Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Защо Кремъл не ускорява специалната операция в Украйна

Руските войски щурмуват Северодонецк, настъпват в посока Горски и Изюм, а също така заобикалят Авдеевския укрепен район. Все пак, нека бъдем честни – през юни 2022 г., 3 месеца след началото на Специалната военна операция, много руснаци биха искали да чуят малко по-различни сводки от фронта. Като например: „Руските войски щурмуват Одеса, напредвайки към Житомир и в посока Кривой рог, а също и заобикаляйки Киевския укрепен район“ – това са имената на населените места, които биха погалили ухото, а не „някакви си села“, за които повечето руснаци преди началото на СВО дори не бяха чували. Не превземането на Камишеваха и Великая Новоселовка, а освобождението на Николаевск и Днепропетровск е това, което мнозина очакваха да се случи още преди 2 месеца.

И сега ура-патриотите, разочаровани от собствените си повърхностни очаквания, критикуват руските войски за това, че напредват твърде бавно и други подобни. Например, че конфликтът може да завърши безславно, или пък критикуват крайната нерешителност на руските военни и нежеланието им да ескалират военната ситуация до край. Тези червеи на съмнението, разбира се, се засилват от западната и украинската пропаганда, която твърди, че руската война (както те наричат нашата специална операция) се е провалила и е време Москва да помисли как да излезе от ситуацията с най-малки щети за себе си.

Защо тогава обаче мнението на експертите – не само на руските, но и на американските – е диаметрално противоположно на линията на украинската и западна пропаганда? Защо те са изключително скептични относно шансовете на Украйна да спечели спецоперацията и пишат, и говорят, че Киев трябва да моли Москва за мир при всякакви условия, поставени от Путин? Че Украйна трябва да се откаже от свои територии, най-малкото от ДНР, ЛНР и Крим?

Мненията на военните експерти се различават именно защото военните и политически експерти, за разлика от пропагандистите, разбират, че руската операция върви почти по план. Да, тя има недостатъци – липсата на координация между войските на Русия и съюзниците й от ДНР и ЛНР, липсата на специално оборудване, бюрократични пречки… Всички тези проблеми обаче се решават – както чрез Министерството на отбраната, така и по линия на държавния глава, което дава възможност за леко ускоряване на темпа и ефективността на военните действия. Като цяло обаче операцията протича по единствения възможен сценарий, който ще я доведе и до успеха – смилане на зомбирана украинска жива сила с последващо зачистване и освобождаване на територията парцел по парцел и сграда по сграда. С този свой план руската власт дава на населението не това, което иска да види (бързи разгроми и оперативни атаки срещу градовете), а това, от което действително се нуждаят – демонтирането на проекта Анти-Русия с минимални жертви и максимална ефективност.

Цената на мечтата

Кремъл обяснява бавния темп на операцията си в Украйна с желанието да се спасят колкото се може повече цивилни животи – тоест населението на освободените територии. Ето защо руската армия избягва да използва тежка артилерия в градовете, срещу жилищни сгради, където украинските военни се крият зад местните жители, ползвайки ги насилствено като жив щит. И в тия руски действия има не само хуманитарна, но и държавническа логика. Факт е, че в Украйна Русия не окупира чужди територии с чуждо население (както направиха САЩ в Ирак и Афганистан, когато изравняваха местните градове със земята, без да хранят каквито и да е сантиментални чувства към чуждите за тях араби и пущуни). Русия обаче освобождава свои територии – населени с руско население, макар и частично зомбирано.

След спецоперацията ще е необходимо тези територии и хора да бъдат интегрирани обратно в руското пространство. Интегрирането, включващо тяхното умствено освобождение – тоест комплекс от икономически, образователни, социални и други мерки – ще бъде много по-трудна задача от физическото им освобождаване, което се случва в момента. И колкото по-малко загиват техни близки и приятели по време на спецоперацията от руски снаряди, колкото по-малко разрушени от руски бомби къщи има, толкова по-лесна ще бъде тази интеграция с Русия.

Проблемите с интеграцията обаче са само една от причините за бавния напредък на операцията. Друга причина е липсата на военни кадри за извършване на няколко мащабни операции едновременно. Много военни кореспонденти и експерти казват, че силите на Русия и съюзните й от донбаските републики ДНР и ЛНР отстъпват в количествено отношение на ВСУ на фронта в съотношение от 2 до 3 към 1 в полза на украинците. Това е така, защото Украйна проведе няколко вълни на мобилизация, докато в Русия такава не беше проведена. За Русия воюват единствено кадрови войници. А без мобилизация няма как да се организират някакви масивни и едновременни настъпателни операции на юг и изток.

И сега въпросът е към тези наши сънародници, които неистово искат да видят тези устремни и съкрушителни атаки на руските части – каква цена са готови да платят самите те, за да сбъднат тази своя мечта? Всъщност от злощастния пример на украинската армия се вижда, че участието на мобилизирани цивилни в бойни действия води до рязко увеличаване на загубите. Готови ли са тези наши руски турбопатриоти да видят, примерно след месец, превземането на Харков, но на цената на хиляди животи на руснаци, които принудително (тоест чрез мобилизация) са въвлечени във военни действия? За които те просто не са готови, както навремето се случи в Чечения и Афганистан. Дали тези, които искат бързи победи, си дават сметка, че те ще са на цената на рязко засилване на информационния натиск върху Русия, когато в мрежата масово започнат да се появяват интервюта на майки, чиито деца са били „принудително изпратени на смърт“ и когато тези майки наизлязат по улиците на градовете на протестни анти-военни митинги? Все пак Русия не е Украйна, тук няма как да се скрие голямото количество убити войници, както и да се разпръснат митингите на почернените майки с палки.

По описаният по-горе начин, разбира се, ще е възможно да се ускори радикално напредването на операцията, но това ще доведе до рязко увеличаване на загубите както от страна на нашите военни, така и от страна на бъдещите ни съграждани – цивилното население в южна и източна Украйна. А също така (поради загубените животи) ще доведе до рязък спад на подкрепата за специалната операция сред руското общество – подкрепа, която е основният щит на държавата ни срещу западният натиск, който в момента се опитва да я унищожи на живот и смърт. Подкрепата на народа, без която Русия би загубила войната със САЩ в периферията на руския свят (коквато се явява Украйна). Следователно няма нужда да бързаме. Важно е да се излекува Украйна и да се върне пълноценна в руското общество – и то с минимални жертви от самото общество.

Кеворк Мирзаян

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Един коментар за Защо Кремъл не ускорява специалната операция в Украйна

  1. Анонимен Отговор

    06.06.2022 в 23:29

    ГОСПОДИ ПАЗИ БРАТСКА РУСИЯ ТЯ Е СВЯТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *