Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

БЪЛГАРИЯ КАТАСТРОФИРА!

За хуманитарна криза говорим, когато е заплашено съществуването на големи човешки общности в резултат от настъпили природни бедствия, войни, локални конфликти, епидемии и пандемии на заразни смъртоносни болести, икономически трудности, предизвикващи глад, лоши условия на живот, миграции. Подобни кризи винаги имат трайни и трудно разрешими последствия; те пораждат проблеми във вътрешните и международните отношения, задълбочават социалните и междудържавните конфликти, изправят света или част от него пред драми и трагедия с непредвидим край. Понятието „хуманитарна криза“ е евфемизъм, цинично изящество на изказ, за да се прикрие целият ужас на означаваното с това понятие явление. Така се притъпява същността му и се предпазват всички останали човешки същества да не преживяват вълнения и отвращения, четейки или гледайки какво се е случило. А като го нарекат „хуманитарна криза“, те хем го определят донякъде точно, хем му придават научност и изискват тревожна настоятелност за решаването му, хем достатъчно остро поставят проблема, който няма решение. Поне в обозримото бъдеще.

Аз обаче се замислям за още един не по-малко страшен и трагичен вид на обществени трагедии и неразбории, заплашващи с пълна разруха или смърт огромен брой хора, на които обобщеното название е в пълна мяра е хуманитарна криза. Този род хуманитарна криза е последица от упадъка на нравите, културата, просветата, морала, човешките взаимоотношения, националното съзнание. Нейната поява и утвърждаване в живота става постепенно, но неусетно, пълзящо, незабележимо и когато стане вече видим факт, не предизвиква изненади, вълнения, тревоги. Малцина са тези, на които тя ще направи впечатление в самото й зачеване и ще породи тревога. Защото преди още да я видят, хората са свикнали с нея, изгубила са инстинкта за самосъхранение и са толкова омаломощени, че не им е до съпротива, остра реакция, съзидателни действия. От там идва трагичната й фаталност.

Една от нациите и държавите (а те никак не са малко на брой, нито са бедни, немощни и малки!), които днес я преживяват, е и българската. Цяла Европа, а защо да не кажем и целият свят, е в състояние на такава фатално трагична хуманитарна криза, засягаща изконните същности на човека, неговите биологични и психофизически функции. Че дори и самото негово предназначение като биологичен вид и цяра и господар на всички животни! Трябва да се подчертае, че всичко това се провокира, насочва и извършва от определени политически и научни фактори, чрез прилагане на осъществяване на идеологически и нравствени принципи, които са се утвърдили като официални държавни принципи и политики. В провеждането им са включени правителствени и неправителствени организация, военно-икономически блокове, научни институти, университети.

Днес дори биологическото разделение между мъжа и жената се подлага на съмнение и безсрамно се отрича, защото накърнявало някакво сатанинско право на избор и свободна воля.

Тази напаст вече е нападнала нацията и родината ни. Но преди да ни пресрещне, хуманитарната криза ни превзе и изкриви начина ни на живот, превърна ни в нов тип същества. Рухнаха традиции, радикално се промениха нравствените ценности, въведен бе принципът „всичко е позволено“ и по същество бяха отменени девет от десетте Божи заповеди – с незабележимото изключение на тази, която забранява да убиваш. Но по същество и тя е дерогирана. Това стана, за да се освободи нагонът да бъдеш предприемчив, да работиш, за да печелиш, а не защото „трудът краси човека“ или „който не работи не трябва да яде“. Никой не говори за добродетели, а единствено за пари, пазар на труда, услуги, цени. Добър и умен е този, който не е беден. Бедният е неспособен да се справя с живота и не заслужава нито уважение, нито внимание, нито дори грижи. Който не е създаден да печели, нека рови кофите за боклук или да умира.

В царството на тази нравственост се отвори бардакът на простащината, престъпността, глупостта и наглостта, на бездарието и посредствеността. Онова, което довчера беше неудобно и срамно, грозно и противно, днес е висок вкус, добър маниер, белег за модерност и актуалност. За някои неща по-рано не бе дори позволено да се помисли, камо ли да се говори. А сега те са обичайните и любими интелектуални теми. Просташкият вкус, маниери и поведение станаха като че ли задължителни. Иначе си чужд, неудобен и неприличен, а мястото ти не е при хората. При тези хора!

Обикновено хуманитарната криза се мисли и интерпретира в дълбочина и ширина в спокойна обстановка, далеч от нея, след като направили всеобщо достояние ужасяващи кадри по телевизията. Но тази, за която сега говоря, няма как да я забележиш по телевизията (макар че само нея показват от сутрин до вечер по новините, публицистичните предавания, концертите, забавните и детските програми, филмите), след което да се отдадеш на сладостни размишления и теоретични изводи. Защото сам ти я носиш в себе си, в своята опустошена душа, в залиняващия ти разум и ум, в чувствата и инстинктите, от които няма как да избягаш. И дори не се напрягаш да се съпротивляваш. Камо ли да призоваваш хората да я видят.

Днес сме в такава хуманитарна криза на просташкото поведение, на ленивите умове, които повтарят едно и също; на бездушието и грозните думи, на лигавото остроумие, на безпардонността и безскрупулността, на безсрамието на богопротивните гейове и джендъри, представящи се за жертви, но и мъченици на естественото недоволство и гняв на тези, които се подчиняват на установения от Господа ред и норми на приличие. Това отклонение от нормалното е скандално, страшно, ужасяващо и крайно опасно за човешкото съществуване изобщо. То няма как да остане ненаказано. Да променяш характера на семейството, родителството, биологичния пол, както и да се намесваш в репродуктивните процеси, уж за да помогнеш на хората и им дадеш радостта от родителството, е фалшива загриженост, водеща пак до падение и унищожение на човешкия род. Но кой да чуе, когато го говориш и показваш?

Всичко това много напомня за началото на модерната епоха, възторжено наричана ренесанс или възраждане, когато човек, възвръщайки се към едно ново езичество, дръзко и безсрамно отрече Бога, Църквата, Божиите заповеди и обяви, че може сам да бъде господар на природата, живота и себе си. И започна да доказва превъзходството си във всички сфери и области на живота и знанието. И уж успя, но бързо започна да изпада в униние и отчаяния, в безизходица. Той се лиши от душевно спокойствие, проста радост, изгубвайки сили да се бори със себе си и да не постига душевно равновесие и хармония.

Човешката дързост се разпростря и върху целия обществен живот; започнаха жестоките борби за нов ред, нова справедливост и равенство. На силния бе дадено правото да бъде безмилостен към слабия, а на богатия над бедния. Властта престана да е от Бога. Родиха се човеконенавистни идеи и идеологии, започна радикално преустройство на света, за да се облекчи движението на парите и стоките и се даде още по-голяма свобода на капитала.

Но всичко това не създаваше впечатление за настъпването на хуманитарната катастрофа, защото промените все още се осъществяваха в рамките на нормалното човешко желание да се направи нещо добро и животът да стане по-лесен и удобен.

Злото показа истинския си нрав едва в последните тридесет години. Сега то сложи край на илюзиите, че присъствието му е едва ли не някакво условие за разнообразие и че се поддава на контрол и напътствия.

Ние преживяваме истинска хуманитарна криза заради унищожаването на българския език, разпада на нацията, триумфа на посредствеността и глупостта, на наглостта и простащината. Когато няма държава, няма ред, правосъдие, законите не действат, хората не се разбират, мразят се и си желаят нещастия. Човекът губи човешкия си облик, любовта, добротата, състрадателността и радостта от живота. Той не може да се образова, да знае и мисли, да създава истински материални и духовни блага. Затова се задоволява със сурогати, сатанински продукти, полукултура, полуграмотност. Не се ли вижда, че вече просто няма хора за истинска работа; не се формират истински специалисти, а в някои сфери дори тях изобщо ги няма. Няма кой да управлява държавата и света. Нали тези, които сега са натоварени с този дълг, се показват по телевизиите и се вижда равнището на тяхната интелигентност, добродетелност, вкус, правоговор, начин на мислене, знания. Такива са управниците, но такива са и професорите, лекарите, учителите, писателите, интелигенцията… То чистачи и общи работници вече няма, как да търсим свестни министри и държавници.

Човекът е мъртъв, преди да е умрял!

Хуманитарната криза не може да бъде преодоляна, ако хората не желаят да се справят с нея. Но тази специално трябва непременно да бъде осъзната и възприета като такава. Защото е страшна напаст, от която, за да не загинем, трябва да се избавим.

Автор: Панко Анчев – журналист и писател

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

Един коментар за БЪЛГАРИЯ КАТАСТРОФИРА!

  1. Иванов Отговор

    19.01.2022 в 19:31

    Това за съжаление е самата истина, колко ли хора я докосват, колко ли я споделят. Това, че ние станахме едно атомизирано племе, разделено с десетки фактори,отровено от непрекъснати манипулации и доведено до нивото на добитък се потвърждава от множество факти, за които всички остават глухи и слепи.Военни учения на американски военни на наша територия, срещу Русия, един крещящ парадокс, който показва нивото на разлагане, нивото на обществената проказа довела ни до нивото на пушечно месо, каквото вече е приготено в Украина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *