Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Защо 9 май е ден и на българската победа!?

В българското медийно и научно пространство настойчиво се прокарва пропагандното и крайно невярно твърдение, че България няма какво да празнува на 9 май, освен т.нар. „Ден на Европа“. Това, разбира се, е продиктувано от русофобския дневен ред на продажния ни евро-атлантически и проамерикански колониален елит… и от съответната наша геополитическа зависимост. Пропагандаторите тръбят, че след края на Втората световна война България била уж окупирана, че сме загубили войната и тнт. С други думи, реабилитира се фашизмът (процес, който видяхме до какво доведе в Украйна). А истината е, че българският народ и Българската армия също са победители и също имат какво да празнуват на 9-и май, колкото и да не им се харесва на родните грантомотивирани либерали и псевдо-националистите.

За американските агенти на влияние у нас е особено важно да изкривят истината за Втората световна война, както и за участието на България в нея. Лъже се, че Червената армия била извършила преврат в България, когато истината е, че превратът (или въстанието) е извършен много преди червеноармейците да доближат София. И е извършен преди всичко от части на Българската армия, командвани от български офицери, членове на „Звено“. Толкова за митологията, че злите „ватници“ са направили преврат, свалили са чудесния царистки режим, който забрани 24 май, и който давеше по 50,000 лв за главите на деца. Крайнодесният режим у нас през 1944 е свален от Българската армия и по-точно в него участват Прожекторната група към противовъздушната отбрана на София, Пионерно-щурмовата дружина на Първи инжинерен полк, Учебната рота на Военното училище и отделни групи офицери. Освен това, Първи пехотен софийски полк се съгласява да не противодейства. С други думи, наративът за чуждестранна намеса не издържа.

Но да се върнем на по-важното, а именно Победата и защо тя принадлежи не само на народите от бившия Съветски съюз, Югославия, Чехословакия и тнт., но и на българите. На първо място, участието на Българската армия в заключителната фаза на Втората световна война, в рамките на Трети украински фронт, дава моралните предпоставки за запазване на териториалната цялост на страната ни до границите от преди влизането ни в Оста. Както много пъти съм имал възможност да изтъкна, днешните ни евроатлантически партньори от Англия и Гърция са твърдо решени да разкъсат България. Ето какво пише нашият дипломат Стойчо Мошанов, след като седмици наред е преговарял с британците в Кайро за мир:

„Англия симпатизира и ще гледа да задоволи главно Гърция, на която под формата на корекция на българо-гръцката граница има вероятност да й помогне в завладяването на някои крайгранични български земи.“

Освен това, британците искат България да бъде окупирана и в тази окупация да участват гръцки и югославски части, което разбира се, би било фатално за съществуването на държавата ни. Ето какво казва по този въпрос и английският майор Уотсън на Стойчо Мошанов, когато нашият пратеник казва, че това е неприемливо условие:

„Значи вие можете да ги държите с години под окупационен режим, а те не могат да участват в окупацията заедно с нас? Много сте чувствителни.“

Началникът на Южния департамент на Форин офис, Дъглас Хауърд казва следното през 1943-та:

„България трябва да се подели между Югославия и Гърция, може би с независима македонска държава, или дори част от нея да бъде анексирана от Съветска Русия“.

Англичаните искат и тоталната демобилизация на Българската армия, което би превърнало България в жертвено агне на гръцките, югославските и турски аспирации. А и не е тайна какво е мислил премиер-министърът Чърчил за нашата страна. С други думи, навлизането на Червената армия у нас, както и участието на български войскови съединения в битките срещу хитлеристите, гарантират, че България ще има гръб срещу попълзновенията на Запада за разкъсването й. Ето защо, на първо място, Победата е и българска. Защото хиляди български войници и офицери (сред които и моят прадядо, подофицер от 25-и пехотен драгомански полк), загиват, за да може страната ни да запази териториалната си цялост.

Но те загиват и отблъсквайки чудовището на нацизма, а не само за чисто геополитическата страна на въпроса. Защото днес никой не трябва да има съмнение каква щеше да е съдбата на българите в една доминирана от Третия Райх Европа – ако и Хитлер да се е преструвал на приятелски настроен, отношението на останалите функционери на Райха е показателно. Богдан Филов пише например, че райхсфюрерът от СС Химлер му е предложил „учтиво“, България да се откаже от кирилицата. Показателно е, че във времето, когато България е част от силите на Оста, у нас е забранено празнуването на може би вторият най-важен и голям празник у нас – 24 май. Познавайки и неадекватните расови теории на германците, не може да има съмнение, че в следвоенна Европа, на българите щеше да им бъде отредено в най-добрия случай мястото на закрепостено население, което постепенно да бъде денационализирано и сведено до скотско състояние.

И това е именно втората причина, защо ние българите също празнуваме Деня на победата – защото участвахме според силите си в спирането на една човеконенавистна идеология, която искаше да изтреби нашите братски народи като руснаци, украинци, чехи и поляци, а потенциално и самите нас.

Девети май е Ден на победата за българите и защото нашата армия се представи храбро и доблестно в боевете с немците. Българските воини показват истинско мъжество и военно умение, когато се сражават с изпитаните и добре въоръжени нацистки легиони в Страцинско-Кумановската и Брегалнишко-Струмишката операции, в резултат на което немците са изтласкани от Македония, Косово и Източна Сърбия. Българската армия участва успешно и в освобождението на останалата част от Югославия, както и в изтласкването на немците от Унгария и Австрия. Цели 110,000 български войници и офицери в рамките на Първа българска армия, участват във втората фаза на войната ни с Германия от декември 1944 до май 1945 година.

По цял свят буди уважение и представянето на нашата армия в боевете при Дравската операция от 6 до 19 март 1945 година, когато българите успешно отразяват настъплението на огромни немски сили, наброяващи почти половин милион души. Българската армия обезпечава южния фланг на Трети украински фронт. Нашите са въоръжени често със старо оръжие и имаме не повече от две дузини танкове, но въпреки това устояваме на един от последните, най-тежки и силни напъни на германците в тази част от Източния фронт.

В крайна сметка, Българската армия си печели такова уважение, че генерал Владимир Стойчев е единственият чуждестранен командир, който е поканен да участва на парада на Победата в Москва. Това е невиждана и нечувана чест, която Червената армия и съветското ръководство оказват само на нас. Тази чест не е оказана нито на представители на западните съюзници, нито на партизаните на Тито в Югославия или на чехословашките партизани. Само и единствено на един български генерал!

Това са трите причини българите днес да празнуваме Деня на победата:

1. Защото българското участие в Победата даде морално основание за това Съветският съюз да ни защити по време на мирните преговори в Париж, да гарантира запазването на териториалната ни цялост, която Лондон и Атина искаха да нарушат, отнемайки ни Родопите и Пиринско. Нещо повече, ако преди Втората световна война България не контролира Южна Добруджа, то в резултат от участието ни в заключителната фаза в рамките на Трети украински фронт, Сталин позволява България да запази териториалната си придобивка от 7 септември, 1940 година – Южна Добруджа (имайки предвид, че придобивките направени с германско благоволение, се считат за нелегитимни от съюзниците във всички други случаи, държави и тнт).

2. Защото участвахме в спасяването на Източна Европа и народите й, включително и нашия, от човеконенавистната идеология на Хитлер, която според Generalplan Ost се канеше да извърши жесток геноцид срещу евреи, руснаци, поляци, украинци, естонци, литовци, латвийци, чехи, словаци, сърби и потенциално да денационализира и пороби „съюзниците“ българи, хървати и други.

3. Защото Българската армия за пореден път доказа колко е калена и смела, особено когато има свята кауза, и когато знае, че се бори за запазване на родината ни. Как може да не сме горди с тези 110 до 130,000 български войници и офицери, които се биха с немците в най-жестоките боеве на Балканите и в Централна Европа? И хилядите загинали български войници и офицери, които дадоха живота си курбан, за да изтласкат и спрат немците?!

Каквото и да казват днес грантомотивираните НПО-западници у нас, 9 май е Ден на победата за всички истински българи! И паметта за тези събития трябва да се съхранява, защото в противен случай рискуваме да повторим трагедията на братска Украйна, в която млади хора, с одобрението на проамериканските власти, оскверняват паметници и гробове на дядовците и бабите си, които са се борили срещу хитлеризма. Страна, в която половината народ е насъскан срещу другата половина народ, служейки изцяло на геостратегическите интереси на една неевропейска сила, която си е въобразила, че има правото да управлява целия свят и дори да сложи край на историята!

Автор: Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Един коментар за Защо 9 май е ден и на българската победа!?

  1. FuckEU Отговор

    10.05.2022 в 0:47

    Краварите назначиха дебила кирчу и ококореният педераст със заповед за бърза и задължителната глобализация на България. Тези безполови изроди са поставени, за да вкарат България във всички гнусни и опасни глобалистки капани. След като обявиха Русия за най-големият враг на България и идва ред на еврото и македония, за да приключат окончателно родината ни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *