Димитър Гърдев: Европа полека се измъква от либералната хватка

2

Как ще се отрази на Европа победата на крайнодясната Партия на свободата в Нидерландия? Затваря ли тя окончателно вратата на България за Шенген? Според Димитър Гърдев интеграцията на петте милиона мигранти, които дойдоха в Европа през 2015 г., е невъзможна и подходът е бил сбъркан. Има коренна промяна в структурата на левите избиратели в Европа, синдикатите изчезнаха. Какви са причините за това. Отговорите на тези и други въпроси от дипломата и политик Димитър Гърдев.

– Нидерландия и Европа били потресени от успеха на крайнодясната партия на Герт Вилдерс на изборите, твърдят международни анализатори. Толкова ли неочакван бе успехът му, господин Гърдев?

– Вилдерс години наред върви към едно по-добро представяне и неговият възход е свързан с положителна и възходяща тенденция на неговата партия. Така че всеки който казва, че е изненадан от Герт Вилдерс, не познава нидерландския политически процес. Той поне от 20 години е охраняван от полицията, защото в Нидерландия са убивани политици и то – десни политици. Неговият предшественик беше убит от мигранти.

– Добре де, Нидерландия е една от най-либералните страни в Европа, ако не и най-либералната, тя е основателка на ЕС… А Вилдерс иска да прави референдум за излизането ѝ?

– Тук вече са различията с неговото политическо семейство, той е в едно и също семейство с Льо Пен. Неговите не толкова антиевропейски, а анти ЕС тези са достатъчно популяризирани от него самия, но точно по този въпрос според мен ще има развитие в политическата му линия. Защото той в момента е изправен пред изключително труден избор да намери коалиционни партньори за евентуално бъдещо правителство. Дясната партия, която е на четвърто място след изборите, се явява естествен негов съюзник, но още от самото начало те казаха, че са против излизането на Нидерландия от ЕС. Така че биха приели една коалиция с Герт Вилдерс само при положение, че той отстъпи от това свое заявление. Няма да се учудя, ако той отстъпи временно или да го разтегли в някакъв времеви период, който обаче да му позволи да направи тази коалиция и съответно правителство. Ще видим едно разтегляне във времето, така както „Възраждане“ казаха, че са за влизане в еврозоната, но след 20 години. Такива маневри можем да очакваме от Вилдерс. Но това, което привлича нидерландците, е неговото рязко говорене срещу ислямизма, срещу ислямизацията, срещу гетата. Това всъщност изкара не само неговата Партия на свободата, но и другите антимигрантски партии на преден план, а именно сгрешения модел на интегрирането на мигрантите в западните общества. Това е причината да получава отново и отново подкрепа Виктор Орбан в Унгария, това е причината за растежа на Алтернатива за Германия в Германия, причината да спечели Фицо в Словакия и да имаме в момента такъв развой в Нидерландия, а най-вероятно същото ще се повтори и в Австрия. Там на път е да дойде на власт Херберт Кикл, лидер на Партията на свободата.

– Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел ли е виновна за всичко това с нейната покана към мигрантите „Елате, елате“!

– Меркел стана изразител на фантазиите на голяма част от индустриалния капитал. В Западна Европа имаме силно индустриализирани държави, които са от третата вълна на индустриалната революция – машинно производство, автомобили, влакове, компоненти на тази индустрия, която се нуждае от постоянен приток на работна ръка. Която обаче да не е високотехнологична, не говорим за лекари, инженери, IT специалисти – т. е. за хора, които тяхната образователна система си произвежда, а говорим за автомонтьори, за работещи на поточни линии. Такива хора бяха желани като евентуален приток на работна ръка. Ще го систематизирам така – образователната система на високотехнологичните европейски нации произвежда високообразовани инженери, лекари, IT специалисти. Другата прослойка – тази под нея, през 60-те и 70-те години в Германия беше заемана от турските гастарбайтери. Само че този прилив от гастарбайтери вече се интегрира в западните общества, защото те идват от една светски ориентирана Турция – тогава го нямаше още Ердоган. И ползвайки западноевропейската образователна система, техните деца и внуци също станаха инженери, лекари и т. н. Да напомня коя е втората партия в Нидерландия и кой я оглавява.

– Дилан Йешилгьоз-Зегериус, турска имигрантка…

– Да, но тя е родена там и е образована по тяхната система. И виждаш как този прилив от гастарбайтери вече се интегрира в тяхното общество и започнаха да стават и политици. И затова Европа реши да приеме емигранти от Афганистан, Ирак, Алжир, Тунис с някаква надежда, че може да се случи същото. Само че тези хора са други. Те са силно ислямизирани, а призива на Меркел беше изразител на този индустриален капитал, който се надяваше, че ще се случи това, което са го правили преди с турците и с хората от Източна Европа. И вече се вижда, че това няма как да се случи, че тези хора – през 2015 година те приеха пет милиона, и за близо десет години тази интеграция е невъзможна. И започва задният ход на махалото – тези партии, които бяха против тогава, сега намериха основание, че са били прави. И животът потвърди това и ще наблюдаваме тези тенденции в споменатите държави. Пикът на Алтернатива за Германия е свързан точно с мигрантските вълни.

– Стана дума за наследничката на Марк Рюте, която е етническа туркиня. На Великобритания премиерът е Риши Сунак, на Шотландската национална партия и пръв министър е Харам Харун Юсаф…

– На Риши Сунак родът му е от Пакистан. Но нека да обърна внимание, че тези хора отдавна нямат нищо общо с тези етноси. Те са продукт на образователната и транснационалната култура. Риши Сунак е продукт на транснационалните банкови структури на банката „Голдън сакс“, а не на Пакистан. Това е проявление на една друга тенденция в западните общества – сливането на транснационалните корпорации с политическата власт и преливането им от една страна в друга и виждаме как един човек, който е изградил цялата си кариера в една транснационална американска банка – и неговият тъст е там – как изведнъж става лидер на една национална държава. Това е пример как транснационалния банков капитал е толкова интегриран, че навлиза вече и в националните държави, откъдето е произлязъл и са интегрирани в тези транснационални структури. Това е изключително интересен момент.

– На срещата на Г-20 Путин присъства, макар и виртуално, за първи път от началото на СВО в Украйна. Означава ли това, че може би вече Западът е започнал да търси някакъв мирен изход чрез сближаване с Русия?

– Реалистично погледнато покрай СВО в Украйна имаме две линии. Едната е войната, която се води на бойното поле, другата е войната, която се води през западните медии за умовете на хората. Като се опитаме да наложим тези две линии една върху друга, разбираме, че те нямат нищо общо- тези линии дори не се пресичат. И оттук идва тази дисхармония между реалността и нейното медийно отразяване. Тъй като на Запада му вече е спешно този конфликт да приключи, той сега взима мерки за постепенното нагласяне на илюзорните представи за тази война, които е създал в своята аудитория, адаптирайки ги към реалността. И ще видим и нови такива процеси. В момента на бойното поле виждаме неуспешното настъпление на украинската армия, което вече напълно спря, заменено от руски контраатаки. Което означава, че желанието за бърза победа и връщането на окупираните територии, за които се пише и говори в медийното пространство, не съвпада с реалността на бойното поле. И оттам е съвсем нормално Западът да търси коригиране на представата с реалността. Сун Дзъ е казал, че мирът е това, което се случва следствие на войната, а не обратното.

– Борбата в Европа сега е между либерализма и консерватизма. С победите на Вилдерс, Фицо и очакваната на Кикл в Австрия, и с авторитет като Орбан, означава ли това, че Европа се измъква от либералната хватка, в която попадна през последните години?

– В Европа противопоставянето вече не е между леви и десни. Левицата много се промени и в момента – изключваме България, защото ние сме извън света – левите партии са много по-близки до либералите. Защото се получи коренна промяна в структурата на левите избиратели в Европа. Първото което е, че според комунизма и комунистическата идеология, характерна за миналия век, основната маса от левите бе пролетариатът и синдикатите. Едрият капитал взе изключително сериозни мерки да отдръпне тази маса от левите партии и постигна значителни успехи. В цяла Европа синдикатите вече ги няма. Защото много от социалните им искания бяха реално удовлетворени – трудов договор, платена отпуска, петдневна работна седмица, почасова ставка. Всичко това влезе като законодателни задължения за капитала и исканията на синдикатите бяха постигнати в пълен обем. Другото, което бе направено и за което малко се говори, е промяната на членската маса на пролетариата. В момента левите партии в Европа всъщност са изразители на малцинствата и на гастарбайтерите, дошли в западните страни. Социалната структура на пролетариата се промени и левите партии започнаха да стават изразители на толерантност, на мултикултура, на ЛБГТИ и се сляха с либералните партии. Затова в момента противопоставяне на ляво и дясно няма, а има такова между европейския консерватизъм и левите либертарианци и мултикултурализма. Това е сблъсъкът в момента.

– Смятате ли, че след евроизборите догодина през юни ще има генерални промени в Европейския парламент?

– Категорично да, защото там вече е спорът за Европа, за мигрантите, за социалната функция на държавата, разпространена към всички, които в недостиг на пари започват собствена дейност. Това се вижда и в бюджетите. Например във Великобритания, която не е член на ЕС, но това се вижда и в Германия. Повишават се данъците и нещо, което наблюдаваме в продължение на една година – повишаването на лихвения процент на ЕЦБ до момента е десет пъти и лихвата, която започна от 0,7, сега е 4,9 на сто. Това рефлектира върху социалните групи, които са зависими от заемите и към които е насочена социалната политика на подпомагане. Това катастрофира жестоко със социалните помощи, които се взимат от мигрантите. Затова тези партии, които са десни и за тях по принцип не би трябвало да гласуват споменатите социални групи, гласуват за тях, за да си защитят социалните придобивки.

– Ако Вилдерс направи правителство в Нидерландия, ще бъде ли вратата за Шенген окончателно затворена за България, господин Гърдев?

– Много зле бяхме при Рюте и нищо не се промени. Ако беше останал той, пак щяхме да имаме същите проблеми, така че за нас Нидерландия с единия или с другия няма да има изненада. Но искам да кажа друго, което според мен може да се търси. Първо, българската дипломация трябва задължително да си промени подхода, свързан с Шенген. Сега той е сгрешен. Ние в никакъв случай не трябваше да се поддаваме и да приемаме условия, които са извън договора за Европейския съюз и да приемаме условия, които изобщо не са свързани с този договор – борбата с корупцията и върховенството на закона са общоевропейски процес, с който имат проблеми всички европейски държави. Затова беше променен и мониторингът, който беше само за България и Румъния, но от тази година се изготвя за всяка европейска страна. Което означава, че ЕС е изучил всички страни и навсякъде съществуват тези два проблема. Второ, България се беше съсредоточила върху европейските институции – ЕК и ЕП. Да, там получихме положителните доклади и декларациите на европарламента, но се оказа, че този подход е сгрешен, защото националните парламенти на страните-членки могат да блокират и да обезсмислят решенията на европейските институции.

– И как трябва да бъде сменен подходът? 

– Много по-засилена работа с Нидерландия и Австрия на двустранно равнище. И оттук промяната в Нидерландия дава една нова възможност на българската дипломация, ако се преориентира и започне директни двустранни разговори с новите парламенти в тези две страни. Има някои неща, които ни приближават до позицията на Герт Вилдерс. Първото е неговата рязка позиция за засилването на контрола по границите на ЕС. Тук интересите на двете държави могат да се доближат. Нашата позиция е, че нито една държава от ЕС, била тя и най-силната, не може да се справи сама с бежанския поток. Което означава, че за да има по-ефективен контрол на границата си, България трябва да бъде приета в Шенген. Но нека да не ни плаши това, че е дошъл нов политик. Със стария видяхме докъде я докарахме – до катастрофа. Нека видим новия, с когото евентуално можем да имаме някакво развитие.

–––-

Димитър Гърдев е дипломат и политик. Народен представител от ИТН в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Председател на Комисията по външна политика в 46-ото НС. Ръководител на делегацията на България в Съвета на Европа. Роден е на 17 ноември 1968 г. в Сливен, но израства в София. По професия е дипломат. Има магистратури по Международни икономически отношения, Национална сигурност и Информационна сигурност. Международен анализатор с над 100 статии в “Труд”, “Стандарт”, “24 часа”. Владее английски, немски, руски и гръцки езици.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

2 КОМЕНТАРИ

  1. Погледнато малко по-мащабно, процесът с придвижването на мигрантски маси не тече само в Европа, а и в Щатите, и то с доста по-голяма интензивност. Иначе казано, текат еднакви процеси отсам и отвъд Океана. Възможно ли е те да не са свързани? Не. Възможно ли е да не са управлявани (респективно планирани)? Отново не. Имигрантската „помпа“ вкара и във Великобритания огромен човешки ресурс, който да компенсира демографските процеси, но не само тях. В шахмата с един ход се преследват много цели. Кралството се управлява като ООД с над 70 милиона работници. Националните държави биват трансформирани в подобни ООД-та. Каква е целта? Да питаме шефовете на Сорос.

  2. В Холанд бе сражение национално против наднационално. А и икономикс срещу гулдена, който оплакват още. Национално то е исторически опит, нравственост от идентичност, протестанстка вяра. Опасанията прашила са националното движение Вилдерс да не отплува в национализъм и снимката в профила му от парламента на Русия From Russia white love

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Въведете кода за проверка: *