Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Войната в Украйна – Западът Умира, Ражда се ЕврАзия!

Светът вече започна да навлиза в глобална криза и събитията в Украйна трябва да се разглеждат изключително от тази стратегическа гледна точка. Затова военният компонент на т.н. „специална военна операция в Украйна“ в никакъв случай не е най-важният.

СЪЩИНА НА ВОЙНАТА

Всъщност това не е война между Русия и Украйна. Това е война между Русия и САЩ. И тя започна не сега, а през 2008 г. – една година след Мюнхенската реч на Путин, в която той обяви претенциите страната му да бъде третирана като световен лидер. Целта на започналата тогава война беше Русия, която предизвиква у Глобалния Запад екзистенциален страх, да бъде смазана. В повече от 500-годишния поход на Запада към глобална хегемония от Великите географски открития насам той завладя двете Америки, Австралия, Африка чрез колониалната система, Азия чрез 200-годишна доминация над Индия и повече от век търговска доминация чрез екстериториалния статус на всички големи морски пристанища и търговията с опиум, довели до две т.нар. Опиумни войни, превземане на Пекин от англичани и французи през есента на 1860 г. и няколкодневно разграбване на Стария летен дворец на китайските императори Юанминюан.

След Първата световна война бе унищожена и Османската империя, което позволи на Запада да овладее и Близкия изток. Единствената страна, при това окупирала геополитическия център на света Евразия, която никога не бе завладяна или покорена под някаква форма, остана Русия. Нещо повече, тя е и единствената страна, способна физически да унищожи Глобалния Запад.

НАСТЪПЛЕНИЕ НА ЗАПАДА СРЕЩУ РУСИЯ

И така, поставяйки си за цел да наложи своята воля над твърде отслабената след разпадането на СССР Русия, Западът започна настъпление по две направления: дестабилизиране на околните държави, образувани след въпросното разпадане, от една страна, и дестабилизирането на властта вътре в самата Русия, от друга. С тази цел бяха организирани:

• войната с Грузия (2008),

• бунтът в Сирия през 2011 г., превърнал се в тежка гражданска война (в Сирия се намираше единствената воено-морска база на Русия в Средиземноморието, а също така през страната трябваше да преминат поне 2 газопровода, които бяха предназначени да изместят руския газ от европейските пазари),

• превратът в Киев през февруари 2014 г. и последвалото отцепване на Крим и сепаратизъм в Донбас,

• войната между Армения и Азербайджан,

• цветната революция в Белорусия,

• опитът за метеж в Казахстан, и т.н.

През този период възникна друг, много по-важен от борбата за отслабването и елиминирането на Русия като сериозен противник, аспект: Глобалният Запад изведнъж осъзна, че всъщност основният му геостратегически противник не е Русия, а Китай. И това бе потвърдено от Си Дзинпин на конгреса на ККП през ноември 2017 г., когато той заяви, че до 2050 г. Китай трябва да стане световен хегемон по всички направления: икономически, политически, идеологически, научен, технологически, търговски, военен. Така пред Глобалния Запад задачите спрямо Русия се промениха значително: в качеството си на основен съюзник на Китай (главно военен, но не само) тя трябваше да бъде елиминирана преди настъпването на основната фаза в противоборството с Китай. Ако преди Западът имаше цялото време на света, за да се справи с Русия, сега времевият хоризонт пред него рязко се стесни.

За целта основното внимание бе насочено към Украйна, която поначало бе моделирана и използвана като антируски проект, а властта в нея придоби застрашителни и уродливи форми след преврата през февруари 2014 г. Украйна се превърна в оръжие за осъществяване на провокации. Управлението на Украйна бе поставено под тоталния контрол на американската администрация с единствената цел да послужи за острие при започване на горещата фаза на войната с Русия, която – естествено – няма как да се води между великите сили, а единствено между някое прокси на САЩ и Русия. Доказателство, че Глобалният Запад, и най-вече САЩ, нямаше никакви други цели спрямо Украйна, е довеждането на тази страна с изключителни възможности до последното място по БВП на човек от населението в Европа – след Албания, Черна гора и Молдова. Същото се отнася и за превъоръжаването й. На Запада не му беше нужна мощна и добре въоръжена армия, която би могла да предизвика неясни поврати в една бъдеща война. Украйна просто бе обикновен разходен материал за пълно прекъсване връзките на цяла Европа с Русия и привличането на Германия и Франция към вече създадената ос САЩ, Англия, Австралия. Без Франция и Германия на англо-саксонците щеше да бъде много по-трудно да водят войната на два фронта. Сега те имат шанс да успеят.

ВКЛЮЧВАНЕТО НА КИТАЙ В ПРОТИВОБОРСТВОТО

С настъпването на решителния кръг на борбата на САЩ с Китай, от септември 2021 г. започна пълномащабното използване на проекта „Украйна“ по предназначение, при нарастващата ескалация на провокациите срещу Донбас. Всички варианти за Съединените щати бяха печеливши. Колкото и да се дърпаше и да не желаеше да се намесва решително, Москва нямаше избор: ако през последните почти 8 години на противоборството между ЛНР и ДНР с Украйна всеки ден средно бяха изстрелвани по 20-30 снаряда, то през тези месеци станаха стотици, а ден преди нахлуването на Русия ОССЕ, която е институцията, наблюдаваща конфликта, отчете повече от 3000. Към това се прибави и може би решаващото изказване на президента Зеленски, че Украйна трябва да създаде свое ядрено оръжие и че тя има всички възможности за това. Така Русия бе въвлечена във война, която тя се надяваше да води след 2-3 години, когато щеше да е по-добре подготвена. Разбира се, поставените цели за горещата война в Украйна скоро ще бъдат постигнати. Те бяха обявени като демилитаризация, денацификация, извънблоков статут, гарантиран отказ от ядрени оръжия и най-вероятно –федерализация.

Западът хвърли в огъня Украйна, за да изтощи Русия както с войната, така и със следвоенното й възстановяване, нанасяйки й икономически удар със санкциите и практическото прекратяване на търговията с нея.
С неотслабваща сила потече и ще тече и медийната офанзива, а също и идеологическият сблъсък. Русия очевидно отдавна се готви за тази война, но все още не й достигна време за пълноценна подготовка. Времето пък на Запада изтече и той не можеше да направи нищо друго, освен да дръпне спусъка. Но, от друга страна, Глобалният Запад спечели първия рунд, защото постави Русия в условия на цугцванг, изграждайки срещу нея славянски антируски фронт от поляци и украинци (съпоставими по численост), и защото я принуди да влезе в схватката на негови условия и в момент, избран от него.

ПРИЧИНИ ЗА ВОЙНАТА:

Най-важният от тези процеси е драстичното намаляване на икономическата мощ на Глобалния Запад и обратното – бързият растеж на икономиките на техните опоненти от Изтока и най-вече на Китай и страните от п-в Индокитай.. Както вече съм писал, страните от Г-7 днес произвеждат не повече от 30% от световния БВП. А само преди 20 години произвеждаха ок. 65%. След ІІ св. война пък БВП на тези 7 топ западни икономики е бил над 80% от този на планетата. Същото се отнася и за военната, и за политическата им мощ. И перспективите сочат, че процесът ще се развива все по-бързо във все по-негативна за САЩ и съюзниците им посокаТова означава, че населението на „целокупния солидарен Запад“ е започнало да обеднява относително, а вече е на прага (ако не го е и преминало) да обеднява абсолютно. Естественото следствие от тези процеси са недоволството, протестите и вълненията от икономическия срив, който западните правителства се опитват да скрият зад някаква ковид-пандемия. Ние ги виждаме непрестанно. Естествената реакция пък на притежаващите реалната власт е да преминат от демократична видимост на управлението към форми на диктатура – отначало по-меки, впоследствие по-твърди, съпроводени с пълен контрол върху човешката личност, медиите и социалното общуване. Никой хегемон никога в човешката история не си е отивал доброволно. Винаги е бил отстраняван с война. Да си припомним какво е ставало в рамките на Глобалния Запад през последните малко повече от 500 години доминация, за които споменахме по-горе. През тези години начело на Глобалния Запад са заставали ту Венеция, ту Испания, ту Франция, ту Великобритания, ту САЩ, и тези промени никога не са минавали безкръвно. Сега промяната на хегемона няма да бъде в рамките на една цивилизация, а основният полюс на бъдещата доминация ще се премести далеч на изток.

От казаното следва, че започналите процеси не са въпрос на нечия воля или злонамереност. Някои „експерти“ побързаха да обявят Путин за параноик. Както е казал Айнщайн: „Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“ Това не е за Путин.

КАКВО СЛЕДВА ЗА НАС?

Предстои ни изключително болезнен преход, който ще засегне всички. Никой не бива да си мисли, че ще мине между капките. Ще има драстично спадане на жизненото равнище, политически хаос, бурен ръст на престъпността, социални вълнения, вероятно мощни миграции. След 5-6 години всичко ще се проясни. Тогава най-вероятно ще се озовем в друга геополитическа орбита – тази на ЕврАзия. Това няма как да чине без поредица от войни. Дано само намерим сили, като народ и поединично, да доживеем до 2028.

Авторът: Петър Клисаров е политолог и геополитически анализатор. Той е автор на книгите „Игрите на властта“ /2012 г./, „Огледалото на протестите 2013 – 2014 г. “ и др

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

2 кометара за Войната в Украйна – Западът Умира, Ражда се ЕврАзия!

  1. Иванов Отговор

    09.03.2022 в 23:47

    Като са знаели че Украйна се готви да напада ДНР и ЛНР, защо не са изчакали Украйна да нападне първа? Тогава Русия щеше да бъде предмет на агресия от страна на Украйна и нямаше да има такова анти-руско настроение в света, протести, санкции и пр. Русия трудно ще преодолее това негативно отношение към себе.

  2. FuckEU Отговор

    10.03.2022 в 16:20

    Войните на САЩ след Втората световна война
    • Студената война по целия свят: 28.02.1946 г. – 25.12.1991 г.
    • Корейската война: 27.06.1950 г. – 27.07.1953 г.
    • Светската криза: Египет, 26.07 – 15.11.1956 г.
    • Операция Blue Bat: Ливан, 15.07 – 20.10.1958 г.
    • Тайванският пролив: 25.08.1958 г. – юни 1963 г.
    • Конго: 14.07.1960 г. – 01.09.1962 г.
    • Лаос: 19.04.1961 г. – 07.10.1962 г.
    • Операция Tailwind: Лаос, 1970 г.
    • Операция Ivory Coast/Kingoin: Северен Виетнам, 21.11.1970 г.
    • Операция Endsweep: Северен Виетнам, 27.01.1972 г.- 27.07.1973 г.
    • Операция Linebacker I: Северен Виетнам, 10.05 – 23.10.1972 г.
    • Операция Linebacker II: Северен Виетнам, 18 – 29.12.1972 г.
    • Операция Pocket Money: Северен Виетнам, 09.05 – 23.10.1972 г.
    • Операция Freedom Train: Северен Виетнам, 06.04 -10.05.1972 г.
    • Операция Arc Light: Югоизточна Азия, 18.06.1965 г. – 11; април 1970 г.
    • Операция Rolling Thunder: Южен Виетнам, 24.02.1965 г. – 11; октомври 1968 г.
    • Операция Ranch Hand: Южен Виетнам, януари 1962 г. – 1971 г.
    • Виетнамската война: Виетнам, 15.03.1962 г. – 28.01.1973 г.
    • Кубинската криза: в световен мащаб. 25.10.1962 г. – юни 1963 г.
    • Операция Powerpack: Доминиканска Република, 28.04.1965 г. – 21.09.1966 г.
    • Шестдневната война: Среден Изток, 13.05 – 10.06.1967 г.
    • Операция Nickel Grass: Среден изток, 06.10 – 17.11.1973 г.
    • Операция Eagle pull: Камбоджа 11-13.04.1975 г.
    • Операция Frequent Wind: евакуация от Сайгон, 29-30.04. 1975 г.
    • Операция Mayaguezc: Камбоджа, 15.05.1975 г.
    • Операции eagle Claw и Desert One: Иран, 25.04.1980 г.
    • Ел Салвадор, Никарагуа: 01.01.1981 г. и 01.02.1992 г.
    • Заливът Сидра: Либия, 18.08.1981 г.
    • US Multinational Force: Ливан, 25.08.1982 г. – 01.03. 1987 г.
    • Операция Urgent Fury: Гренада, 23.10 – 21.11.1983 г.
    • Операция Attain Document: Либия, 26.01 – 29.03.1986 г
    • Операция El Dorado Canyon: Либия, 12 – 17.04.1986 г.
    • Операция Blast Furnace: Боливия, юли – ноември 1986 г.
    • Операция Praying Mantis: Персийски залив, 17 – 19.04.1988 г.
    • Операция Ernest Will: Персийски залив, 24.07.1987 г. – 02.08.1990 г.
    • Операция Promote Liberty: Панама, 31.07.1990 г.
    • Операция Just Cause: Панама, 20.12.1989 г. – 31.01.1990 г.
    • Операция Nimrod Dancer: Панама, май – 20.12.1989 г.
    • Операция Ghost Zone: Боливия, март 1990 г. – 1993 г.
    • Операция Sharp Edge: Либерия, май 1990 г. – 08.01.1991 г.
    • Операция Desert Calm: Югозападна Азия, 01.03.1991 г. – 01.01.1992 г.
    • Операция Desert Sword и Desert sabre: Югозападна Азия, 24.02.1991 г.
    • Операция Desert Storm: Ирак, 17.01 – 28.02.1991 г.
    • Операция Imminent Thunder: ноември 1990 г.
    • Операция Desert Shield: 02.08.1990 г. – 17.01.1991 г.
    • Операция Eastern Exit: Сомалия, 11.01.1991 г.
    • Операция Productive Effort/Sea Angel: Бангладеш, май-юни 1991 г.
    • Операция Fiery Vigil: Филипини, юни 1991 г.
    • Операция Quick Lift: Заир, 24.09.1991 г.
    • Операция Desert Firewell: Югозападна Азия, от 01.01.1992 г.
    • Операция Silver Anvil: Сиера Леоне. 02-05.05.1992 г.
    • Операция Distant Runner: Руанда, 09-05.04.1994 г.
    • Операция Quiet Reslove и Support Hope: Руанда, 22.07-30.03.1994 г.
    • Операция Uphold/Restore Democracy: Хаити, 19.09.1994 г. – 31.09.1995 г.
    • Операция Golden Pheasant: Хондурас, от март 1988 г.
    • Операция Wipeout: Хавай, от 1990 г.
    • Операция Support Justice: Южна Америка, 1991 г. – 1994 г.
    • Операция Coronet Nighthawk: Централна и Южна Америка, от 1991 г.
    • Операция Desert Falcon: Саудитска Арабия, от 1991 г.
    • Операция Southern Watch: Ирак, от 1991 г.
    • Операция Provide Comfort: Кюрдистан, 05.04.1991 г. – декември 1991 г.
    • Операция Provide Comfort II: Кюрдистан, 24.07.1991 г. – 31.12.1996 г.
    • Операция Provide Hope I-V: ОНД, 10.02.1992 г. – 10.05.1999 г.
    • Операция Provide Promise: Босна, 03.07.1992 г.. – март 1996 г.
    • Операция Maritime Monitor: Адриатика, 16.07 – 22.11.1992 г.
    • Операция Sky Monitor: Босна и Херцеговина, от 16.10.1992 г.
    • Операция Maritime Guard: Адриатика, 22.11.1992 г. – 15.06.1993 г.
    • Операция Desert Strike: Ирак, 17.01. – 26.06 и 03.09.1996 г.
    • Операция Deny Light: Босна, 12.04.1993 г. – 20.12.1995 г.
    • Операция Steady State: Южна Америка, 1994 г.- април 1996 г.
    • Операция Quick Responce: Централна Африканска Република, май 1994 г. – август 1996 г.
    • Операция Able Sentry: Сърбия и Македония, от 05.07.1994 г.
    • Операция Vigliant Warrior: Кувейт, октомври – ноември 1994 г.
    • Операция Sharp Guard: Адриатика, 15.06.1993 г. – декември 1995 г.
    • Операция Safe Border: Перу/Еквадор, от 1995 г.
    • Операция United Shield: Сомалия, 22.01- 02.07.1995 г.
    • Операция Nomad Vidil: Албания, 01.07.1995 г. – 05.11.1996 г.
    • Операция Quick Lift: Хърватска, юли 1995 г.
    • Операция Outermined Effort: Босна, юли – декември 1995 г.
    • Операция Vigliant Sentinel: Кувейт, от август 1995 г.
    • Операция Deliberate Force: Република Сръбска, 29.08 – 21.09 1995 г.
    • Операция Joint Endeavor: Босна и Херцеговина, декември 1995 г. – 1996 г.
    • Операция Decisive Enhancement: Адриатика, декември 1995 г. – 19.06.1996 г.
    • Операция Decisive Endeavor/Decisive Edge: Босна и Херцеговина, януари – декември 1996 г.
    • Операция Nomad Endeavor: Ташар, Унгария, от март 1996 г.
    • Операция Laxer Strike: Южна Африка, от април 1996 г.
    • Операция Assured Response: Либерия, април – август 1996 г.
    • Операция Desert Focus: Саудитска Арабия, от юли 1996 г.
    • Операция Pealfle Haven/Quick Transit: Ирак-Гуам,16.12.1996 г.
    • Операция Guardian Assistance: Заир/Руанда/Уганда, 15.11-27.12.1996 г.
    • Операция Determined Guard: Адриатика, от декември 1996 г.
    • 100. Операция Northern Watch: Кюрдистан, от 31.12.1996 г.
    • 101. Операция Guardian Retrival: Конго, март – юни 1997 г.
    • 102. Операция Noble Obelisk: Сиера Леоне, май – юни 1997 г.
    • 103. Операция Bevel Edge: Камбоджа, юли 1997 г.
    • 104. Операция Phoenix Scorpion I: Ирак, ноември 1997 г.
    • 105. Операция Noble Response: Кения, 21.01.03.1998 г.
    • 106. Операция Phoenix Scorpion II: Ирак, февруари 1998 г.
    • 107. Операция Shepherd Venture: Гвинея Бисау, 17.06.1998 г.
    • 108. Операция Determined Falcon: Косово/Албания, 15 -16.06.1998 г.
    • 109. Операция Joint Force: от 20.06.1998 г.
    • 110. Операция Joint Guard: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
    • 111. Операция Deliberate Force: Босна и Херцеговина, 20.06.1998 г.
    • 112. Операция Resolute Response: Африка, от август 1998 г.
    • 113. Операция Infinite Reach: Судан/Афганистан, 20.08.1998 г.
    • 114. Операция Determined Force: Косово, 08.10.1998 г. – 24.04.1999 г.
    • 115. Операция Eagle Eye: Косово, 16.10.1998 г. – 24.03.1999 г.
    • 116. Операция Phoenix Scorpion III: Ирак, ноември 1998 г.
    • 117. Операция Phoenix Scorpion IV: Ирак, декември 1998 г.
    • 118. Операция Desert Fox: Ирак, 16-20.12.1998 г.
    • 119. Операция Cobalt Flash: Косово, от 23.03.1999 г.
    • 120. Операция Sustain Hope/Allied Harbour: Косово, от 05.04.1999 г.
    • 121. Операция Shining Hope: Косово, от 05.04.1999 г.
    • 122. Афганистанска война: 7 октомври 2001 г. – 28 декември 2014 г.
    • 123. Иракска война: 20 март 2003-18 декември 2011
    • 124. Война в Сирия: от 15 мат 2011 г. – до сега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *