Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

КОВИД-19: РЕСТАРТ ИЛИ КРАХ НА ФИНАНСОВИЯ КАПИТАЛИЗЪМ. КАКВА ЩЕ БЪДЕ ЦЕНАТА ЗАПЛАТЕНА ОТ ОБЩЕСТВОТО ЗА БЕЗУМИЕТО НА УПРАВЛЯВАЩИЯ ЕЛИТ

За „Хилядолетният Райх” на глобализма.

Наскоро основателят на Световния икономически форум в Давос и професор по икономика Клаус Шваб публикува книгата „Четвъртата индустриална революция” (преведена на български). Тя е посветена на протичащия бум в развитието на науката и технологиите и тяхното отражение върху човечеството. Миналата година Клаус Шваб публикува в известен смисъл продължение на идеята за Четвъртата индустриална революция – „КОВИД-19: Големият рестарт” (K. Schwab, T. Malleret, COVID-19: The Great Reset, Jun 2020). Тези две книги отразяват най-точно виждането на финансово-корпоративният елит за процесите протичащи днес и очертават границите на бъдещата организация и управление на обществото. Разбира се това е визията само на олигархическата прослойка от обществото, която е около 1%. Прави впечатление, че тази визия се основава изцяло на ролята на субективният фактор и тотално игнорира обективните закони на социалната еволюция. Причината за това може да бъде или непознаването на тези закони или вярата, че парите като като фактор в управлението на обществото са по-силни от тези закони. Ако същите процеси се разгледат от гледна точка на социалната еволюция, то картината е съвършено различна.

Четвърта индустриална или Четвърта културна революция  

Наистина постиженията от последните десетилетия като: изкуствения интелект, нанотехнологиите,  роботиката, интернет на нещата, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, биотехнологията, материалознанието, съхраняването на енергия и квантовото изчисление, очертават границите на един качествено различен етап в развитието на човечеството, който К. Шваб определя като „Четвъртата индустриална революция”. За разлика от първите три индустриални революция (механизацията, осъществена през ХІХ век;  електрификацията в началото на ХХ век и  мащабната цифровизация от 70-те години от миналото столетие насам), новите технологии от Четвъртата индустриална революция „водят до сливане на физическия, дигиталния и биологичния свят, което крие едновременно огромни възможности и потенциална опасност”. Проблемите на Четвъртата индустриална революция са разглеждани на Световния икономически форум в Давос и обсъждани в множество статии. Всички те обаче имат един съществен недостатък – разглеждат лавината от иновации от позициите на икономическия детерминизъм и икономиката като движеща сила в общественото развитие. Наистина от тези позиции, цунамито от иновации променящи обществото днес може да се определи като „Четвъртата индустриална революция”. Разгледани от позицията на социалната еволюция, според която движещата сила в развитието е ръста на познанието, настъпващите промени не са нито индустриална, нито технологична, нито дори информационна революция, защото тези революции са плод от развитието на естествените и инженерни науки. Новите промени са резултат от развитието на фундаменталните науки, които са „ядрения” генератор на познанието, отнасящо се до самата същност на материята като микро и макро космос и разкриване законите на биологичната и социална еволюция. По тази причина като част от духовната сфера новата революция следва да се осмисли и определи не като индустриална, а като духовна или културна революция.

Характерното за индустриалните революции е, че те променят индустрията и икономиката. Същността на културните революции е, че те променят общественото съзнание като го издигат на качествено по-високо равнище. В процеса на социалната еволюция разума или общественото съзнание се развива във форми на интелигентност с нарастваща мощ: индивидуална, колективна и колаборативна интелигентност. Ако приемем, че Възраждането е първата такава революция от новата история на човечеството, а Реформацията и Просвещението последвалите две културни революции, то новата революция следва да се определи като Четвъртата културна революция, която е също толкова епохална колкото предхождащите я три. Възраждането  пренасочва интереса на човека и познанието от божественото към земното, полага основите на естествените науки и е предпоставка за еманципиране на общественото съзнание от религията; заражда се светско общество и се откриват перспективите за развитието на индивидуалното съзнание и зараждане на обществено самосъзнание. По тази причина тази епоха е наситена с гении в областта на изкуството, архитектурата и естествознанието. С появата на капитализма, изобретенията, предприемачеството и търговията са поле за изява на индивидуалната интелигентност. Реформацията отхвърля средновековните догми на католицизма, корупцията, търговията с индулгенции и лицемерието на църквата и предлага един хуманистичен подход към християнството. Просвещението се инициира от група философи, достига до идеята за гражданското общество, разделението на властите, демокрацията и появата на капитализма като политико-икономическа формация. То открива перспективата за развитието на колективната интелигентност, чийто връх е идеята за разделението на властите и репрезентативната демокрация. Четвъртата културна революция се основава на развитието на фундаменталните науки, които се базират на колаборативната интелигентност и води до преход от доминиране на политиката като форма на обществено съзнание към утвърждаването на общественото самосъзнание като решаващ фактор в развитието на обществото. Това е преход от политически идеологии към научен подход в разбирането на обществото и e предпоставка за поява на нов тип обществени отношения базирани на колаборацията и нова структура  в организацията на обществото. Това е преход от демокрация към колабокрация; преход от „социален пубертет” към социална зрялост. Затова резултата от тази революция е появата на Социална зрялост и утвърждаването на общественото самосъзнание като основен носител на тази зрялост. В крайна сметка възниква нов тип общество, което в работен порядък може да определим като колаборативно каквото и да означава това. Просвещението наложи идеята за свобода, равенство и братство и по този начин откри пътят за развитие на демокрацията. Аналогично появата на Зрялото общество ще промени ценностната ориентация на обществото подменяйки доминиращите днес развитието: алчност, егоизъм и  демагогия с такива отнасящи се до оцеляването на човечеството. По този начин ще се извърши и прехода от демокрация към колабокрация.

Накратко, Ренесансът промени индивидуалното съзнание от религиозно в светско; Реформацията отхвърля църковните догми и лицемерието на католицизма; Просвещението формира колективно съзнание на гражданското общество, а протичащата днес Четвърта културна революция формира общественото самосъзнание, което е колаборативно по своята природа и предпоставка за оцеляване на човечеството. В крайна сметка се появява нов тип общество, което може да бъде определено като колаборативно, защото се основава на колаборативната интелигентност. Подобно на другите три културни революции Зрелостта е носител на нов тип съзнание и нови морални ценности. Подобно на предхождащите я духовни революции тя се инициира „от долу нагоре” от научни работници, а не от глобалният управляващ  елит в лицето  на Г-7, Билдерберг, Римският клуб, ООН, други международни институции и мозъчни тръстове, които гравитират около „правата на човека” и евроатлантическите ценности и са загрижени как да маргинализират част от обществото и унищожат морала му за да го манипулират по-успешно и наложат Новият световен ред.

От гледна точка на социалната еволюция, която се определя от ръста на познанието. Проблемът не е какво става с икономиката, а как се променя общественото съзнание. Поредицата от четирите културните революции – Възраждане, Реформация, Просвещение и Съзряване, може да се разглеждат като четири етапа в развитието на интелигентността в нейните четири форми на съществуване: индивидуална, колективна,  колаборативна и виртуална, които радикално променят общественото съзнание. Възраждането и Реформацията го еманципират от доминиращото по това време религиозно съзнание и осъществяват преход към доминиращото днес политическо съзнание и появата на гражданското общество. Просвещението открива колективната интелигентност и демокрацията, а Съзряването утвърждава колаборативната и виртуалната интелигентност и зараждането на бъдещото колаборативно общество като резултат от развитието на новата културна революция. От своя страна това означава също така и преход от доминиращата днес политическа форма на общественото съзнание към друга по-висша форма.

Трите индустриални революции (механизацията,  електрификацията и цифровизацията)  са резултат от развитието на естествените науки и технологиите. Те променят икономиката и развиват капитализма, но не променят общественото съзнание. През 20-ти век бяха реализирани три социалноинженерни проекти, целящи реорганизацията на обществото. Това са появата на комунизма, националсоциализма и финансизма, който се самоопределя като либерален капитализъм. Характерното за тези модели е, че протичат при впечатляващо развитие в началото, който се последва пълен крах. Причината за това е, че субективният фактор в лицето на управляващите насочват ресурсите към определени цели, но по принцип те тласкат обществото в погрешна посока за развитие, поради което обективният фактор на определен етап коригира този ход с разрушаването на самата система. Примери за това са комунизма и нацизма, които са преминали в историята, а за финансизма това предстои да се случи. Тези модели за социална реорганизация са създадени от субективния фактор и определиха съдбата на човечеството през това столетие, но не промениха общественото съзнание, въпреки целенасочените усилия и свирепата пропаганда в тази насока. Неуспеха на тези революции произтичат от третия закон на социалната еволюция, според който духовните (културните) революции предхождат и провокират появата на икономическите и политическите революции. В посочените случай реорганизацията на обществото започва от идеология и вземане на властта, а не от културна революция. Разбираемо е, че опита да се промени общественото съзнание посредством масирана пропаганда след вземането на властта са обречени на неуспех. Четвърта културна революция, трябва да се разглежда като продукт на взаимодействията между обективният и субективния фактор, а не да се правят философски обобщения основани само на един частнонаучен аспект като развитието на технологиите, без да се познават законите на социалната еволюция както това прави К. Шваб.

КОВИД-19: рестарт или крах на финансовият капитализъм

В книга „КОВИД-19: Големият рестарт” К. Шваб прави опит да докаже, че епидемията КОВИД-19, неизбежно води до рестарт на социалната система, при който хората ще загубят личната си свобода, но ще получат дистопично глобално лидерство. Това е познатият и налаган от пропагандата след Президента Р. Рейган Нов световен ред, съставен от 1% свръхбогати и 99% дигитално контролирано население. Според авторите този рестарт е без алтернатива и промяната предстои да се случи. От друга страна, според теорията за бифуркацията, с развитието си всяка комплексна система достига до точка на бифуркация. Това е точката когато законите управляващи системата престават да работят, тя се дестабилизира и настъпват необратими промени, в резултат, на което системата се разрушава и трансформира в нова. Примери за това от историята са преходите от една епоха в друга: например от политеизъм към монотеизъм и светско общество или преход от феодализъм към капитализъм и т.н.

Визията за КОВИД-19 като „зануляване” на днешната система и „рестартиране” на нова такава е основана в 100% на субективният фактор, (желателното мислене на днешният глобален елит), а бифуркационната теория – представлява обективен закон на биологичната и социалната еволюции, а последната изобщо не се влияе от мисленето, желанията и волята на субективният фактор. Възниква въпроса: ако приемем, че КОВИД-19 е бифуркационната точка на обществото разбирано като комплексна система и нуждаещо се от „рестарт”, то какво ще последва от сблъска на субективният фактор представен от желателното мислене на свръхбогатите и обективният фактор, представен от законите на социалната еволюция?

Всеки опит да се изгради концепция за същността и функционирането на обществото основан на частно научен подход като се изхожда само от определена негова система като: икономика, финанси, технологии, ИИ, военна мощ, национална сигурност, екология и т.н., е предпоставка за пълен провал. Най-обща картина за света може да се представи само от социалната философия, която обобщава познанието на всички хуманитарни и социални науки, философията на историята и теорията на системите. Това изисква друга методика за изследвана и диалектическа логика за анализ. По този начин философията разкрива основните закони на еволюцията и отчита взаимодействието на всички подсистеми.

„Зануляването” и „рестарта” не са прецедент в историята. Това беше вече направено от „Световната революция” на болшевиките и „Хилядолетният Райх” на нацистите. Болшевишката революция „занулира” монархията и стартира Световната революция. Антиеврейският погром в Германия известен като „Кристалната нощ”,  организиран от нацистите през ноември 1938 година, „занулира” съществуващата система и „рестартира” нацисткият „Хилядолетният Райх”. Тогава са разграбени и опожарени 191 синагоги, 815 магазина на евреи, 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, а 40 души са били убити. Това е опит за „зануляване” на системата и рестарт на нова система пропагандирана като „Хилядолетен Райх”. За погромите и убийствата в Русия при „зануляването” и „рестартирането” на новата система няма да говорим. Резултатите от „зануляването” посредством КОВИД-19 до сега също са впечатляващи: в глобален мащаб загубите на ресурси възлизат на 82 трилиона долара, 300,000 починали и десетки милиони заболели.

Възникват редица въпроси, които са от философско естество и не могат да се решават от експерти в тесна област. Например – каква е разликата между фашизма на Хитлер и технокрацията на Шваб или между измислената Арийска раса и биологично модифицирана и технологично усъвършенствана прослойка, продукт на технологиите; може ли ИИ да моделира морални ценности, съвест, чувства, състрадание, любов към ближния; наистина ли еволюцията ще прерасне от биологична в „машинна”. Не става ли въпрос за два вида фашизъм, които не се различават по принцип, а само по мащаба на поражение върху човечеството. За да реализира своята илюзия наречена „Хилядолетен Райх”, Хитлер иницира Втората световна война, в която са загинали между 70 и 85 млн души или около 3% от населението по това време. За да реализират безумието наречено „Нов световен ред” идеолозите му имат потенциала да унищожат примерно 10% от днешното население. Въпросът е дали тази цена си струва експеримента, който изначално е обречен на провал.

Да, КОВИД-19 нанася сериозни поражения на масовото съзнание, но и отваря очите на милиони други, които са носители на социалното самосъзнание и също са около 1%. Сблъсъка е основно между тези две прослойки. Фундаменталният въпрос обаче е – защо е необходимо да се настъпва греблото за трети път, след горчивият опит от първите два. КОВИД-19 не е проблем. Като всяка епидемия, тя ще вземе жертвите си и ще отшуми. Проблемът е в деформираното мислене на управляващите елити. Това безумие е цената, която те плащат за безграничната власт и контрола на ресурсите. Ако се изходи от опита от другите два опита за „зануляване” и „рестарт” то не е трудно да се предвиди развоят на събитията през следващите десетина години. След първоначален огромен успех, който вече е факт: стотици хиляди починали, милиони преминали през ада на боледуването, срив на средният и дребен бизнес и стотици трилиона загуби, ще последва неизбежен срив. Тогава човечеството ще разбере колко глупаво е произведеният глобален продукт, ресурсите и властта да се съсредоточават в руцете на 1% от населението и колко изкривено в резултат на това може да бъде мисленето на този елит. Както винаги този срив ще бъде резултат от сблъсъка на митологията създавана от управляващите елити с обективните закони на социалната еволюция, пред който усилията на корпоративният елит са смехотворни. Без съмнение, вихърът на промените ще отнесе милиардите на олигархията както Първата световна война отнесе титлите и именията на феодалната аристокрация и короните на монарсите и човечеството ще тръгне по друг съвършено различен път на развитие.

Въпросът, който остава открит е –  каква ще бъде цената заплатена от обществото за безумието на управляващият елит. 

Една от най-големите грешки на управляващите елити от времето на Римските патриции, през феодалната аристокрация, монархиите и империите до съветската номенклатура, нацистките гаулайтери и октопода наречен „дълбока държава” е, че смятат властта си за непреходна и се стремят към световно господство: световни империи, Световна революция, Хилядолетен Райх, еднополюсен модел, а днес Нов световен ред. Дигиталният контрол на населението не е решение за оцеляването на Новият световен ред, защото нито робите са сринали Древният Рим, нито бунтовете на феодалните селяни са унищожили феодализма, нито работническата класа се превърна в гробокопач на капитализма. Всички системи се сриват от горе надолу в резултат от вътрешни противоречия, породени от упадъкът на морала на управляващите. Проблемът на управляващите класи от всички временна не е контрола на управляваните, а законите на социалната еволюция, които те не познават, защото са жертва на изкривеното от властта и парите мислене. Една жива система  може да оцелее не от външна система за сигурност, а вътрешна система каквато е имунната система на организма, но това е друга тема.

Днес човечеството е на кръстопът и действително трябва да осъществи цивилизационни промени, но това не е по линията „зануляване – рестарт” както това е правено в миналото и сега се предлага от К. Шваб, а по съвършено друг път. Това е друга тема, която е описана в книгата „Колаборативното общество – между надеждата и трагедията” и качена в интернет за свободен достъп. Skandalno.net

https://collabocracy.files.wordpress.com/2021/02/d09ad0bed0bbd0b0d0b1d0bed180d0b0d182d0b8d0b2d0bdd0bed182d0be_d0bed0b1d189d0b5d181d182d0b2d0be.pdf

Димитър Чуровски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

3 кометара за КОВИД-19: РЕСТАРТ ИЛИ КРАХ НА ФИНАНСОВИЯ КАПИТАЛИЗЪМ. КАКВА ЩЕ БЪДЕ ЦЕНАТА ЗАПЛАТЕНА ОТ ОБЩЕСТВОТО ЗА БЕЗУМИЕТО НА УПРАВЛЯВАЩИЯ ЕЛИТ

  1. Анонимен Отговор

    10.02.2021 в 10:53

    ИСКАМ СИ ЖИВОТА ПРЕДИ 1989

  2. Хм Отговор

    10.02.2021 в 11:27

    Не е „Големият рестарт“ а Голямото обнуляване. Съществена разлика има в такава една неточност в превода.

  3. Българин Отговор

    03.04.2021 в 9:40

    До skandalno
    ===========
    ИЗБОРНА ДЕМАГОГИЯ – Скандално !

    УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ и ГОСПОДА ,

    До Община Пловдив отправих
    Питане :

    От вчера (1.04) съм в карантина .
    Как и къде мога да гласувам ?
    ––––––––––––––––
    ОБЩИНА ПЛОВДИВ

    Срока за подаване на заявление за гласуване в подвижна избирателна секция за поставени под карантина изтече на 31.03.2021 г. по закон 3 дни преди деня на изборите.
    ––––––––––––––––
    Питане до ЦИК – с целите email :
    ПИТАМ !

    Каква е МОЯТА ВИНА, че са ме сложили под карантина на 1 април а не до 31.03.2021 г. ?
    Защо ме ЛИШАВАТЕ от ЗАКОННОТО право да гласувам ?

    Отговор – колкото от умрял писмо !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *