си, е станал цар незаконно, с фрапиращо нарушение на Търновската конституция); да екзекутират най-верните хора на Хитлер у нас; да взривяват влакове и да палят складове с кожуси за Източния фронт – справка спомените на Анжел Вагенщайн; да ограбват и палят мандри, за да не хрантутят изгладнелите германци. Е, не разбирам защо днешните ни неофашаги не приковат на позорния стълб и тримата големи от Техеран…

Но да се върнем на темата за оръжието за българската съпротива. Някои нелицеприятни изводи се надигат изпод забравата. Например, защо британците спират въоръжаването на нашата съпротива в навечерието на 9 септември 1944 г., а това прави Червената армия? Немного известният отговор се крие по-долу – защото на власт в България, колкото и да го прикриват, е дошло проанглийско правителство – това на Муравиев. И затова то хвърля отчаяни последни усилия срещу просъветските шумкари и десетки от тях загиват до самия 9-и ден на септември…

А само месеци преди това англичаните са на друг акъл и не само изпращат мисията на майор Томпсън, но дори снабдяват от самолети партизаните на Славчо Трънски и Денчо Знеполски с оръжие и с тъй удобните английски дрешки, с каквито са воювали и техните бойци. Но те разбират, че напразно са се охарчили. Нашата Съпротива не става прозападна.

Ген. Денчо Знеполски, „Посмъртна изповед“, изд. „Христо Ботев“, 1997 г.

Английската военна мисия

Съгласно решенията на Техеранската конференция на тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил, Англия започва да оказва техническа помощ на антифашистките партизански движения на Балканите от името на съюзените народи. САЩ се отказват от правата си и ги прехвърлят на Великобритания, а СССР отделно изпраща свои мисии за подпомагане на партизанската борба в този район.

(На Техеранската конференция е приета декларация за съвместните действия във войната срещу фашистка Германия. Съгласно декларацията, САЩ и Англия поемат задълженията да снабдяват с оръжие, боеприпаси и други доставки партизанските движения в Гърция, Югославия и България, чиято въоръжена съпротива е трябвало да доведе техните народи до въстания срещу съответните правителства. За целта те са поели ангажимента да изпратят военни мисии на Балканите.)

Някои наричат Чърчил и Сталин „бащите на Девети септември“

Мисията беше с чисто технически задачи. Тя си имаше свои радиостанции, свързваше се със своите щабове, изискваше с транспортни самолети да се спускат на определени площадки оръжие, муниции, облекло, санитарни материали за българските партизани, а освен това и специални доставки за самата мисия. Договаряхме се кога и къде ние да извършим подготовката за посрещането на въздушните транспорти – палехме огньове на подходящи плата високо в планината под формата на латинската буква V или на българската П. Винаги се знаеше за конкретния случай в каква посока ще бъдат ориентирани буквите и колко на брой огньове ще очертаят съответната буква, за да не би самолетите да попаднат на вражеска уловка. Самолетите пристигаха, почваха да се въртят над уговорената и обозначена площадка, след това се снижаваха и започваха да спускат товарите си… По някой път навръх планината изкарвахме повече от 200 шейни, теглени от волове – не е шега работа това, метал се спуска отгоре! А англичаните ни доставиха не по-малко от 5000 пушки, 300-400 картечници, 700-800 автомата, много боеприпаси, санитарни материали и други неща, за които още не е дошло времето да се говори. Спуснаха ни и много дрехи, обувки, чорапи от най-високо качество, с каквито беше екипирана редовната английска армия. Целият наш отряд, а след това и бойците на II партизанска бригада бяха облечени в зелената войнишка униформа, та по едно време заприличахме даже на английска войска…

„Девети септември“, сборник със спомени, изд. на БКП, 1957 г.

Из „Преди въстанието“

Генерал-лейтенант Славчо Трънски

Във връзка с бързо развиващите се събития на 5 август на връх Кръста, близо до Ерул, се проведе съвещание на партийните отговорници на Радомирска, Трънска, Брезнишка и Софийска околии. То беше проведено под ръководството на представителя  на Софийски областен комитет на партията и Отечествения фронт – Мишо Мишев.

Основният въпрос, поставен от другаря Мишев на това съвещание, беше въпросът за въоръжаването на Софийската партийна организация, Шопския и Царибродския  отряди… Колкото да беше недостатъчно оръжието и за самите нас поради непрекъснатото прииждане на нови партизани, бе решено да се отдели една част и да се изпрати в София…

Макар че бай Пешо (Георги Аврамов) и Денчо се намираха на голямо разстояние от мен, ние намирахме начин да съгласуваме почти всички по-важни въпроси, засягащи нашата политическа и военна дейност.

Така в писмото си от края на месец август и началото на септември бай Пешо ме информира относно създаването на ново ръководство на Трънския отряд с командир Захари Гюров и комисар Александър Василев и за отказа на английската мисия да ни достави оръжие. Този отказ английските офицери мотивираха с това, че тяхното правителство гледало на правителството на Муравиев като на правителство, което било в състояние да изгони немците от България и щяло да даде на българския народ свобода и независимост.

– Всъщност – казваше бай Пешо – правителството на Муравиев е правителство по вкус на английската буржоазия, която очаква от него да подчини България на волята на Чърчил…

Московските другари дълго чакаха в една от махалите на село Добро поле. Макар да знаеха събитията в най-големи подробности, те се безпокояха, вълнуваха се, че не идва наш представител. Най-после той дойде. В малкия двор на един беден селянин стана трогателна среща. Под странните псевдоними на московските другари се криеха популярните имена на старите революционери Щерю Атанасов, Иван Винаров, Димо Дичев, Димитър Гилин, Илия Денев и Марко Кацаров. Те бяха прекарали редица години в Съветския съюз. Московците не идваха сами. С тях се движеше и отдавна формираният войнишки батальон, командван от Боян Михнев, изминал стотици километри в бой с врага. В техния багаж шумеше радиостанция. Въпросът с оръжието беше решен. Още същия ден по етера отлетя към Москва гласът на партизаните, за да достигне до вожда на партията Георги Димитров, който денонощно следеше нашата дейност…

Не се мина много време… и над Добро поле забръмчаха самолети. Направиха няколко кръга, а след това над гората се разтвориха десетки парашути.

– Това е то Москва, това е то съветска техника – мълвяха стотици партизански уста и отправяха упрек към нашите английски и американски съюзници, които по различни поводи протакаха доставката на оръжие…

Събирането, разопаковането и раздаването на оръжието се извърши при голям ентусиазъм. То беше толкова много, че с него се въоръжиха около 10 000 български и югославски партизани и остана резерв.

Из „Братска помощ“

Полковник Борис Ташев

На югозапад от Знеполе, оттатък границата, се намира селото Добро поле. То е приклекнало от двете страни на река Власина, а над него са полегнали изпъстрени с храсти и букови гори малки поляни… Там сега са събрани партизани от Трънския, Брезнишкия и Радомирския отряди. Между тях са и тридесет войници, току-що избягали от гарнизона на Ниш, и една сръбска бригада…

Мяркат се силуети на партизаните и куповете дърва, готови да бъдат запалени за сигнали, но… над Средиземно море – бури. Далеч е!… Не може да се провери, и нима е нужно… Англичаните лъжат, отлагат. Спъват борбата и задържат в бездействие няколкостотин души.

Групата около англичанина и Вельо се увеличава. Партизаните са ядосани. Дошло им  е до гуша от обещания. Те подхвърлят остри реплики.

– Докога ще продължава така?… Повече от десет дни все бури и мъгли… – гласът на Вельо е нервен.

Англичанинът вдига рамене и отвръща:

– Не знам, господине… мора (трябва – б. Хр. Г.) да чекаме…

Вельо дава знак на партизаните и те бавно и недоволно се разотиват. Някои псуват, но англичанинът се прави, че не разбира…

Вельо се съвещава със сръбските партизани.

Намеренията на мисията са ясни – да задържат разрастването на партизанската борба, да има по-малко въоръжени хора!

Решават: ако в два-три дни не бъде спуснато оръжие, да изоставят мисията в планината…

В тъмнината се очертаха силуетите на четирма конници, едри и внушителни… Това беше дългоочакваната група „Виктор“, водена от Щерю Атанасов… Радостта на партизаните нямаше край. Нова силна партизанска част, радиовръзка с Москва и Георги Димитров – мечта ли е това или действителност?

Още същата вечер морзовият ключ на Саша изпрати поздрави на българските партизани до Москва. „Бурите“ не попречиха и още същата вечер се получи отговор: „Оръжие ще бъде спуснато“.

На другия ден групата „Виктор“ пое ръководството на партизаните и нареди в съгласие с ЦК на БРП да се съберат част от отрядите на Западна България, да се мобилизират нови партизани и се образува голяма партизанска единица – дивизия, която да може да води решителни боеве с фашистите…

След няколко дни щабът изпрати Вельо при английската мисия. Този път Вельо беше дошъл като при равноправни съюзници и твърдо заяви:

– Ако вие не пуснете оръжие още тази нощ, ние ще се обърнем към друга база, откъдето ще получим оръжие.

Англичаните останаха учудени от тона на Вельо. Те не знаеха за връзката с Москва и Георги Димитров и сигурни, че отникъде не може да се получи оръжие, отговориха дръзко и нахално:

– Оръжие не можем да ви дадем. Вашето правителство скоро ще сключи мир. Няма нужда повече от вашата борба.

Около нас се прегрупирваха войски, които се готвеха да ни нападнат. Под носа ни се изтегляха германски части, а Англия ни съветваше да спрем борбата. Същото ни съветваше и правителството на Багрянов. Какво единомислие!…

Отговорихме на английската мисия:

– Ние ще признаем само правителство на Отечествения фронт и ще се борим до пълна победа над фашистката власт.

Още същия ден ръководството влезе във връзка с Георги Димитров и поиска да се уточни денят за пускане на оръжието. Отговорът дойде веднага: „Чакайте тази нощ. Запалете огньове след полунощ!“

…Полунощ мина. Нощта беше светла и спокойна… Ако някой се обадеше, смушкваха го да млъкне – зер може да не се чуе шумът… И ето, изведнъж се чу едва доловим далечен тътнеж… Самолетите започнаха да се извиват в кръг един след друг. Те се ориентирваха. Кръг, втори и първите парашути разтвориха белите си куполи…

Един, два…, десет, двайсет, петдесет!…

Английската мисия дойде да поиска обяснение. Никой освен тях нямал право да пуска оръжие, а и летището било тяхно. Майорът е пак със захапаната лула… Вельо вдигна рамене и невъзмутимо отговори:

– Имате грешка, господин майор. Вашите летища са в Англия, а не тук…

Втората и третата вечер, все на същото място, стоманените съветски машини пак хвърляха парашути и камарата от оръжие ставаше все по-голяма и по-голяма…

С помощта на спуснатото оръжие в родния балкан започна образуването на най-голямата партизанска единица у нас – Първа софийска народноосвободителна дивизия, която трябваше да настъпи през Трън, Брезник и Перник към София…

На 6 септември партизанската дивизия бе официално обявена от представителя на ЦК на БКП Димо Дичев и потегли за изпълнение на поставените задачи. По пътя на дивизията се намираше една дружина от 50-и пехотен полк. Подготвена предварително и разбрала близостта на партизаните, дружината се разбунтува, ликвидира няколко фашистки офицери и се присъедини към нас…

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

4 кометара за Кой осигури Оръжието на българските Партизани

  1. Анонимен Отговор

    03.09.2021 в 1:31

    ИДВАЙТЕ ВЕЛИКИ РУСКИ БРАТЯ ИСКАМЕ ОТНОВО ДА ВИ ПОСРЕЩНЕМ КАКТО НА 9 СЕПТЕМВРИ 1944

  2. Полковника Отговор

    03.09.2021 в 22:04

    По Природните Закони Все в Природу должно повторится !

  3. Полковника Отговор

    03.09.2021 в 22:12

    Социалната , обществено-икономическа и политическа обстановка , ще доведат България до Събитията преди 77 години ! Братскят Руски народ и Путин няма да допуснат нова българско робство !

  4. Иван,ов Отговор

    04.09.2021 в 15:24

    Веднага след започването на Великата Отечествана Война, /имам предвид нападението на Германия срещу СССР/ се взема решение да бъдат изпратени в България хора за нелегална дийност, въоръжена борба и развитие на партизанско движение. Един от тези хора беше баща ми Иван Петров Изатовски – един от ръководителите на Септемврийското въстание в Берковица. Тук, в резултат на предателство заловен и разстрелян заедно с Вапцаров и други антифашисти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *