Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Ето я Истината за НАРОДНИЯ СЪД след 9-ти Септември! Колко всъщност са Убитите Бг. Фашисти! Вижте броя на осъдените в Европа! Истината в документи е Безмилостна:

Над 2 милиона са съдените военнопрестъпници от Народни и Военни съдилища на Стария континент!

Не стихват страстите за жертвите на Народния съд в България, завихрят се словесни схватки в парламента, в партии и между партии, по телевизии и във вестниците. Още дълго време ще се преповтарят думите на Валери Жаблянов за неизбежността на Народния съд. Търсят се и се използват всякакви поводи, за да се предизвикат скандали – Луков-марш, декларации, изказвания и отделни изречения на депутати и политици веднага влизат в употреба. Най-активни са бившите комунисти и ченгета от парламентарната група на ГЕРБ, които правят какви ли не пируети,

за да се забрави миналото им,

което едва ли е съвсем чисто. Даже г-н Владимир Тошев, който емоционално проплака от трибуната на Народното събрание, че баща му е лежал 22 месеца в „Белене”, се оказа, че е бил полковник от Българската народна армия и член на БКП.

Изопаченията и отричането на Народния съд започна от 1992 г., когато се разрази антикомунистическата истерия. Първи Веселин Методиев и Васил Гоцев посочиха 11 122 души осъдени, което не е вярно. Преди една година Росен Тахов написа в един вестник следното: „В Нюрнберг са издадени 12 смъртни присъди. У нас трибуналът посочи 2730 мишени разстрел”. Стоп! Ето го измамното внушение! Не се посочва колко от тях са осъдени на смърт и колко присъди са изпълнени. Манипулацията довърши т.г. Слави Ангелов със своя интерпретация: „От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеси в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Избити са повече генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след освобождението от  османска власт…”(тоест, това не е турско иго, според него). Отново  манипулация! Числото е преувеличено, не се посочва колко смъртни присъди са изпълнени и колко висши офицери са разстреляни. Ако авторът посочи цифри, ще пропадне политическото внушение. И продължава: „За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.” Второ коварство – сравнението с Нюрнберг е абсурдно  и посочените присъди   не са верни!

Всеки си измисля цифри, каквито му хрумнат,

важното е манипулацията да върви.

Народният съд  е учреден с подписаното примирие със САЩ и Великобритания,  на които България бе обявила война и която бе победена  като съюзник на Хитлер. Създаден е от правителството на Отечествения фронт, в което БКП е имала само 4 министри, които не могат да наложат мнението си.  Съденето  на виновниците за въвличане на България във ІІ световна война и престъпниците от другите европейски страни е потвърдено със споразумение в Лондон на 4-те Велики сили победителки на 8 август 1945 г., с Декларация на Общото събрание на ООН (11 декември 1946) и с Женевската конвенция за защита на жертвите от Втората световна война (1949). В процесите у нас са разгледани простъпките  на 10 920 души. Осъдени на смърт са 2618 души, но са изпълнени 1046 смъртни присъди, другите подсъдими пратени в затвор или са оправдани. Двата военни състава на Народния съд осъждат на смърт 35 военни с различни чинове – от подофицер до генерал, виновни за убийства на пленени партизани, на ятаци,  на мирни граждани и опожаряване на къщи; 38 са пратени в затвор до живот и 74 са с различни срокове в тъмницата.

Доц. д-р Стоян Влайков

Това сочат документите.

Нюрнбергският съд е Международен военен трибунал, специално създаден от правителствата на СССР, Великобритания, САЩ и Франция за съдене на военни престъпници на фашистка Германия за престъпления против човечеството (20.11.1945-1.101946). Подсъдими са 24 военнопрестъпници, екзекутирани са 14 (а не 12). Обесени са 11,  нацистът Лай се обесва сам, Гьоринг поглъща отрова,  а преследвачът на евреи Адолф Айхман е хванат от  „Мосад” през 1960 г. в Аржентина с име Рикардо Клемент, съден и обесен в Израел на 31 май 1962 г. Присъдите засягат по различен начин и около един милион нацисти от по-ниски нива – Гестапо, СС, СД, и са им наложени различни наказания. Следователно, осъдените в Нюрнберг не са само 24 военнопрестъпници. Съдебните процеси против нацистките виновници продължават и до днес. Пред германския съд  през 2014-2016 г. са изправени  укрилите се нацисти  Хуберт Цафке (95-годишен, починал по време на процеса),  Оскар Грьонинг – масов убиец, Джон (Иван) Демянюк – екстрадиран от САЩ в Германия, виновен за избиване на 28 000 евреи; Ласло Кастар – организатор на депортацията на 15 000 евреи от гр. Кошице в лагера Аушвиц. Има и една жена, радиооператорка в концлагер, също обвинена в престъпничество. Такава е общата характеристика на двете съдебни институции  – Български народен съд и Международен трибунал, и приравняването им е немислимо.

Защо се стигна до Народен съд, за какво са съдени политици и военни   през 1945 г.? В периода 1940-1944 г. у нас са арестувани от властта  64 345 души, участници в Съпротивата, от които на смърт са осъдени и разстреляни 12 461 човека (сравнете с присъдите на  Нар. съд),  другите са пратени в затвори и лагери.

Убити са без съд и присъда 20 000 ятаци

и са изгорени 2 139 къщи. Доживотна присъда са получили 1 933 и са интернирани 31 250 души. Правителствата на цар Борис ІІІ и на малолетния Симеон ІІ са раздали близо 200 млн. лв. за партизански и яташки глави. Нима не трябва да се съдят организаторите и изпълнителите на тези престъпления? Можеше ли бившият учител подпоручик Йорданов да не бъде съден затова, че лично е  разстрелял шест деца от с. Ястребино, за които Ив. Сотиров казва, че сами са се убили. Ятачката Цветана Тотева и нейният двегодишен син са убити в къщата им. Братчетата Кокарешкови са изтезавани, че са дали хляб на партизаните, след това разстреляни. Кой крещи, че в лагера „Белене” са давали трупове на лагерници на прасетата? Първо това са направили офицери,  командвали ловни роти за преследване на борците против кафявата чума. Те са рязали парчета месо от  бедрата на убитите момчета Кокарешкови и са хранели кучетата си. Нечовешко е  едното и другото, но трябва и двете да се признаят. Генерал Кочо Стоянов се убива сам, защото знае, че престъпленията му още от 1925 г. няма да бъдат простени.  Капитани, полковници и генерали са водили ловни роти от войската и са били по-жестоки от жандармеристите. Обираха бакърите на хората по селата, за да  се леят куршуми за източния фронт (помня го). Как трябваше да се отнасят хората към палачите си, които са ги изтезавали, разселвали и палели къщите им,  което мнозина още помнят (и аз). Мнозина спонтанно отмъщават на убийците  след 9 септември 1944 г. Да се върнем още по-назад в историята. Може ли да се прости разстрела на 72 мъже от с. Горна Гнойница, което не е участвало в Септемврийското въстание (1923 г.) и те не са имали никакви провинения. Общо във Фердинандска (дн. Монтана) околия са убити без съдебни присъди  по този начин 355  невинни мъже, масово на групи. И това трябва да се забрави?  Но имената на всички убийци от 1923 до 1944 г. са изписани на паметника до НДК като жертви на комунизма. За жертвите на фашизма и борците против кафявата чума –

само хули и обругаване.

Фалшификаторите и манипулаторите съзнателно и подличко сравняват нашия Народен съд с Нюрнбергския процес, за да  докажат колко жестоки са комунистите! Но да им припомним, че във всяка европейска страна са учредявани национални и военни съдилища за наказание на нацистки престъпници и техни сътрудници. Общо подсъдими са били над 650 000 души в европейските страни, със смъртна и изпълнена присъда са 26 230, затвор  на различни срокове 165 000 човека. Заедно с това от граждански права са лишени 138 000, без право да заемат държавна работа – 92 000 граждани, недопускани до военна служба – 95 000 души. Лишени от национално гражданство – 60 000 поданици, и на глоба са осъдени около 30 000 души. Тук не са посочени наказаните в Югославия, Гърция, Румъния, Чехословакия, където подсъдими са били не по-малко от един милион сътрудници на хитлеристите, особено в Югославия и Гърция, които най-много са пострадали от хитлеристкия нашественик.  А той бе пропуснат  през България и удари в гръб защитниците на тези страни.  Или общо около 2 милиона граждани на европейските страни са съдени и наказани с различни присъди, включително и морални, освен присъдите на Нюрнбергския трибунал. Това премълчават г-дата бивши комунисти, ченгета и новоизлюпени неолиберали и неонацисти.

Националните и военните съдилища в отделните европейски страни, прегазени от хитлеристките армии, арестуват и издават много повече смъртни присъди, отколкото у нас. Но и жестокостите на агресорите там са много повече. В самата Германия непосредствено след завършване на Втората световна война американски военен съд издава 1914 присъди, като 324 военни са осъдени на смърт, с доживотна присъда са 247 и 946 души с различни срокове затвор (около 400 души са оправдани). Британският военен съд по същото време повдига 1085 обвинения в няколко страни,  от които 240 са смъртни присъди. В Германската демократична република (ГДР) на 12 147 военни престъпници са наложени различни наказания, а в Германската федерална република (ГФР) са предприети 84 463 съдебни производства, на смърт са осъдени  24 души и със затвор до живот са 20  провинили се.

Веднага след освобождаването на Франция от хитлеризма се отприщва вълната на гняв и отмъстителност на гражданите,

много по-силна, отколкото в България.

Около 9 000 души са „прочистени” веднага от гражданската наказателна акция. На съдебно преследване са обявени 127 000 души, а с осъдителни присъди са 97 000 провинили се, като 11 000 са осъдени на смърт. Осъдени са на смърт двама премиери и няколко министри. Не е пощаден и героят от Вердюн маршал Анри Филип Петен, куклен ръководител на пронацистката „Свободна Франция”. Осъден е на смърт, но поради преклонната му възраст присъдата е заменена с доживотен затвор. Най-осезателно изпитват гнева на френските граждани проститутките, които са съжителствали с немските офицери. Около 20 000 проститутки са пребивани с камъни по улиците, главите им са стригани до голо и са разкарвани по улиците, обругавани и оплювани, заливани са със студена вода. Един покъртителен филм с актрисата Чарлийз Терон много добре показва този отмъстителен изблик на французите. Нейната героиня съжителства с висш немски офицер, но тайните, които научава от него, предава на съпротивата и така спасява много френски патриоти. Но улицата не знае това и тя е умъртвена с камъни.

В Холандия, която почти не е пострадала от хитлеризма  като Полша, Чехия или Сърбия,  наказва много свои поданици, макар и с по-леки присъди: 38 сътрудници на хитлеристкия агресор са усмъртени, 419 пратени в затвор, но над 370 000 са с отнети и ограничени права – граждански и за заемане на държавни и военни служби. Норвегия изпраща в затвор 18 000 колаборационисти, на смърт са осъдени 45 виновници, а на 28 000 са наложени глоби. Белгия, която бе прегазена безцеремонно от хитлеристите, за да нападнат Франция, също наказва заслужено виновниците – 230 души на смърт,  48 800 в затвор и 20 000 без граждански права. Полша е осъдила  5 350 заловени германски престъпници и 11 000 свои граждани за колаборационизъм (сътрудничество със завоевателя). В Италия масовите отмъщения са застигнали 45 000 души и се знае как е приключил живота на дучето Мусолини – обесване с главата надолу. Даже малката  държава Люксембург осъжда на смърт 4 свои граждани и изпраща в затвор 4 000.

Господата „изобличители на комунизма” ще прочетат ли тази статистика?

Ако искат повече и по-големи подробности, да изучат книгата „Нищо измислено, нищо случайно” от юриста Васил Василев. А тези български граждани, които се интересуват от истината, нека направят сравнение на издадените от Народния съд присъди с тези в различните европейски страни. Не може да не се отбележи, че и у нас имаше отмъщения без съдебни присъди в първите дни след 9 септември 1944 г. Жестоко и нечовешко е това, но е отговор на още по-жестоките мъчения и убийства по същия начин по време на Съпротивата. Има много примери как по селата жандармерията изкарва определена група предимно млади мъже и ги разстрелва в някоя близка местност по неясни обвинения, без прокурорска заповед и съдебна присъда. След 9 септември става обратното – партизани, ятаци и пострадали изкарват издайниците и  виновниците извън селото и те вече не се завръщат. Много е мъчително да се припомнят и помнят тези братоубийства, започнали още от Владайското въстание (1918), но трябва най-после да намерим сили средства да прекратим това самоубийствено противопоставяне. Защото няма невинни от двете страни.

Доцент д-р Стоян ВЛАЙКОВ

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

6 кометара за Ето я Истината за НАРОДНИЯ СЪД след 9-ти Септември! Колко всъщност са Убитите Бг. Фашисти! Вижте броя на осъдените в Европа! Истината в документи е Безмилостна:

  1. Каквото е било, било е, но предстоящия Народен съд ще бъде нещо невиждано. Ще бъде създаден ЕТИЧЕН закон, по силата на който ще бъдат осъдени всички, които ОГРАБИХА ВЯРАТА НА НАРОДА в човека и справедливостта!

  2. ani Отговор

    30.10.2018 в 19:51

    Ради Чухлев,от твоята уста,в Божиите уши!Амин!

  3. Красимир Отговор

    30.10.2018 в 22:10

    Дали обаче това ще се случи наистина ?? Дано, дано !!!

  4. Калин Тонев Отговор

    31.10.2018 в 19:15

    Разбира се, че е необходим НАРОДЕН СЪД! Фашагите са рязали глави и са ги набучвали на кол, дори децата не са пощадявани! Родителите ми са пребивани до безсъзнание от извергите! Такива твари не заслужават да живеят! Рано или късно, по един или друг начин, възмездието застига мръсниците, грабителите на масовото население!

  5. Анонимен № 1 Отговор

    01.11.2018 в 3:37

    Моят баща Иван Петров Изтовски 1886-1942г. от Берковица, учстник в Септемврийскто възстание, политемигрант в СССР, се завръща в България през август 1941 г. с подводница заедно с групата на Цвятко Радойнов за да се включат в антифашитка борба. Тук в резултат на предателство – Това е български феномен във всяка чета да има по един командир, по един знаменосец и по един предател. Смъртната присъда на татко и неговите другари е била подписана лично от военопрестъпника цар Борис3. Жаркият плазмодий на „българската демокрация“ президентът Желю Желев, минаващ за най-големият познавач на фашизма в България, – книгата му „Фашизъм“ е издадена преди „демократичните промени“ у нас благодарение протежирането на Людмила Живкова, впоследствие горена на клада от „умнте и красиви“ след Боянските ливади. Та този плазмодий преимевувал бул.“9 Септември“ в Цар Борис 3″. Пловдивските „демократи“ в своето слагачиство отидоха по-далече – те нарекоха един от главните булеварди в Пловдив „Цар Борис Обеденител“. Е, какво е обединил този военнопрестъник? Че благодарение на германските шикове е присъединил към царството си Македония и Беломорска Тракия и започнал да преследва там евреи и антифашисти. Къде са уреците Георги Димитров, Георги Кирков, Димитър Благоев, Емил Марков, Цвятко Радойнов, Владимир Заимов, Владимир Ленин, Съветските генерали допринесли за освобождаването на Бългалия от фашизма Толбухин и Бирюзов? Хвала и чест на Димитровградчани, Благоевградчани и Велинградчани на пожелали да сменят имената на своите градове за разлика от Монтанци и Добличлии. В същото време в София, а предполагам и н други градове има улици носещи имената на Гео Милев, Никола Вапцаров, Александър Стамболийски, убити по заповед или с одобрение на цар Борис. Това е български феномен в един и същи гред улиците да носят иментата на палачите и на техвите жертви. Друга подобна държава в света няма. Това е равносилно в Берлин да се появи улеца Адолф Хитлер или в Рим – Бенито Мусолини.
    В Берковица имаше улици носещи имената на дядо ми Димитър Филипов един от основателите на БРСДП, на вуйчо ми Мирчо Филипов ремсист, убит през 1925 г. и на баща ми Иван Изатовски член на БКП от 1919 г. Кмета на града, набързо пребоядисал се, сменил имената улеците на татко, вуйчо и дядо, но върху паметниците им никой не смее да посегне, добре че там не се намери местен Евгени Бакърджиев и тях да взриви.

  6. Калин Тонев Отговор

    01.11.2018 в 22:25

    Уважаеми Анонимен №1, моите роднини също са избити от фашистите и съм напълно съгласен с Вас. Колелото на историята неизменно се върти, ще дойдат светли дни, макар и нас вече да ни няма. Щастлив съм, че децата ми, внуците ми и всичките им приятели /повечето са все млади хора/, знаят истината и разсъждават като нас.

Вашият отговор на Анонимен № 1 Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *