Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Долу лапите от Трети март, жалки платени „атлантици“!

Преди няколко дена изразителите на волята на реалния (не конституционният, а реално властвуващият американски) суверен у нас, а именно Атлантическият съвет, написаха грозна и гнусна публикация, която имаше за цел да дискредитира националния празинк на България – 3 март. Според съпредседателя на Атлантическия съвет, платеното американско мекере доц. д-р Момчил Дойчев, 3-ти март не трябвало да бъде национален празник на България.

В седем доста неясни и мъгляви точки, политологът от Атлантическия съвет на американска издръжка, се опитва да се аргументира, защо 3-ти март не трябва да бъде празник на българите. Според него тази паметна дата не само че не обединявала и не сплотявала българите, но и била пълно отрицание и даже покварявала критериите за сплотен и вдъхновен народ.

Така например, Дойчев твърди, че на 3-ти март 1878 година, Русия и Османската империя подписали предварителен, а не окончателен договор за мир, поради което споразумението от Сан Стефано, едва ли не, няма никакво значение. Това, което лицето Дойчев уж не разбира или не иска публиката му да разбере е, че макар и действително прелиминарен, Санстефанският мирен договор е първото международно споразумение, на което България се появява отново на картата след близо 5 века, както евроатлантиците го наричат, „османско присъствие“. Фактът, че подписването на Санстефанският договор се проточва доста дълго време, е ясно показател, че той не е просто формален акт, а съвсем реални преговори между Петербург и Цариград.

И точно, защото преговорите между граф Игнатиев и княз Алексей Церетелев от едната страна, и  външният министър Сафвет паша от другата, вървят бавно, като турците в типичния си маниер се опитват да протакат (знаейки, че могат да разчитат на подкрепата на западните си съюзници и особено на Англия и Австро-Унгария), се налага руснаците да придвижат голям отряд от 10,000 войници близо до османската столица. Дори руската главна квартира се мести от Одрин в Сан Стефано, за да покажат руснаците на турците, че ориенталските им номера и протакания няма да сработят.

Ако, както евроатлантиците, неолибералите, русофобите и вся остальная платена американска сволач у нас твърдят, че Санстефанският договор е бил без никакво значение, то защо османците със зъби и нокти спорят по всеки въпрос? Защо делегацията на Османската империя настойчиво възразява срещу очертаните от руснаците граници на новосъздадената българска държава? Нали, според нашите съвременни евроатлантици, приятели на САЩ, Турция и други стожери на справедливостта, договорът няма никакво значение? Защо тогава преговорите за постигането на този договор са толкова мъчителни и османците се борят за всяка точка?

Да, факт е, че и в Петербург и в Цариград са наясно, че великите сили ще преразгледат договора и дипломатическата битка тепърва предстои. Но именно на 3-ти март в Сан Стефано са положени основите на възродената българска държавност.

Впрочем, показателен факт е, че след Освобождението 3-ти март се чества възможно най-тържествено. Забележете, в епохата на личните авторитарни режими на Фердинанд и Борис Сакскобурготски, които родните евроатлантици и антикомунисти така величаят обикновено, 3-ти март се чества! Едва ли някой може да изкара Фердинанд Сакскобурготски или Борис III русофили, комунисти и агенти на НКВД и ГРУ? Въпреки че за нашия евроатлантически гений, Бог знае само какво е възможно.

След това доцентът-атлантик продължава с хулите си срещу нашия национален празник, като казва, че не трябва да го отбелязваме, защото в Сан Стефано не присъствали българи.

Но доц. Дойчев, ще ни кажете ли кои и какви българи могат да присъстват през 1878 година на подписването на мирен договор между две империи? България не е съществувала от 500 години, след като нашите атлантически съжителстващи приятели османците я унищожават през 1396 (или 1422) година. Към 1878 година няма български дипломати. Няма български институции. Няма как да бъдат допуснати българи в Сан Стефано, защото България не е субект на международната система. И точно заради това, ние българите, за разлика от атлантиците, празнуваме 3-ти март – защото след тази дата българската субектност се завръща отново!

Трета точка на доцента е, че 3-ти март утвърдил „неосъществимия мит за Сан Стефанска България“. Тя била очертана с оглед на „чужд стратегически интерес“. Много интересно, какви са били стратегическите интереси на българите по това време? Нека доцентът ни каже дали те са съвпадали с тези на любимата му Англия, която в Берлин най-яростно настоява за разбиването на „неосъществимия“ „мит“ за Сан Стефанска България.

Така или иначе, Русия е имала стратегическите си интереси и желание за присъствие на Балканите, но нима това е грях? Нямат ли днес американските приятели на доцент Дойчев също стратегически интереси на Балканите? Или бомбардират полуострова с обеднен уран само по хуманитарни съображения?

За наше българско щастие, руските стратегически интереси съвпадат с българските. И в това няма нищо лошо. И да, Сан Стефано е идеал, защото въплащава мечтите на българските възрожденци за една свободна България на територията на трите ни изконни историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония. Това, че този идеал не се осъществява е продукт преди всичко на брътвежите и интригите на британската, австро-унгарската и в по-малка степен германската дипломации.

Но войната не може да се свежда само до желанието на Русия да вкара в своята геополитическа орбита балканските славяни, най-важни от които са българите. Добре известно е, че в началото на войната в Петербург има сериозни съмнения дали Руската империя е готова за реванш срещу османците, имайки предвид загубата в Кримската война и опасността от нова англо-турко-френска коалиция (своего рода предшественик на любимото на Атлантическия съвет НАТО). В управляващите кръгове в Петербург, сред някои има сериозни настроения, които са против войната с Османската империя.

Освен това, това, което непознаващите руската история и общество от онази епоха наши атлантици и драскачи в България не знаят, е, че друг мотив за обявяването на война на Османската империя от страна на Русия, се дължи и на обществените настроения в нея. Никога преди или след това, славянофилското течение и настроения не са били толкова силни в Русия. Цялата руска преса – либерална и консервативна изразява най-дълбокото съчувствие на руснаците към поробените българи.

Това е все пак и епоха, в която Руската империя претърпява сложни социални и обществени промени, които разтърсват цялото руско общество. И точно заради тези промени, опасните революционни течения и обществените настроения в страната, от имперското правителство са принудени да обмислят сериозно войната срещу Турция за българската кауза.

Всеки историк и изследовател, който се интересува от руската история, печат и общество от онази епоха е наясно, че именно общественото мнение в Русия, изиграва огромна роля в решението на император Александър II да обяви война на Високата порта и да изпрати стотици хиляди руснаци и други жители на империята да се сражават на Балканите (и в Кавказ).

По-нататък, атлантическият доцент твърди, че „митът за Сан Стефанска България подменя идеала за чиста и свята република“. Този „мит“ бил особено вреден днес, „когато патриотарството и безмозъчният популистки национализъм се опитват, за съжаление доста често успешно, да подменят демократичния патриотизъм и републикански идеал“.

Аз честно казано, уважаеми читатели, не разбрах какво лицето Дойчев има предвид. Кой е този „републикански патриотизъм“, който е по-различен от патриотизма на хората, които честват и почитат Трети март? Нима на 3-ти март празнуват монархисти, в противовес на републиканци? Не мисля.

Естествено доцентът най-вероятно се опитва да направи разграничение между това, което според него е „безмозъчен национализъм“ и идеологически неолибералните доктрини, които се изповядват от Атлантическия съвет. Иначе казано, не трябва да празунаваме трети март, защото не съвпада с идеологическите догми на (без)родните атлантици. Не е неолиберално. Не е троцкистко. Не е джендър френдли. Не е „инклузивно“ и „мултикултурно“.

Това много напомня на реториката в окупирана Германия, където единствената легална форма на патриотизъм е т.нар. „конституционен патриотизъм“ – т.е. безпрекословната подкрепа на лоялните бюргери за наложения от Съединените щати органически устав (а не конституция) на съвременна Германия.

Изненада ли е, че реториката на американските „приятели“ в Германия и България си прилича? Едва ли.

Освен това, според Дойчев, националният ни празник утвърждавал комплекса на българите за малоценност. Истината е, че тук е прав – сред част от българите има наистина комплекс за малоценност. Но не е този комплекс за малоценност, който от Атлантическият съвет смятат, че имаме. У нас съществува една клика от псевдоинтелектуалци, не повече от 1-2-3 % от населението, която изпитва един вечен комплекс за малоценност. Те се комплексират от това, че българите „не сме като американците“, „като европейците“. Комплексират се, че не сме католици или протестанти, а православни. Комплексират се, че пишем на кирилица (вторият най-любим президент на атлантиците след Плевнелиев – Петър Стоянов дори беше казал, че трябва да се води дебат за приемането на латиницата). Комплексират се въобще, от всяка изконно българска черта и характеристика, която не съвпада в техния полиран и изчистен образ, които си въобразяват, за една несъществуваща и имагинерна западняшка България, която ще бъде абсолютно идентична със западните страни и во веки веков лоялна на НАТО и САЩ.

Но господа атлантици, и аз и вие знаем, че това е само блян на „умните“ и „красиви“ хорица от няколко централни софийски улици. България има собствена уникална култура, история, вяра и път, които са различни от западните и „европейските“. И да, българите и руснаците имаме много общо и сме част от една и съща цивилизация. В този смисъл, както често обичам да казвам, цивилизационният ни избор е направен от княз Борис-Михаил Покръстител през 9-ти век, а не от Соломон Паси през 2004 година.

Тъй че не ние българите имаме комплекс за малоценност. И доколкото той съществува, не е създаден от празнуването на нашето освобождение от Османската империя, което се отбелязва на 3-ти март. Комплекс за малоценност имат атлантиците у нас, които не могат да се примирят, че българинът е православен, славянин и балканджия и празнува национален празник, който не се вписва в картинката на геополитическата агресия на НАТО и САЩ срещу нашите цивилизационни братя, руснаците.

Освен това, съпредседателят на Атлантическия съвет твърди, че 3-ти март разделял българите на „русофили“ и „русофоби“. Не господа атлантици, националният ни празник не ни разделя на „русофили“ и „русофоби“. Атлантическите неолиберални хунвейбини, които се стараят да се харесат на шефовете си и да заработят грантовете го правят.

Така или иначе, обикновено за „русофоби“ у нас се определят хора, които не харесват Русия точно заради тези й културни, цивилизационни и обществени черти, които тя всъщност споделя с България и българския народ. В този смисъл русофобите у нас могат да бъдат приравнени на българофоби, дори и сред някои от тях това да е от някакъв криворазбран псевдо-национализъм, свързан с Първата и Втората световна войни.

Българите не са разделени от трети март на „русофоби“ и „русофили“, а на български патриоти и прикрити или неприкрити българофоби-атлантици. Едните обичат родината си България, вписват се в националната си българска култура, уважават в здравословна степен Русия, обичат братския руски народ и се прекланят пред тези, които загинаха за свободата ни, без да бъдат сервилни към Руската федерация (каквито са атлантиците пред Съединените щати и агресорския военен алианс НАТО). Как можем да не се прекланяме пред хилядите руснаци, които се записаха като доброволци за войната срещу Османската империя? Как можем да не се прекланяме към тези, благодарение на които се появихме на картата след пет века най-отвратителна чуждоземска тирания?

Българите знаят много добре, че ако не беше Руската империя, дори и тя да е имала геополитически интереси (което явно не е грях, ако става въпрос за интересите на САЩ или Англия), можехме да споделим съдбата на арменците, от които милиони бяха избити от „съжителстващите“ и „толерантни“ османски турци.

Нашето уважение към Русия (включително желанието ни за приятелски и добросъседски отношения в 21-ви век), обичта ни към идентичния ни по език, култура, вяра и дори и кръв руски народ и почитта ни към руските войници, офицери и казаци, които се сражаваха при Плевен и на много други места, не е сервилност и не е комплекс за малоценност. Уважението и братските чувства могат да съществуват само ако първо си даваме сметка за собствените си интереси и да, не е задължително те да се припокриват на 100 % с интересите на руския народ и държава – нито сега, нито през вековете. Но важното е, че по-дълбоки неща ни обединяват, отколкото ни разделят.

Но да се върнем на патриотите и българофобите. От едната страна описах патриотите. От другата са българофобите. Те мразят Русия, но по същество всъщност мразят България. Русия не била достатъчно западна и европейска за тях, поради което я мразят. Но по същата причина имат комплекс за малоценност и за България. Често с подигравка те наричат РФ „Руслямска държава“, защото в Русия днес православните ценности и култура преживяват нов разцвет. Но именно поради същите залегнали и у нас българите православни ценности и култура, нашите атлантици се гнусят от собствения си народ. Мразят руснаците, защото не са модерни и не пишат на латиница, но мразят и собствения си народ, че изпада в „мракобесно“ упорство и държи за славянската азбука, създадена по нашите земи.

Те искат да ни вземат Трети март не само, защото този празник не се вписва в наратива на геополитическата конфронтация, но и защото те, няколкото хиляди атлантици у нас, са тези, които изпитват комплекс за малоценност.

Между другото, случайно ли е, че тържествата за националния празник на Шипка са отменени, уж заради Ковид-19, но пък няма никакви проблеми да ходим на кръчми?

Не, не е случайно – това е новата атлантическа „България“ (кавичките са нарочно сложени). Или поне привнесените по изкуствен начин и от чужбина тела в националния ни организъм, искат да я направят такава. Но няма да успеят. Българинът няма да им даде нито 3-ти март, нито Шипка, нито вярата и историята си!

„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!“ Skandalno.net

Автор: Симеон Миланов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Долу лапите от Трети март, жалки платени „атлантици“!

  1. Анонимен Отговор

    03.03.2021 в 6:06

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ СЛАВА ВЕЛИКА ГОРДА СВЯТА НЕПОБЕДИМА БРАТСКА НАВЕКИ РУСИЯ БЛАГОДАРИМ ВИ РУСКИ БРАТЯ И БЪЛГАРСКИ ОПЪЛЧЕНЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ 5 ВЕКОВНО ТУРСКО РОБСТВО ПОКЛОН ЩЕ ВИ НОСИМ В СЪРЦАТА НИ Н А В Е К И

  2. Бай Спас Отговор

    03.03.2021 в 6:48

    Честит празник българи.
    Вечна слава и дълбок поклон пред хилядите братя, руски войни и български опълченци, дали най-ценното – живота си, за да я има България.
    А за всичките помияри … днес е свещен ден и няма да псувам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *