Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Като вълк в кошара. Новата хибридна война на САЩ и НАТО срещу Русия

В своя знаменит „Дневник на писателя“ Ф. М. Достоевски откроява една важна особеност във взаимоотношенията между Европа и Русия, която е трайна и дори неизменна в цялата им история в модерната епоха. И аз виждам, че тя е валидна и днес. Дори особено днес.

По думите на Достоевски Европа винаги е смятала, че Русия е слаба и немощна във всяко едно отношение, защото е изостанала от всеобщото развитие спрямо останалите „напреднали“ народи. Но въпреки това Европа се страхува от Русия и я мрази заради своеобразието на историческото й развитие и съществените различия в начина й на живот, мислене и поведение. Все особености, които отличават руския свят като втора алтернативна европейска цивилизация… и следователно вечен конкурент на първата – западната. Тази екзистенциална омраза кара западноевропейските елити постоянно да търсят причини, поводи и начини да представят духовно-цивилизационния си конкурент Русия като враг, който трябва да бъде отслабен, поставяйки непреодолими пречки в развитието му. Най-големият страх на Европа е бил и си остава, че въпреки периодичните големи спадове, Русия винаги намира сили да се изправи, въздигне и укрепне. И сега дава заявки за същото. Пред очите ни Русия, която през 90-те години беше доведена до състояние на разпад, само за 20 години се издигна до стария си ранг на велика сила, която пак диктува условията в международните отношения и набира все повече енергия и могъщество.

Пророчеството на Достоевски, формулирано в „Дневник на писателя“, днес вече се сбъдна: „в най-близко бъдеще, дори вероятно много скоро Русия ще се окаже по-силна от всички в Европа. И това ще стане, защото всички велики сили в Европа (които отдавна вече не са такива-б.р.) ще се изтощят по една твърде проста причина. Всички ще бъдат изтощени и разядени от неудовлетворените демократични очаквания на голяма част от нисшите си поданици, от пролетариите и бедняците си. А в Русия това изобщо не може да се случи: нашият демос е доволен и колкото повече време минава, толкова по-доволен ще е, тъй като всичко у нас вървим заедно към една обща цел, имаме общ стремеж, общо убеждение. И точно затова на Европейския континент ще остане само един колос – Русия“.

В САЩ като че ли усещат, че времето им на световен господар изтича, но никак не се решават да признаят, че на тяхното място се е изправил друг, който заявява своята властова хегемония. Затова и продължават да водят обречената си на тотален неуспех антируска война чрез налагане на икономически санкции и остра политическа риторика. Това е в сферата на вербалната вражда, икономическите взаимоотношения и геополитическите сблъсъци. Във военната сфера САЩ и западните им съюзници промениха начина си на водене на войната. По-рано, когато обладаваха огромни излишъци от икономическа сила, енергия и финанси, те си позволяваха да нападат държави, да извършват демонстративно военни преврати и да свалят правителства, да колонизират цели континенти и да установяват в превзетите държави ред по свой образец, чрез който да владеят по-лесно териториите.

Сега същите западни международни бандити насочиха усилията си към рязко и необратимо разрушаване (чрез вербална пропаганда, бунтове, размирици, цветни революции и терористични акции) на стабилността в държавите от бившия СССР, които продължават да гравитират около Русия. Целта е руската крепост да бъде изолирана и подпалена от 4 страни. Западните служби пазаруват местни либералстващи интелигенти на килограм и ги насочват към остри дискусии за властта, икономиката и геополитическата изолация на държавата.

Последните събития в Казахстан бяха демонстрация на качествено нова форми на хибридна война, която очевидно САЩ и НАТО ще прилагат от тук нататък- някакъв хибрид между цветна революция и война за Джихад. Изразява се с поредица от подривни действия и явно ще се прилага и за в бъдеще в близките до Русия държави и народи, които все още разчитат на нейната помощ и съдействие – от Армения и Беларус до средноазиатските републики. САЩ и останалите западни държави имат силно икономическо присъствие в някои от тези страни – на места равно дори на руското и китайското. Например – две трети от газовите находища в Казахстан са отдадени на концесия на британски и американски компании. Там западни фирми работят активно и осигуряват работни места. Но зад тези фирми се спотайват цели отдели на ЦРУ и Ми-6, които подготвят и осъществяват непрестанни политически и пропагандни агресии. Западните и американските медии развиват впечатляваща активност. Към тях сега се добавя и инвазията на ислямски терористи, докарани от Сирия и Афганистан. Точно това се случи в инспирираните отвън бунтове в Казахстан. Терористите са вкарани нелегално в страната със съдействието на предатели от спец. службите на Казахстан. Подготвяни са професионално и поръчителите им само са чакали момента, за да събудят тези спящи клетки за подривни действия.

Казахстан не е избран случайно за дръзка проверка на готовността на властта да противодейства срещу спотайващия се досега враг. Неговите тридесет години на независимост са години на икономически възход и високо равнище на живота благодарение на изключителните по обем и качество природни ресурси, които притежава тази държава. А икономическите връзки с Русия и китай, но също и със САЩ, Европейския съюз и Турция направиха така, че Казахстан да се превърне в най-развитата държава в Централта Азия. Казахстан обаче е политически и военен съюзник на Русия и от неговото поведение към Москва зависи какво ще е отношението и на останалите средноазиатски бивши съветски републики. Защото връзките с Русия на Киргизия, Таджикистан и Узбекистан минават през обширната територия на Казахстан. Русия не се е отказала от идеята да интегрира региона в обща търговско- икономическа, политическа и военна зона. Колкото по-здрава и активна е тази зона, толкова по-стабилна и уверена в себе си ще е и Русия. Затова интеграцията на т. нар. „постсъветско пространство“ започва да се засилва, а това за САЩ и НАТО е твърде „обезпокоителна“ тенденция. Значи… време е да се напомни на въодушевилите се независими държави кой е господарят на света и кой може да им отнеме просперитета само с една цветна революцийка.

Ето защо събитията в Казахстан не бива в никакъв случай да се определят като резултат от „народно недоволство“.

Първо, защото такова няма. Или не е в такава степен, че да се прояви в открита и насилствена смяна на властта. Казахстан е богата страна, а народът й е със завиден стандарт на живот. Протестите заради повишената цена на газа за автомобили си бяха чиста проба инсценировка. Те нито са били толкова остри, нито толкова настоятелни, а още по-малко и многобройни, за да се разчетат като  заплашителен знак за властта. Въпреки това властите незабавно взеха мерки и наложиха мораториум върху повишението.

Изведнъж обаче сред сравнително рехавите протести енергично и мощно навлизат големи групи от добре подготвени терористи, въоръжени, обучени и изпълняващи предварително изработен подробен план. В Казахстан вече е имало достатъчно много „спящи клетки“ на тези терористи. Те са провеждали дълга подготовка, организирали са се и са се сработвали, за да бъдат събудени едновременно в определен момент. Много организирано и очевидно с много тренировки терористите заличават следите си след акциите. Те бързо свалят от себе си униформите на полицаи или военни, бръснат брадите си, разбиват моргите, за да приберат дадените от тях жертви. Това „мирно протестиращи граждани“ не са в състояние да сторят…

И така се сработили, че за съвсем кратко време те направо опустошават Алма Ата, активно рушат в столицата Нур Султан, както и в други градове в страната. Нападнати и обезоръжени са полицейски участъци, противопожарни служби, държавни учреждения. Запалена е резиденцията на президента, овладяно е летището в Алма Ата, напълно разрушени са магазини. Убити са полицаи и мирни граждани. Разграбени са магазини.

Казахстан сега прилича на нападната от вълци кошара.

Вълците са отнесли няколко овце, защото толкова могат да носят със себе си, но са натръшкали мъртви почти всички в кошарата. Ей така, защото такъв е нравът им!

Кой ще твърди, че така започват и се провеждат мирни протести на граждани. Ако това е мирен протест, щяха ли да бъдат нападани правителствени учреждения, летища, полицейски участъци и жестоко да бъдат избивани полицаи и военни. Но лъжата е примамлива и пропагандно удобна, лесна за усвояване.

Възможно е целта на терористите да не е била непременното свалянето на законната власт. Намеренията на организаторите са преди всичко да се причинят големи разрушения, да се дадат жертви както от правителствените сили, така и на мирни граждани, но най-вече да се нанесат материални поражения и то в особено големи размери. И то непременно такива, че да не могат да бъдат възстановени дълго време и дълго време да се виждат следи от опожарявания, взривове, кръв. Да се всее смут, недоверие във властта; да се покаже нейната слабост и неумение да се организира. Защото е под влиянието на Русия.

Властта обаче се показа стабилна и веднага разбра какво става в държавата. И даде да се разбере, че няма намерение на прави компромиси! Тя бързо възстанови реда с помощта на военните подразделения, които изпрати Организацията на договора на колективна сигурност. Така бяха поправени и грешките, които дълго време е допускала, като е вярвала на щедрите обещания и заклинания на тези, които сега й скроиха заговора. Тя се хвалеше, че е успяла да привлече много чужди инвестиции, да се отвори към Запада и Америка и бързо да преодолее наследството от съветската епоха. Вижда се обаче на каква цена. Заедно със спящите клетки на терористите са спели и специалните служби.

Там, където охотно се приемат чужди фондации, неправителствените организации, чужди медии, които свободно провеждат антируска политика, непременно зреят събития с тревожен за държавата и народа характер. Защото „демократизмът“ и „свободата“ пораждат безкритичност и безконтролност.

Такъв е новият тип война срещу Русия. САЩ и НАТО са започнали „да обграждат“ по цялото протежение на руската граница в Европа и средна Азия с потенциални терористични организации, които да бъдат готови във всеки един момент да излязат наяве и се опитат да откъснат или отдалечат постсъветския свят от Русия.

Но днес, при сбъдналото се пророчеството на Ф. М. Достоевски, ще бъде все по-трудно, а ще става и невъзможно, да се води подобна война срещу Русия. Защото краят й е предизвестен… Skandalno.net

Авторът: ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед, философ, историк на литературата, геополитически анализатор. Главен редактор е на списание „Простори” – Варна. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор е на повече от 20 книги.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Един коментар за Като вълк в кошара. Новата хибридна война на САЩ и НАТО срещу Русия

  1. Анонимен Отговор

    11.01.2022 в 23:36

    БРАТСКА ВЕЛИКА И ГОРДА РУСИЯ ТИ СИ НАДЕЖДА ОПОРА МЕЧТА ИМАШ НАРОДНАТА ОБИЧ НА ВСИЧКИ ПОДСЪВЕТСКИ РЕПУБЛИКИ БЕЗ ТЕХНИТЕ ПРОДАЖНИ ФАШИСТКИ ПРАВИТЕЛСТВА ЖАЛКИ АРМИИ ПОЛИЦИИ И КМЕТСТВА ФИНАНСИРАНИ ОТ НПОТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *