Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Историческо Разкритие: ДВОЙНИК НА ЛЕВСКИ Е ОБЕСЕНИЯТ на 19-ти февруари, 1873 г.! Виж Тук:

Тайната полиция, изградена от Апостола, го подменила с камикадзе!

Истинският Левски умира чак през 1897 г.

Годишнината от обесването на неканонизирания от църквата български светец Васил Левски винаги е повод за нови теории, предположения и малко познати факти. Някъде между истината и мистерията се намира и хипотезата, че на 18-19 февруари, 1873 г. „Там близо край град София“ е обесен не Апостола на Свободата, а негов двойник. След което съдбата на истинския Васил Левски остава пълна загадка с три основни версии – че Дякона е умрял на заточение в Диарбекир, че се е върнал от там, но не се е разкрил и доживял до 1897 г. или че е убит по заръка на Стефан Стамболов. 

Версията за двойника има малко привърженици засега. Официалната наука категорично се разграничава, като твърди, че няма материални – предимно писмени доказателства, че е обесен не апостола, а двойник. През 2008 г. пръв разследващият журналист от търновско Борис Цветанов хвърля бомбата с евентуалната най-голяма сензация в новата българска история. Цветанов привежда аргументи в полза на твърдението, че не Левски е обесен, а негов двойник, който съзнателно се е пожертвал за Апостола и за България. Този неизвестен родолюбец-камикадзе така и няма име. За това кой е той съществуват догадки и никаква по-точна представа.

Историци оспорват съществуването му като казват, че Левски никога не би допуснал друг да загине вместо него. В полза на това, че не би допуснал също има доказателства. Веднага след ареста при Къкрина, от Търново за Белград заминава специален куриер с жалба до дипломатите на великите сили. В жалбата, скрепена с печатите на българските общини, се изразява увереност, че „образованите европейски сили“ ще чуят болката на България и ще окажат натиск върху Турция, за да освободи баш комитата, както е наричан Левски сред поробителите. Този цивилизован опит се проваля заради Любен Каравелов, подозиран от някои, че е сръбски агент. В Белград той отказва да предаде жалбата. Затова Търновският революционен комитет го осъжда на смърт.

Възможно е смъртната присъда да се е състояла, тъй като тялото на Каравелов престоява в земята в ковчег 25 години без да изгние. А освен признак за святост, както се приема това в църквате, нетленността е и знак за погълната отрова, от която Каравелов бавно е умрял през 1879 г.

Освен проваления белградски опит със жалбата има и други усилия за освобождаване на Двойника, обесен 40 дни след залавянето в Къкринското ханче. Христо Иванов – Големия, който е шеф на тайната полиция на революционната организация, създадена от Левски, организира освобождаването на двойника, за който се знае, че ще бъде екзекутиран в Цариград. Но турската власт доста бързо решава да обеси баш комитата в София и въобще не се стига до опит за освобождаването му. Така двойника става истинско камикадзе и увисва на въжето. Но повечето свидетели на обесването разказват за обесен, който съвсем не прилича на Левски и който е с тъмни коси, докато Апостола е с руси.

Според Богдан Кръстев обаче двамата собственици на дюкяни в близост до мястото на екзекуцията и близки съратници на Апостола били категорични, че е обесен именно той.

Докато в София бесят евентуалния двойник, истинския Левски е на границата между живота и смъртта, пише Борис Цветанов. Дякона е заловен в Хършова, жестоко измъчван и после освободен, защото се „доказва“, че не е баш комитата, а някой си Осман – търговец от търновско. Апостола попада в ръцете на турската полиция 10-тина дни преди Рождество през 1872 г. при опит да премине в Румъния.

За залавянето на Васил Левски край Хършова съобщава в специален доклад австро-унгарския разузнавач и официален консул на Австро-Унгария в Русе Оскар Монтлог. Руският агент Йорданка Филаретова също се добира до сведението и го съобщава на своя резидент в Пловдив Найден Геров. Той пък пише на Граф Игнатиев в Цариград, че в София се готвят да посрещнат заловения баш комита с музика. Няма как за залавянето да не научи и шефът на тайната полиция на революционната организация Христо Иванов – Големия, отбелязва Борис Цветанов и изтъква, че Големия веднага задейства машината за извънредни обстоятелства. Целта е максимално бързо да се отвлече вниманието на официалната турска власт, като в ръцете й се тикне двойник на Апостола, докато истинския Левски бъде освободен. И такъв случай се отдава при Къкрина – родното място на Христо Иванов – Големия. По-скоро случаят е добре подготвен и доказателство за това е неадекватното поведение на двойника още по пътя за Къкринското ханче, както и там през нощта и по време на залавянето.

Никак не отива на Левски, който успешно се преоблича, дегизира и проявява изключително самообладание, да говори нелепости на заптието на Пази мост. Още като вижда двамата турци, двойникът хуква да бяга от страх, а след като те го спират, той обяснява, че по никое време в суровата предколедна зима отива на лозето си, за да види дали добре е разпръсната тор там. Това усъмнява заптиетата. След време единият от тях – Али Чауш, разказва подробно за срещата, за съмненията, които се пораждат у него и за това как каймаканинат нарежда 10 души да обградят Къкринското ханче през нощта.

Къкринското ханче е собственост на братовчеда на Христо Иванов – Големия, а човекът, който придружава мнимия Левски – Никола Цвятков е доведен брат на Големия. Което е друг аргумент в подкрепа на разигравания театър с цел отвличане вниманието на турската власт от истинския Левски, заловен при Хършова. Двойникът и Никола Цвятков се настаняват по първи петли в ханчето край Къкрина, където мнимият Апостол продължава да се държи неадекватно и в противовес на типичното за Левски безстрашно поведение. Двойникът не иска да се събуди навреме, бави се, мотае се докато ханчето е обградено от заптиета. Придружаващият го Никола Цвятков измисля след време, че двойникът е прескочил плета и се е закачил за него, поради което бил уловен, но това също не е вярно, настоява Борис Цветанов и припомня, че в онзи ден, преди Коледата на 1872 г. е имало преспи сняг. Най-малкото е логично, че в тези преспи всяка стъпка на беглеца ще се види и истинският Левски задължително би преценил това.

Как точно е станало залавянето се разбира от публикуваните през 1937 г. протоколи от разпитите на извънредната комисия в София. На въпроса „Как ви заловиха“ мнимият Левски отговаря: „Към 10 часа сутринта по турски, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мен имаше два револвера. Извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана, после опитах да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. Заливоха ме.“. И този разказ разкрива несъотвестващи на храбрия и съобразителен Васил Левски действия. Двойникът е бил дегизиран за да прилича на Апостола и при боричкането в снега най-вероятно част от маскировката му пада. И когато после заловеният мним Левски е вкаран в Къкринското ханче при съпътстващият го Никола Цветков, той не успява да го разпознае, а след време признава: „Мислех, че вкарват друг човек“.

Други хора също не разпознават Левски в лицето на заловения. Каймаканинът на Ловеч кани Яким Шишков да каже дали това е баш комитата, но Шишков твърди, че това е друг човек. В Търново Али Бей вика за разпознаване най-богатия българин Стефан Карагьозов, който освен приятел на турците е и най-доверения човек на Апостола в старата столица. Карагьозов казва: „Може и да е той, може и да не е“.

В подкрепа на това, че именно двойникът е откаран в София е и казаното от племенницата на Апостола София Начева Зидарова – дъщеря на сестра му Яна.  Публикувано е в статията „Планът за измъкване на Левски от затвора“ на 12 март, 1937 г. във вестник „Дневник“. София разказва: „Майката на Левски често се навърташе у нас. По-късно тя се прехвърли да живее постоянно у нас. По него време славата на Левски се носеше из цяла България. Приятели потвърдиха вестта за залавянето на Левски, но успокоиха майката, като казаха, че им е наредено в ареста на Левски да вмъкнат друг човек, приличащ на него, а той да избяга. Всички в къщи живеехме с тази надежда“.

Братовчедът на Левски – Васил Караиванов, свидетелства, че майката на Апостола приема спокойно вестта за залавянето му. Научава за ареста докато преде на прага на къщата си. Самообладанието й явно е черта, наследена от Левски, но в случая е и доказателство, че е била уведомена за играта с двойника и е очаквала тази игра да е в полза на сина й. След 19 февруари, 1973 г. Гина Кунчева и дъщеря й Яна отиват тайно до София, където им е показан трупът на обесения. Двете се уверили, че не е Левски, гласи преданието. Според историка Георги Александров е важно да се изтъкне още едно обстоятелство – това, че когато скъсва с монашеския си живот, Левски отрязва кичур коса и го дава на майка си и сестра си.

Васил Левски с брат си Христо Кунчев и големия си приятел Христо Иванов – Големия по времето на Втора българска легия в Белград

Заръката му е „когато научат, че е загинал за отечеството, да я предадат на духовници, които да я опеят и погребат според християнския ритуал, съответстващ и на вярата и на неговия йеродяконски чин“. Но майка и сестра не изпълняват тази заръка, въпреки че са дълбоко вярващи християнки. От което следва изводът, че двете са били убедени, че Левски не е загинал на бесилото. Години след освобождението те предават кичура с косите на Апостола на държавния етнографски музие в София.

 

КАКВА Е СЪДБАТА НА ИСТИНСКИЯ ВАСИЛ ЛЕВСКИ СЛЕД 19 ФЕВРУАРИ, 1873 Г.

Ако в София е обесен двойник на Апостола, какво става с истинския Левски – баш комита, от когото трепери империята. Когато в Търново пристига вестта, че е заловен в Къкринското ханче, истинският Васил Левски е освободен, защото Христо Иванов – Големия и помагачите му са направили всичко възможно да докажат, че това не е баш комитата, а турчинът Осман, който много прилича на него.

Руската разузнавачка Йорданка Филаретова пише на Найден Геров за освобождаването: „Арестуваният в Хършова, доведен до тук с тежки окови, го освободили. Но в такова състояние, че от затвора направо го откарали в болница. Той бил толкова изтезаван при разпитите да признае, че е Левски, че едва ли ще остане жив.

Историкът Борис Цветанов смята, че Левски оживява с помощта на лечител – монах, който го цери в продължение на месеци. След което се установява да живее във Варна и не се разкрива, защото сред народа той вече е легенда и не желае да разочарова българите. Георги Александров смята, че след оздравяването се е помонашил най-вероятно в Хилендарския манастир. Ангел Иванов е на мнение, че Апостола е изпратен в Диарбекир, откъдето се завърнал тежко болен след Освобождението на България. Не пожелал да посегне върху създадения за него мит. Но бил убит от наемни убийци, изпратени от Стефан Стамболов, който по някакъв начин се добрал до истината за Апостола.

Борис Цветанов смята, че 1897-ма е истинската година на смъртта на Васил Левски. Защото именно в нея най-доверения човек на комитата – Христо Иванов-Големия, предава на Държавния музей в София любимия револвер и много модерно за времето си оръжие на Апостола.

КОЙ Е ДВОЙНИКЪТ – КАМИКАДЗЕ?

Добре, ако Васил Левски не е бил обесен, а на бесилката е сложен негов двойник, кой е тогава този камикадзе, жертвал току-така живота си?

Отговорът на този въпрос се губи само в догадки и нито едно сигурно сведение. Възможно е Апостола да е имал повече от един двойник. Сред сочените за такива са даскал Петър Бонев от Чирпан, друг учител – Димитров от Пловдив, както и неизвестен мъж, чиято снимка дълго време събира прах в архива на БАН. На гърба й пише, че е на Васил Левски, сниман от известния фотограф Тома Хитров. Но е доказано, че Левски никога не е сниман от Хитров. Мъжът на снимката действително много прилича на него. Той има ръста на Дякона и неговите черти. Облечен е в хайдушки дрехи с български и гръцки мотиви. Явно приликата е била толкова голяма, че самият фотограф е решил, че снима Левски и собственоръчно пише това на гърба на снимката.

Георги Александров цитира архивни документи и донесения на Найден Геров до Граф Игнатиев, според които турската власт подменя Левски на бесилото и го праща през Плевен и Русе в Цариград. Така е възможно Левски да е бил „доставен“ на самия султан и да е имало среща между двамата.

Андрея Илиев разказва и за друг интересен факт. Турците забраняват на фотографа Иван Карастоянов да снима баш комитата в София, като му заръчват да снима всички останали. Което също насочва към евентуална подмяна на Апостола с друг човек. Друго мнение сочи, че двойникът на Левски, увиснал на бесилото, е Васил Иванов Узунов от село Деброво, еленско.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Историческо Разкритие: ДВОЙНИК НА ЛЕВСКИ Е ОБЕСЕНИЯТ на 19-ти февруари, 1873 г.! Виж Тук:

  1. Гошо Отговор

    20.02.2017 в 9:22

    Не закачайте паметта на най-великият българин борил се против турското робство. Пишман историци търсещи евтина популярност търсят под вола теле. Има една история и тя не може да бъде променяна колкото и да се иска на някои. Оставете историята и фактите на мира. Стига писаници и сензации. Апостола е Велик българин и светла личност. Поклон!

  2. НЕДЯЛКА Отговор

    14.05.2017 в 15:09

    А ЛЕВСКИ Е ИЗБЯГАЛ В АМЕРИКА , НАЛИ ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *