Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Велизар Енчев: Удивителна Наивност проявява Кирил Петков относно Спора с Македония!

След 24 часа премиерът Кирил Петков ще е в Скопие на първото си официално посещение в Република Северна Македония.

И точно там го очаква първата неприятна изненада, която обаче е нормална за македонската действителност.

Домакинът на Петков в Скопие – новият министър-председател Димитър Ковачевски, вече заяви с категоричен тон, че няма изобщо да преговаря за „идентичността на македонския народ или за исторически и научно потвърдената специфичност и уникалност на македонския език“.

Какво трябва да отговори Кирил Петков, ако Ковачевски си позволи да започне разговора с тази теза?

България не отрича, че от 2 август 1944 г. на територията на днешна Република Северна Македония започва създаването на македонска нация и производните й атрибути. Тогава в средновековния български манастир „Свети Прохор Пчински“ се формира македонски държава, македонски език, македонска азбука и македонска история.

Това е неоспорим факт и ние го приемаме като историческа реалност.

Но до тази дата историята и езика са български!

Не допускам македонският премиер да започне така агресивно първия си разговор с Кирил Петков. Но никак не е изключено. Статистиката от досегашните срещи между лидерите на двете страни говори точно за това – поради историческия комплекс, породен от знанието за българските корени на изкуствената си нация, македонската страна се чувства задължена да ни атакува и така да ни постави в отбранителна позиция.

По-вероятно е, по средата на преговорите, Ковачевски да извади на масата решението на македонския парламент, прието по предложение на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.

Да припомним: на 29 юли 2021 г., 95 гласа „за“ и един „въздържал се“, македонските депутати приеха резолюция, обявяваща, че темата за македонския език и идентичност не могат да бъдат предмет на преговори с България, за да отпадне нейното вето.

Тогава нашият премиер няма друг изход, освен да се позове на решението на Консултативния съвет за национална сигурност при държавния глава. А то е императивно – когато македонската страна започне да изпълнява задълженията си по Споразумението за добросъседство и приятелство, България ще вдигне евробариерата пред Скопие.

Българската позиция е известна още от 2019 г. чрез Рамковата позиция на правителството и декларацията на Народното събрание. Беше повторена и в Протокол 5+1, изнесен от президента Радев в Словения. А именно: спиране на езика на омразата, резултати от работата на историческата комисия, край на гоненията срещу българите в югозападната ни съседка.

В досегашните си публични изявления по темата българският премиер настоява историческите въпроси да се оставят на историците и се даде предимство на икономическите инициативи и инфраструктурните проекти.

Това звучи добре, но е далеч от истинската картина на двустранните ни отношения. Защото точно историята е препъни камъкът в диалога със Скопие. И този камък е с размерите на скала, която нито може да се заобиколи, нито да се омаловажи.

Ако наистина на 25 януари, само седмица след срещата в Скопие, в София се проведе съвместно заседание на двете правителства, по-вероятно е Ковачевски да акцентира върху македонската „червена линия“ като домакин, а не като гост в българската столица. Това му е нужно за вътрешна употреба, особено след предупреждението на опозиционния лидер Мицкоски, че новото македонско правителство ще капитулира пред България заради членството в ЕС.

Почти сигурно е, че домакините ще припомнят на Петков обещания от него шестмесечен срок за решаване на „македонския въпрос“. Тук нашият премиер ще се окаже в деликатна ситуация, защото е блокиран от „червената линия“, поставена от управляващата коалиция по време на консултациите при президента. А тя е недвусмислена – напредъкът в преговорите не може да зависи от предварително поставени срокове, а от постигнатите резултати!

Формалният повод за визитата в Скопие е 30-годишнината от провъзгласяването на македонската независимост. Този юбилей и обстоятелството, че България бе първата държава, признала независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г., е основание преговорите да започнат с тази ретроспекция. От дипломатическа гледна точка подобно начало е почти сигурно.

Неслучайно казвам „почти“. В последните 30 години скопската дипломация често ни е изненадвала, което е в духа на македонистката доктрина за тотална и перманентна враждебност към всичко българско.

Сега обаче ситуацията е коренно различна, тъй като България държи всички ключове за европейската порта пред Република Северна Македония.

Изобщо не се съмнявам, че Ковачевски ще прегърне с две ръце инициативата на Петков за създаване на пет работни групи за съвместно развитие на икономическите отношения, културата, образованието, историята и туризма. Защото това е нова писта за диалог, необременен от историческите спорове.

Но новата писта е и възможност за „тупане на топката“ в безплодни преговори, с цел печелене на време, докато Скопие атакува българското вето в Брюксел и Вашингтон чрез македонистките си лобита.

И първият пробив е налице – в интервю за македонската редакция на „Гласът на Америка“ републиканският конгресмен Клаудия Тени заяви, че е възможно налагане на санкции на България заради ветото й върху присъединяването на Северна Македония към ЕС.

Особено интересно е как ще протече разговорът на Кирил Петков с македонския президент. Какво ли ще е поведението на Пендаровски, след като той покани в кабинета си представители на сепаратистката организация „ОМО „Илинден-Пирин“?

Провокационната към България среща бе скоропостижно отложена. За да не се дразни София. Ала за всички е ясно, че тя се организира в отговор на българското искане за вписване на македонските българи в македонската конституция. Подобен акт е основание за отлагане на визитата на Петков, но дипломацията ни все още е подвластна на стари комплекси.

И Петков, и Ковачевски заявиха в един глас: изграждането на Коридор номер 8, свързващ Северна Македония с Албания и България, е стратегически ангажимент на двете правителства до 2024 година!

Очевидно тази тема ще доминира в разговорите както в Скопие, така и в София. Но да бъдем реалисти – това е дълъг процес, изискващ солиден финансов ресурс, а в момента нито една от трите страни не е в състояние да отдели стотици милиони за подобен проект. Дори още утре да започне строителството, при това с осигурено външно финансиране, финалът на проекта ще е най-рано след пет години.

Политическият реализъм изисква да признаем още нещо – не непостроеният Коридор щ 8 и приземената авиолиния „София-Скопие“ са преградата пред македонското еврочленство.

Илюзия е, че Коридор № 8 може да заобиколи историята и асфалтира паметта ни.

Спуснатата българска бариера пред членството на Скопие в ЕС е присвоената ни история и македонизираното българско културно-историческо наследство.

И не историците, а политиците в Скопие и Белград сътвориха през XIX и XX век доктрината, която отроди македонските българи от тяхната родина. Доктрина, заради която България даде стотици хиляди жертви в две балкански и в две световни войни.

Суровият реализъм на българо-македонския диалог не може да се замества от политическия оптимизъм на Кирил Петков, който всъщност е удивителен наивизъм.

Дано в започващите утре разговори в Скопие истинските проблеми не бъдат заметени под килима на фалшивото добросъседство. Защото фанфарите в Скопие ще се превърнат в освиркване в София.

Автор: Велизар Енчев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

3 кометара за Велизар Енчев: Удивителна Наивност проявява Кирил Петков относно Спора с Македония!

  1. Анонимен Отговор

    17.01.2022 в 22:58

    КИРИЛ ПЕТКОВ Е НАРОДЕН ПРЕДАТЕЛ АГЕНТ НА ЦРУ ПЪРВА ДРУЖКА С ХЕРО МУСТАФА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ УТРЕ ЩЕ ОСЕРЕ ВСИЧКО

  2. панчо виля Отговор

    18.01.2022 в 9:44

    Днешното подреждане на границите в Европа и по света е резултат на интересите на т.н. велики сили оставили значителни маси население извън етническите граници на разпространението им. Отделно от това естественото разселване и демогравски прираст или намаляване също са допринесли за промяната на тези етнически граници. Примери колкото щеш: унгарци в Сърбия, унгарци в Румъния, руснаци в Украйна, Прибалтика, Молдова и Казахстан, турци у нас, българи в Югославия. Има обаче една съюествена отлика. Докато навсякъде диаспората се държи сплотено и е подкрепяна и бранена от държавата майка от подтискане и асимилация от официалната власт, в случая с българите в Македония картината е коренно различна. С малки изклюяения българщината е заличена от 100 годишен сръбски деспотизъм, кланета и терор. Населението е възприело внушенията на сръбската пропаганда, че то няма нищо общо с България и е склонно да се определя като южни сърби отколкото като потимци на Александър, недай боже като българи. Достатчно ясни ли са намеренията от слуяката в Скопие през 1913г. когати сръбският наследник на краля Караджорджевич посрещан от деца с цветя забива шамар на 7 г. Веска защото на въпроса му „Па ща си ти?“ (каква си) отговаря гордо „българка“. Днес ако все още там има такива те са „бугари“ и „фашисти“ и езикът е максимално наситен със сърбизми. Внук съм по майчина линия на комита сподвижник на Яворов и днес питам: за какво мили дядо (чието име нося) си се трепал, рискувал и жертвал, когато насреща си аз получавам нескрита омраза от „братята“? Наш Кирча ще им ходи на крака, ще ги омайва с мухлясали проекти за магистрала и железница които 100 години сърбите не допуснаха да се изградят и ще избягва не само темата за етнос и език, защото така ще искат днешните по-скоро сръбски отколкото наши „братя“, а примери за жилядите устояли на потурчване през вековете нашенци, са превити от новите нашественици. Сигурно ще му искат да разговарят на английски защото много ще личи че техният е просто изкълчен български. Преди години имах опити за търговия със познати от Скопие. На по-възрастният му личеше все още запазената добронамереност към нас, но по-младият не спираше да въздиша по отминалия югославски рай. Помолиха ме да ги заведа на пазар в Илиенци, за който бяха слушали хвалби и когато пресичах с колата Лъвов мост, младокът убедено изграчи: „тия лавове сте ги откраднале от Скопие“. „Братя“ ли?
    Мой чичо по бащина линия (убит на Добро поле през 1916г.) и дядо мой питам ви днес: луди ли сте били?

  3. Хм Отговор

    18.01.2022 в 11:05

    Кирил Петков изобщо не знае на кой свят се намира. Той е един мегафон който озвучава това,което му наредят от САЩ и ЕС. И колкото по-дълго му позволим да остане на чело на държавата, толкова по на дълбоко в блатото ще потънем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *