Бoян Чyкoв: След войните светът ще се оформи геостратегически на източни и западни народи

2

На Запад се засилват гласовете за натиск върху Киев да започне преговори с Русия, като успоредно с това расте несигурността около доставките на жизнено важни пакети с оръжейна и финансова помощ за Украйна от страна на САЩ и Европейския съюз. По този повод началникът на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски Андрий Йермак предупреди, че отлагането на американската помощ за Киев, което се обсъжда в Конгреса, би създало голям риск Украйна да загуби войната с Русия. Йермак не отвори и дума за пакета финансова помощ от 50 млрд. евро от Европейския съюз, за който поради разногласие в общността също не се знае, кога и дали Украйна въобще ще го получи. В същото време в рамките на среща в Москва на външните министри на каспийските държави – Русия, Иран, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан Сергей Лавров и иранския му колега  Хосейн Амир Абдолахиан договориха съвместни действия за противодействие на западните санкции. Това се случва в навечерието на посещението в Русия на иранския президент Ейбрахам Раиси утре, на 7 декември. И докато военните действия в Украйна продължават, въпреки все по-тежките климатични условия. Владимир Путин се готви за предрешените президентски избори на 17 март догодина, като едновременно плете мрежите си за световните отношения след края на конфликта. Какви геополитически сценарии се чертаят около Украйна? Гост в студиото е Боян Чуков, геополитически анализатор. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“, г-н Чуков.

Здравейте.

Може би трябва към Украйна да прибавя и ивицата Газа? И така, какви геополитически фронтове се оформят около тези две войни?

Първо, тези две събития, имам предвид тези драми и в Палестина, и в  Украйна, те са като скачени съдове. Трябва да имаме предвид, че в тези конфликти са много мощно ангажирани Съединените щати и съответно страните-членки на НАТО, а също и на Европейския съюз. Сега, да започна първо с Украйна. Преди броени часове “Ди Велт“ излезе с материал, в който ясно обяснява, че войната в Украйна е загубена. Тоест това, което Киев се опитва и продължава да внушава на своите съюзници от Западна Европа и Съединените щати, вече никой не го вярва. Тук въпросът опира, до кога ще продължи всичко това, тъй като е очевидно, че няма да се появи оръжие-чудо, няма да има някакви страхотни въоръжения и т.н. Даже поради една много проста причина, Европейският съюз обеща на Киев 1 млн. снаряда до края на годината, до тук са дадени 30% и за повече няма никаква възможност. Парадоксално е, но в момента Южна Корея дава повече боеприпаси на Украйна, отколкото целият военно-промишлен комплекс на Европейския съюз.

Стана ясно, че Зеленски е отменил в последния момент речта си пред Конгреса на САЩ, това също може би е показателно?

Първо, Зеленски вече разбра, че той не е желан в Съединените щати. Това не е първи случай от подобен характер. Да не забравяме, че Володимир Зеленски искаше да посети Израел, искаше да се срещне с Нетаняху. Посланикът на Украйна в Израел е бил извикан и му е било връчено съответно писмо, в което се обяснява, че “Зеленски не е желан в Израел нито сега, нито в обозримо бъдеще“. Така че вратата на Зеленски за Израел е затворена, нещо, което е изключително показателно. Но аз напълно разбирам ръководството на Израел, тъй като всяка военна помощ за Украйна е за сметка на Израел и обратното, разбира се. В този план не бихме могли въобще да правим каквото и да е сравнение между геополитическата стойност на Украйна и на Израел за Съединените щати. Израел е нещо като 51-ви американски щат със супер стратегическо положение в Близкия Изток, а трябва да се вземе предвид и страховитото еврейско лоби в Съединените щати, което оказва изключително влияние на всякакъв вид избори било за Конгреса, било за Белия дом. Така че естествено е, който и да е президент на Съединените щати, включително и Доналд Тръмп ако беше, разбира се, да акцентира върху Израел. От друга страна виждаме, че това е единственото нещо, което може да предложи Украйна в момента на Съединените щати и на страните-членки на НАТО плюс Европейския съюз – единствено и само жива сила. Но живата сила на Украйна вече се изчерпва. Трябва да имаме предвид, че се мобилизират вече младежи на около 17 години, мобилизират се жени, имаше пленена бременна украинка на фронта. Германците говорят за това, че в  Германия има избягали стотици хиляди украинци, които би трябвало да бъдат в редовете на Украинската армия и те сега може би ще тръгнат да ги събират и да се опитат да ги върнат обратно в Украйна и да ги пратят на фронта. Съвсем наскоро Борис Писториус, който е министър на отбраната на Германия заяви публично, че “Германия не е съюзник на Украйна и няма да бъде такъв и няма да участва в сраженията директно“. Така че да повтаряме в този план какво ще се случи на фронта, едва ли е сериозно. Но трябва да имаме предвид, че въпреки факта, че т. нар. украинско контранастъпление се провали тотално. Руската армия продължава да тъпче на едно и също място, тя не напредва. Тук вече е въпрос на стратегия, тук вече е въпрос и на тактика. Няма политическо решение тя да тръгне в настъпление, но вече започнаха да излизат карти, включително полски, и такива, които са били публикувани – западни, които показват, горе-долу по какъв начин ще бъде разпределена територията на Украйна. Така че да говорим за Украйна как ще влезе в НАТО, как ще стане член на Европейския съюз, това звучи добре, но това е в един друг виртуален свят, в света на пропагандата, където все още широката публика трябва да има определена представа, изгодна на някоя от воюващите страни по отношение на Украйна. Има само един проблем – проблемът е на задълбочаващите се противоречия между Съединените щати и Лондон. Тъй като позицията на Лондон по отношение на Украйна е коренно различна, американците търсят примирие. Те вече промениха стратегията си – активизираха т. нар. „петоколонници“, “Партията на мира“ в Русия. Виждаме как прозападните местни олигарси пак се раздвижиха, пак започнаха да обясняват, че може би трябва да се спре войната, заговориха за стотиците хиляди жертви и т.н. Докато Лондон е готов да се сражава с Русия до последния украински войник, и тук е съвсем разбираемо.

Защо?

Защото основният противник на Великобритания в Европа и геополитически противник, това е Руската федерация. Дали ще се казва Руска федерация, дали ще се казва Съветски съюз, дали ще се казва Руска империя, то е все едно и също. Знаем драмите около т.нар. “Голямата игра“ в Азия, където двете империи Руската и Британската се сражават до последно.  И по принцип в Европа русофобията и възприемането на Русия под каквато й да е форма като основен исторически враг е от времето на  Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Наскоро четох техни изказвания по отношение на Русия по време на Кримската война и т.н.  Трябва да ви кажа, че тяхната русофобия е такава, че всичките марксисти и привърженици на учението на Маркс и Енгелс ако прочетат, техните идоли какво са говорили за Русия, и ако те наистина са истински русофили, би трябвало да си посипят главите с пепел.

Какви резултати в геополитически план,  обаче, могат да донесат двете войни?

Значи, първо, трябва да имаме предвид, че въпросът сега е дали Русия ще стигне до Одеса и по-точно до румънската граница, и дали ще пробие сухопътен коридор до Приднестровието. Тъй като руснаците се опасяват, че Зеленски, за да предизвика допълнителни сражения, може би ще се опита да нанесе военен удар по Приднестровието. Защото за Зеленски, това е от изключително значение. В момента, в който спре войната, Зеленски си отива, той става абсолютно ненужен. Мирното споразумение го праща в десета глуха, а и не се знае, как стои въпросът с неговото лично оцеляване. В Киев битката между него и Залужний става много оспорвана. Имам предвид Залужний – командващият Украинската армия, генералът. Там битката е невероятно остра. Зад Залужний стоят Съединените щати, зад Зеленски стоят британците. Британците се опитаха с това дълго интервю  в “Икономист“ на Залужний да го привлекат на своя страна, но не се получи. Играта е много груба, знаем, че един от близките сътрудници на Залужний беше убит с ръчна бомба като подарък за рождения му ден и т.н. Там битката е много сложна, много трудна, което общо взето предрича съдбата на Зеленски, защото той съвсем скоро ще стане абсолютно ненужен. Що се касае до Израел, там положението също е много сложно. Но искам да обърна внимание на още един много важен момент, по отношение на войната в Украйна. Нашият добър съсед Реджеп Ердоган загуби тази позиция, която имаше на медиатор, на човек, който дава терена, на който да се водят преговори и т.н.

Защо я загуби?

Първо, той я загуби, защото Турция увеличи с 80% доставките на въоръжения на Украйна, строи кораби военни в турски докове и 260% увеличи т.нар. логистика, т.е. сервизното обслужване на военната техника на украинците. Така че в този план Ердоган отпадна като място и площадка за  Турция, където да се водят преговори. Засега, както виждаме, Обединените арабски емирства са новия хит, новата звезда, заедно, разбира се, със Саудитска Арабия. И това е причината Владимир Путин да отиде на директен контакт с ръководителите на тези две държави.

А какво стои зад сближаването на отношенията между Иран и Русия?

Иран и Русия по принцип са съюзници по чисто геополитически съображения. Те имат еднакви врагове, имат еднакви приятели. И Иран разчита много на Русия, както и Русия в този момент видя, че може да разчита на Иран. Ние виждаме, че иранците направиха доставки на тези безпилотни летателни апарати “Шахид“, които руснаците ги кръстиха “Геран“ и ги  модернизираха, разбира се. Но иранците доставиха в решителен момент въоръжение на Руската федерация, разбира се, руснаците не останаха длъжни. Изведнъж се оказа, че иранците също имат хиперзвуково оръжие, нещо, с което не разполагаха до този момент и по този начин неутрализират американския флот, който се намира в района на Персийския залив.  Така че Иран е ключова държава и от друга гледна точка: Иран е територия, през която минава стратегическият коридор Север-Юг на Руската федерация, който е от изключително значение. Но той се дублира с Китайския проект “Един пояс – един път“, така, че виждаме, че Китай, Иран, Руската федерация, а сега от последно време и Северна Корея общо взето създават един блок. И това не е случайно, виждаме, че Южна Корея в момента се е ангажирала по такъв начин с Украйна, което няма как да остане незабелязано в Москва.

И контрапунктът пък е със Северна Корея?

Северна Корея е контрапунктът, но да не забравяме, че Северна Корея не е чак толкова близка с  Руската федерация, колкото с китайците. Така че видяхме, след като Ким Чен Ун посети Русия, той посети космодрума “Восточний“. И малко след това, имахме вече северокорейски разузнавателен спътник, който постави под наблюдение целия регион там, включително и американските бази.  След това Северна Корея се оказа, че и тя има хиперзвуково оръжие, с което поразява флота – Щатския, Японския,  Южнокорейския в региона. Така че в общи линии, виждаме тези две групировки, сега кой как ще ги нарече, си е негова работа.  Но както и Китай, Китай без военното сътрудничество с Руската федерация трудно може да бъде спокоен за своята национална сигурност.  Защото китайците не разполагат със система за ранно предупреждение при пускане на ракети срещу тях и те ползват руската система. Така че те са под похлупака на Русия в това отношение. Но от друга страна пък Руската федерация ако не е икономическата и финансова мощ на  Китай, която да застане зад нея, ще срещне затруднения – за тях също е екзистенциална тази връзка. Така че те са си взаимно зависими и си се допълват един друг.

Дали Китай ще се задоволи само с мястото си в БРИКС, а няма да погледне от по-широк ъгъл в геополитически план?

Моето лично мнение е, че около БРИКС се шуми малко повече, отколкото е необходимо. Защо? Защото БРИКС, да погледнем как възникна? Един сътрудник на “Голдман Сакс“ мисля, че 2004 или 2005 година измисли понятието БРИК, без С-то накрая.

Без Южна Африка.

Без Южна Африка, но това бяха нововъзникнали и бързо развиващи се пазари. За БРИКС вярно, че опашката е огромна, има много държави, които искат да се включат в тази организация. Но първо, тя е прекалено неформална, тя няма град в света, където да се каже, че там стои офиса на БРИКС. Тя няма секретариат, тя няма организъм, който технически да изпълнява необходимото  при събирането на държавите, всичко е в насипно състояние. От друга страна, ако погледнем много внимателно, ние ще видим, че БРИКС от чисто цивилизационен план е прекалено разнороден. И ние какво видяхме? Видяхме, че сега с времето, когато геополитическото напрежение нараства в света, Индия, уж беше в БРИКС, но полека-лека започна да влиза в британската орбита. И на практика започна да влиза в конфронтация не само с  Китай, тъй като там традиционно имат разминавания, но и с Руската федерация, нещо, за което една голяма част от индийските анализатори считат, че това е грешка на министър-председателя Нарендра Моди, която по-късно ще трябва Индия да заплати. Един такъв от тези анализатори е Бадракумар, той е световно известен бивш индийски дипломат, също геополитик. Той казва, че Моди стъпва на “горещ ламаринен покрив“, в това отношение. Така че аз не виждам БРИКС да има някакво кой знае какво значение в бъдеще. Но, обръщам внимание, организацията, която ще има все по-голямо и по-голямо значение в света, това е Шанхайската организация за сигурност (ШОС). Защото ако погледнем, кои държави са вътре в тази организация, виждаме, че това са държавите, които на времето си са били в Златната орда на Чингис Хан. Тоест, ние се връщаме назад в историята и виждаме, че тези държави са живели в една и съща държава, което показва, че тук вече имаме едно цивилизационно събиране на т.нар. “не западни народи“.

Тоест, след тези войни се оформя геостратегическото разпределение на източни и западни народи?

Точно така, точно това ние наблюдаваме в момента и засега виждаме, че и във военен план, и в икономически план, като че ли Изтокът започва да надделява. Не за друго, аз винаги давам като пример следните цифри. В брутния вътрешен продукт на Съединените щати 85% са финанси, финансови услуги и услуги по принцип,  15% е промишленост. В Китай е точно обратното: 15% са услуги и финанси, а 85% са промишленост, изделия, стоки. Ще ви дам един много интересен пример. Преди години, когато Доналд Тръмп започна да налага ограничения в търговията между Съединените щати и Китай, тогава китайците предложиха на Съединените щати, че са готови ежегодно да купуват за 1 трилион долара американски стоки, просто те да ги посочат.  Американците направиха списък, докараха ги до 300 млрд. долара и повече нямат стоки, които да предложат. Тоест, вие разбирате, че светът, в който ние живеехме и за който сега някои повтарят като папагали, че е свят върху правила измислени от Съединените щати, се оказва, че точно в този свят американците губят битката с китайците, които точно в техния свят, с техните правила се оказаха, че икономически се развиват по-бързо от тях.

Къде е Турция в този пъзел? Вие вече казахте, че тя доста оръжие внася в Украйна, но по същия начин праща и на Русия. Освен това, да не забравяме и спогодбата с идеята на Путин за газов хъб в Турция за пренос на газ. А днес в Атина пък, за първи път от няколко години ще заседава Висшият съвет за сътрудничество между Гърция и Турция, и за първи път от 2017 г.  Ердоган посещава страната. Къде застава Турция?

Това лично би могло много да ни радва, че гърците и турците намират общ език, тъй като знаете, че ние сме съседи и на едните, и на другите. И ако има нещо неприятно като сражение, недоразумение и т.н., то в никакъв случай не е в наша полза. Ние имаме интерес на Балканите да е спокойно и тихо и всички да се развиват миролюбиво, безпроблемно. Турция обаче във времето, особено сега през последните месеци се вижда, че както експертите по геополитика и тези, които сериозно се занимават с външна политика  знаят: по принцип Турция в своята история винаги е била инструмент на Великобритания – и в  Турската империя, и след това. Така че Турция вече бавно, но все повече се разкрива като по-близка до Великобритания, не само на Балканите, но и в Близкия изток и по принцип. Да, наистина Ердоган игра много умело върху противоречията, които имаше между Изтока и Запада. Но това беше в периода, когато британците и американците имаха почти едни и същи интереси, що се касае в този регион. Сега интересите на Великобритания и на  Америка се разминават.

Къде и защо?

Сега ще ви кажа, аз започнах преди малко. Основният враг от векове на Великобритания е Русия, докато Китай не е основен враг на Великобритания. Китай е много далеч, какво става там, в другия край на света, не засяга чак толкова много британските интереси. Докато ако погледнем Съединените щати, Украйна е прекалено далеч от Съединените щати. И ако погледнем американците, много трудно ще намерим чак толкова много американци, които знаят, на картата къде се намира Украйна. Тоест, ние виждаме, че ако Великобритания желае да продължи войната в Украйна, обратно: американците желаят там да има замразяване, за да могат да се съсредоточат срещу Китай. Тъй като знаем, че последната среща, която се проведе в Сан Франциско между Джо Байдън и Си Дзинпин, тя на практика не допринесе абсолютно нищо. До какви изводи стигнаха? Възстановиха военните  връзки между двете министерства на отбраната, намалиха, и се споразумяха по-точно по отношение на тези субстанции, които се изнасят от Китай в Мексико и от които се произвеждат модерни наркотици.

Модерният наркотик?

100 000 човека умират в  Съединените щати годишно от този наркотик,  нещо, което е страшно. Тоест, ние виждаме една опиумна война, обърната обратно. И разбира се, прословутата драма с пандите от зоологическата градина.

Които вече са върнати, със сбогуване, трогателно и драматично.

Затова в този план не може по принцип да има договорка между Съединените щати и Китай, защото в този свят на правила, на които толкова държат американците, китайците печелят битката. И затова  виждате, че такива институции като Световната търговска организация, тя вече за абсолютно нищо не служи, защото американците размахаха икономически санкции и протекционизъм, тоест, инструменти, които не би трябвало да съществуват за страните, които са членки на Световната търговска организация.  Виждаме, че светът се преустройва.

Е, да хвърлим поглед и върху Латинска Америка, от която вниманието обикновено грабва Бразилия. Какви процеси вървят там, имат ли те връзка с развитието и хода на войната в Украйна?

По принцип всичко е свързано, имам предвид фактът, че голяма част от латиноамериканските държави са част от проекта “Един пояс – един път“ на Китай. Голяма част от тези държави са поели и са взели кредити и то доста обемни. Една от държавите, които най-много е задлъжняла на Китай е Аржентина.

С избрания наскоро нов президент, който е либертарианец, дали няма икономически да се измъкне от ситуацията?

Сега, новият президент, аз имам малко особено мнение за него. Защото за мен той е чист проект, тъй като …

Чий проект?

Сега ще се опитам да се мотивирам, защото не искам така директно да слагам етикети. Значи, първо, той е човек, който е написал много сериозни книги в областта на икономиката, той е академичен преподавател. В същото време, размахва една бензинорезачка, рекламира тантричен секс.  Тоест, някакъв вид ексцентрик, който никак не се връзва с това, с което той се занимава. Втори момент, който е изключително такъв подозрителен. На първия тур от изборите, президентските имам предвид, той загуби със 7%, на втория тур той спечели с 14%.

21 процента увеличение?

Такава една разлика, нали разбирате, че това е нещо от типа на ненаучна фантастика. От друга страна обаче, ако погледнем внимателно парламента, се вижда, че той на практика е абсолютно скован и не може нищо да направи, тъй като му направиха реверанс, позволиха му на парламента спикерът да бъде негов човек. Но вътре, той не може да контролира нито една от комисиите, а ние знаем, че ако комисиите не са контролирани от определени политически сили, то противниците нищо не могат да направят. От друга страна, в живота на Хавиер Милей има показателна история: когато е бил на 11 години, е започнал да говори в полза на Великобритания, по отношение на Малвинските острови, когато е била войната. И е вдигнал страшен шум, то е станало публично известно, тъй като баща му е също публично известна личност. И тогава баща му го е пребил от бой пред собствената му сестричка, която е била по-малка, и тя е припаднала от ужаса, като е гледала, баща й как налага брат й. Това, между другото, Хавиер Милей го сподели в британска медия, в едно свое интервю. И едно от първите неща, които направи той, след като спечел изборите, беше да обяви, че не признава това, че Малвинските острови са владение на Великобритания и трябва да бъдат върнати обратно на Аржентина. На мен лично това ми прилича по-скоро като димна завеса, тоест, по някакъв начин като че ли да замете нещо. Защото е абсолютно ясно, че към този момент Аржентина няма абсолютно никакъв ресурс да си върне островите – нито по дипломатически, нито по военен път. Така че в този план е много интересно да се види, какво ще направи той. Защото в момента той дава изключително разнопосочни сигнали. От една страна казва, че ще въведе долара като разплащателна единица в  Аржентина, след това каза, че няма да го въвежда. След това каза, че Аржентина трябва да влезе в БРИКС следващата година от 1 януари, сега казва, че няма да влезе. Сега не е ясно, ще влезе ли, няма ли да влезе? Въобще, има пълна неяснота, но според мен всеки човек, който никога не е бил във властта, той не знае, какво е във властта. Той има много свежи идеи, тук и в България можем да намерим такива наши политици, които никога не са били във властта и всичко им се струва много лесно: само да вземем властта и всичко ще оправим. А след това, като се окажат вътре във властта, в парламента, в изпълнителната власт, се вижда, че много рязко започват да променят своите позиции. Така че мисля, че в случая аржентинският президент е опит на Съединените щати, на Великобритания да спрат китайското инсталиране в Латинска Америка, ако мога така да го нарека, и да започнат да си отвоюват обратно територии. Но сега, както виждаме, Венецуела пък започна скандал с Гаяна, бивша британска Гвиана за едни територии, на които има нефтени находища. Нещо, на което вероятно след време отново ще станем свидетели. Защото Мадуро твърди, че ако се наложи,  ще заеме териториите и с военна сила. Дал е три месеца на чуждите нефтени компании да напуснат региона, как ще стане това точно, не ми е ясно. Но виждаме, че Латинска Америка започва, отново да влиза във фокуса на Съединените щати и на англосаксонците, тъй като в общи линии те все по-малко имат ресурс за други точки на Земята, където бяха обявени. Защото знаем, че когато ние живеехме в еднополюсния свят, нямаше точка на Земята, в която Америка да няма национални интереси. Сега те започват да се фокусират, започват да се свиват. И съответно далеч им е по-интересно да контролират Латинска Америка, отколкото да се занимават да речем с Нагорни Карабах, а че даже и с Украйна. Тъй като виждаме, че в момента, Великобритания няма този ресурс военен и икономически, с който да се ангажира. Говореше се, че Великобритания ще отпусне 12 млрд. паунда на Украйна помощи. Сега обаче започнаха да си мълчат, нещо не се получава, май няма и да стане. А американците нямат вече този финансов и военен ресурс да бъдат навсякъде и да подкрепят всички, особено там, където техните национални интереси не го изискват.

Тоест, наблюдаваме едно префокусиране на интересите на Америка и на Британия, така ли?

Ами вижте, това е. Американците са в ситуацията на този, който се качва с балон във въздуха и когато балонът започва да пада надолу, започва да изхвърля това, което най-малко й е нужно.

Европейците, и те ли са в баласта на балона?

По принцип, американците получиха това, което искаха от европейците, защото сега излезе статистика: Европа е платила 183 млрд. евро повече за природен газ от началото на войната в Украйна. Тоест, като от тези 183 млрд., които са платили, най-много са спечелили американците – 53 млрд. Виждаме, че Америка унищожи индустрията европейската – технологии, заводи, производствени мощности, кадри технически, инженерни и т.н.  започнаха да се прехвърлят в Америка. Е, не на 100% в Америка, но голяма част от тях отиват в  Америка. И Америка се опитва войната в Украйна да започне да става за сметка на европейците и най-вече за сметка на Германия. И виждаме, че включително и вече послушната Германия в лицето на своя министър на отбраната заяви, че те не са съюзници на Украйна и нямат ангажименти към войната. Тъй като се видя, че прословутият “Райнметал“, голямата фирма, която е от германския военно-промишлен комплекс, отначало имаше големи амбиции, но сега се разбра, че първо няма производствени мощности. И второ, което е най-важно, никой не иска да инвестира дългосрочно в тази война, защото ако догодина, или другата седмица, или другия месец тя приключи, какво ще правят с тези инвестиции, които са ги вложили.

И с продукцията, която се очаква.

Именно, именно.

И съвсем накрая да погледнем и към България. Какви са игрите около хипотетичната продажба на “Лукойл“? Като че ли в момента, това е сериозната ни геостратегическа ябълка. Планират ли руснаците да прехвърлят рафинерията на азерска компания, в която дял собственост имат и те?

Там в цялата тази игра не е ясно, кой какво прави. И ще ви кажа защо. Официално, и правителството с това много се гордее, не знам доколко е за гордост: че сега ще изгони “Лукойл“ и ние ще направим така, че няма да помагаме на Путин във финансирането на неговата война срещу Украйна, която се бори за демокрацията на цяла Европа, включително и на тази в България. Но вече с тази формулировка, с която излизат нашите управляващи, предизвикват само смях и иронични усмивки. Аз се притеснявам от нещо друго, играта около “Лукойл“ може да се окаже, независимо кой ще я купи, защото вече се спрягат фирми, които ще я закупят.

Да, за една азерска голяма компания се говори.

Има и една друга, не е само азерска, има една друга, зад която стои известен български олигарх.

Коя?

Хората го знаят това нещо, които трябва, така че в случая проблемът се свежда до следното: ние унищожаваме своята енергетика. Ние унищожаваме АЕЦ “Козлодуй“, знаете перипетиите там. Ние унищожихме доставките на газ от “Газпром“. Ние сме на път да унищожим и “Лукойл“. Ами, ако утре “Лукойл“ престане да произвежда, а цялата тази територия, която, разбира се, има необходимата инфраструктура, се обърне и се превърне в един огромен склад за горива, които ще се внасят от Турция? Газта внасяна от Турция, горивата  ще внасяме от Турция, унищожаваме си атомната електроцентрала.

Това ли е капанът?

“Аккую“ турската атомна електроцентрала е недалеч от нашата граница. Тоест, България се връзва енергийно към Турция. И виждаме, че тук това е по-скоро стратегия на Турция, зад тази стратегия  стои и Великобритания. Тъй като аз ви казах, че Турция е инструмент на Великобритания. И то това е прекалено ясно, тъй като България по принцип принадлежи, така да се каже, към не западните народи. Историята ни е такава, прадедите ни така са решили. Така че в този план България на мен лично все повече започва да ми прилича като Москва, когато Кутузов подпалва Москва и Наполеон влиза в Москва, но всичко е запалено. Моето лично мнение е, че след като разрушат тотално икономиката на България и България, в момента виждаме, че затъва в дългова яма, ще дойде един момент, когато ще кажат: “Ами сега, като толкова много искахте да сте в другата зона и сте такива големи русофили, руснаците да си ви качат на гърба и да си ви носят“.

Сигурен сте, че такъв момент ще дойде?

Рано или късно, гарантирам ви го.

Благодаря ви за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гост в студиото бе геополитическият анализатор Боян Чуков.

Цоня Събчева

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

2 КОМЕНТАРИ

  1. Заповедта за блокиране на руската ДЕЗИНФОРМАЦИЯ се провежда от всичките ни медии, в това число и т,н. Свободно слово, където си дават среща всякакви аматьори. Картинката е повече от позорна. Вижте само как в. Сега отразява посещението на Путин в ОАЕ.

  2. Аз спрях да отварям Свободно слово, гадно е да се четат някои статии писани от такива като Гунчева. Уважавам Скандално, Поглед инфо, Критично и Обективно. Ако знаете други медии, напишете ги, ще бъде полезна информация.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Въведете кода за проверка: *