Руските въоръжени сили се готвят да унищожат най-обучената и боеспособна част от въоръжените сили на Украйна. Украинският режим вече е отписал тези свои войски там, но очаква от тях да успеят да обезкървят руската армия и да блокират пътя й към Киев с труповете си. В Донбас се подготвя най-голямата сухопътна битка в Европа след Втората световна война.

Очевидно това ще е основната битка на цялата пролетна кампания, която ще предопредели хода на летните събития и ще събори режима в Киев преди настъпването на есента. В предстоящата титанична битка за Донбас двете страни поставят всичко на карта.

„Сходняки“ в градовете

Специалната военна операция вече донесе някои изненади. Сега основните сили както на въоръжените сили на Украйна, така и на Русия се готвят за верижни сблъсъци в Новоросия.

Каква е особеността на Донбас като театър на предстоящите военни действия? На първо място, това е исторически руски регион, който не е принадлежал на Украйна преди образуването на СССР и не е изпитвал никаква симпатия нито към Киев, нито към „западняците“, а хората от Западна Украйна са му напълно чужди. Генетично и етнографски-културно жителите на Донбас не се различава от съседната руска Ростовска област.

Второ, това е един от най-урбанизираните региони в света. В Донбас има малко големи градове, но 90% от населението живее в селища от градски тип, които буквално преливат едно в друго. От 19-ти век регионът се развива като индустриално сърце на империята; а по времето на СССР тази тенденция продължава.

На трето място, равнинният характер на терена тук е много условен. Донецката степ е много различна от волгоградската или казахстанската степ. В геоложки план това са хълмове, образувани на мястото на древни планини, разрушени от ерозионни процеси. Пейзажът е разчленен от множество дерета, в близост до многобройните железни и въглищни мини в продължение на 200 години са се образували огромни купчини с размерите на 100-200-метрови хълмове от скални късове от шлака.

Повечето от тях са „плешиви“, но по някои се срещат дървета или са обрасли с храсти. Освен това от постоянно изпомпваните от мините подземните води, из цялата област са се образувани малки езера за съхранение, наречени ставки.

Този ландшафт е най-характерен за източните и североизточните части на Донбас. С придвижването на югозапад релефът става по-равнинен. Появяват се полета. Земеделските земи там обаче са нарязани на правоъгълници от множество насаждения, които са набраздени от дълбоки дерета, създавайки зелен лабиринт – огромна мрежа от естествени дълбоки окопи, през които можете да прекарате техника и пехота в продължение на много километри, без да се появяват на открито.

Какво значение ще имат тези особености на донбаския терен за приближаващата титанична битка? Отговорът е „огромно значение“.

Украинците никога не са смятали местните жители за част от своите. Това е отразено дори в приетия в Украйна речник. Много преди 2014 г. укроговорещите наричаха жителите на Донбас и в още няколко южни и източни области на Украйна с унизителния прякор „Сходняците“ (който в буквален превод на руски значи „Източните“, но на украински звучи силно обидно.

След началото на Руската пролет и връщането на Крим към Русия, жителите на Донбас бяха масово обявявани дори от медиите без изключение за „ватници“ и „колорадски бръмбари“ /колоради/, които трябва да бъдат „смачкани и изгорени“. Да припомним, че геноцидът над народа „тутси“ в Руанда също започна с масирани медийни призиви – „да се унищожават хлебарките“. С други думи, крещейки в несвяст, че „Украина це Европа“, украинците психически бяха докарани от киевската си пропаганда на менталното ниво на руандийските диви „хуту“.

Тоест, към днешна дата за въоръжените сили на Украйна настоящата битка не е просто битка срещу руската армия, а и операция за прочистване на територии от чуждо за тях самите руско и проруско население на иначе богатия на въглища, желязо, шистов газ и индустрия Донбас. Ударът на украинската „Точка-У“ по Краматорск, който все още е под контрола на въоръжените сили на Украйна, и експлозиите на контейнери с опасни химикали, както и мръсната война на батальона „Азов“ със заложници от мирните жители в Мариупол, ясно илюстрираха как ще се развият събитията при предстоящата руска офанзива в Донбас. Украинската страна ще се стреми към увеличаване на броя на жертвите и разрушенията.

Прекратяването на геноцида ще бъде възможно само чрез пълно унищожаване на пронацистките формирования, както и на не много по-различните от тях останали украински войски.

Струва си да се вземе предвид и силната урбанизация на района. Битката в градски райони е най-трудният вид битка за пехотата и най-опасния за бронираната техника, особено за тези танкове и бронетранспортьори, които са създадени от съветската школа за танкостроене. В Донбас има стотици населени места, които буквално се докосват, преливайки едно в друго. Това дава големи възможности за устройване на засади и скрито поставяне на стрелкова техника.

Хълмовете и планините с естествен произход, извисяващи се над района, ви позволяват да разгледате местността на много километри наоколо. Един от най-известните хълмове от събитията от 2014 г., връх Карачун, се издига на около 180 метра над Славянск, което позволява на страната, която го държи, да коригира ефективно артилерийския си огън. И това е само един от хилядите хълмове в Донбас.

В същото време теренът между населените места и купчините шлака в никакъв случай не е благоприятен за маневри и бързи остри премествания на военна техника. Движението на танкове и камиони ще е затруднено от дерета, потоци, изкуствени хълмове и гъстото жилищно застрояване.

Всичко това на куп означава, че руската артилерия ще играе ключова роля в боевете в Донбас. Съответно страната, която успее да унищожи първа вражеските гаубици, далекобойни оръдия и РСЗО (ракетни системи за залпов огън), в крайна сметка ще спечели.

За местните жители това означава само едно нещо: родните им села ще са изложени на риск от сериозни щети.

Украинският гамбит

Възможността за отрязване на издатината около градските ъгломерации Северодонецк и Краматорск-Славянск в Донбас , където се е окопала най-боеспособната украинска групировка в комплект с нацистките батальони „Айдар“ и „Десен сектор“, се обсъждаше от двете страни на границата много преди началото на активните военни действия. Веднага след началото на специалната операция някои експерти (включително и тези с богат боен опит) изразиха опасенията си, че Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна ще има време да изведе основните си сили от хипотетичния капан, преди руските сили да го щракнат, и да ги доведе в Днепропетровск , Запорожие и други градове, образуващи солидна отбранителна линия по западния бряг на Днепър.

Събитията от март обаче показаха, че украинското командване няма да изтегля силите си от Донбас, а напротив, смята тази територия за най-удобното бойно поле за себе си. Още повече, че естествените особености на терена бяха допълнително подсилвани с бетонни стени и бункери в продължение на 8 години от Киевската власт.

На какво още се надява Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна? На първо място – за отбрана в дълбочина, битки в градски райони и големи загуби на руската армия в жива сила и техника. Това е украинският план за победа. По-точно – надяват се да причинят на Русия толкова много жертви в жива сила и тухника, че след като накрая все пак победи, след края на битките в Донбас тя да не може да прехвърли военните действия на десния бряг на Днепър.

Очевидно украинското командване се опитва да повтори в разширен мащаб стратегията на опълченците от ДНР и ЛНР за издатината на Дебалцево от 2015 г. Тогава атаките на донецката и луганска милиции по фланговете на украинската групировка се сблъскаха с дълбока отбрана и успехът беше постигнат поради факта, че народната милиция на ДНР намери слабо място в района на Углегорск и успя да разреже отбраната на украинците на две с решителен удар, предизвиквайки стълкновение с украинските войски и затваряйки над 5-хилядна украинска групировка в чувал- т. нар. дебалцевски котел.

Руското предимство

Руската страна е изправена пред трудни задачи. Ширината на изсечения перваз по линията Изюм-Гуляйполе е около 180 км. Ако настъплението не се извършва стриктно по оста север-юг, а с навлизане в оперативния тил на противника, например, за да се затвори обкръжението в района на Павлоград, тогава войските ще трябва да се бият за почти 250 км. участък.

За да изолира украинските войски на левия бряг и да ги унищожи в котела, нашата армия трябва да пререже магистрала Р-79, магистрала Е-50 и магистрала Н-15.

Първата от тях преминава през Харковска област, свързвайки западния край с пътната мрежа на Полтавска област. На изток от Изюм маршрутът завива стръмно на север и накрая се свързва с пътищата на Белгородска област. Магистралата E-50 в района, който ни интересува, минава от Днепропетровск, през Донецк до Ростовска област. H-15 се намира още по-на юг, свързвайки Донецк със Запорожие.

Тези маршрути се преплитат с гъста мрежа от пътища, движещи се от север на юг, което създава много обширна пътна мрежа, блокирайки движението на украинските войски, което ще бъде трудна задача.

Ситуацията се улеснява от факта, че след като завзеха Бердянск и Мариупол, нашите войски прерязаха магистрала М-14, която минава по крайбрежието на Азовско море, и частично блокираха магистрала R-37, минаваща от него до Енергодар.

Като се има предвид факта, че северната групировка на нашите войски ще трябва да пробие през голямата агломерация Краматорск, а пред частите, идващи от Херсонска област, има повече открити и по-малко населени пространства, даващи повече възможности за използване на авиацията и артилерията, може да се предположи, че прихващането на комуникациите ще стане по-бързо именно в южната издатина.

В близко бъдеще позицията на южната групировка на руската армия ще се подобри поради приключването на битките за Мариупол. Благодарение на това ще бъдат освободени големи сили, които сега са ограничени от градски битки; освен това ще бъде възможно да се извършват доставки не през Крим и пристанището Бердянск, а директно от континенталната част на Русия, от Ростов на Дон и Таганрог.

Строго секретно: броят и времето

В момента основното съдържание на боевете в северната стена на издатината на Донбас е унищожаването на украинската артилерия. Ако нашите артилеристи и ракетчици успеят да спечелят този коз, тогава войниците на ВСУ ще трябва да разчитат на ръчните противотанкови и зенитни оръжия, доставени в голям брой от техните западни покровители. Възможността за нанасяне на загуби на нашите войски ще бъде драстично намалена, а издръжливостта на националистките части ще намалее значително.

Според оценката на британското разузнаване, предадена на украинска страна, нашата офанзива може да започне между 12 и 19 април. Самите руски въоръжени сили не съобщават информация за своите настъпателни намерения.

Също така е практически невъзможно да се установи броят на войските на страните по данните от открити източници. Някои наблюдатели смятат, че всяка страна ще включва около 90 000 души. Въпреки това не може да се намери обективно потвърждение на тази цифра.

Няколко дни преди началото на спецоперацията руският министър на отбраната Сергей Шойгу докладва на президента, че в Донбас са съсредоточени малко повече от 59 000 украински войници. През последния месец и половина тази групировка претърпя сериозни загуби: беше частично изхвърлена обратно към Волноваха и по-нататък на запад, частично блокирана и унищожена в Мариупол.

През цялото това време обаче въоръжените сили на Украйна успяха да прехвърлят войските си през Днепър и затова не се изключва рискът в Донбас да има повече войски, отколкото преди началото на кампанията. Още повече, че в страната има тотална мобилизация: мъжете буквално се грабват от улиците и магазините.

Силата на Русия също може да се оцени само приблизително. Нашето командване не само изтегли големи сили от киевското направление, но и активно издърпва формирования от дълбините на страната. Русия не е обявила мобилизация, но от средата на март се извършва набиране на доброволци през военните окръжия.

В същото време, успоредно с пробиването на отбраната на въоръжените сили на Украйна южно от Изюм, нашата армия засили операциите в околностите на Харков. Приоритетизирането на тези две задачи ще предопредели (по-точно вече е предопределило) състава на нашите войски за отрязване на северния фронт на групировката Донбас на Въоръжените сили на Украйна. Подробностите обаче ще научим много по-късно: засега това е военна тайна.

Според военния наблюдател на „КП“, полковника в оставка Виктор Баранец украинската страна има от 60 000 до 90 000 войници в Донбас. Русия, според него, ще включи в операцията от 120 000 до 150 000 души, ако се брои заедно с частите на народното опълчение на Донецката и Луганската народни републики.

Горящи танкови паркове, разбити влакове

Победата, както знаете, се изковава в тила. И с това Украйна има очевидни проблеми.

От първата седмица на сблъсъците нашите въздушно-космически сили (ВКС) и ракетните войски систематично удрят петролни складове. Като се има предвид факта, че преди началото на специалната операция Украйна получаваше около 60% от горивото си от Русия и Беларус, тези удари значително усложниха положението на украинската армия, причинявайки сериозен недостиг на горива и смазочни материали.

Въпреки това дълго време нашите военни не нанасяха удари по железопътната инфраструктура. Естествено, украинското командване започна да използва тази възможност за прехвърляне на подразделения на дълги разстояния и в руското общество започнаха да възникват страхове за поредния „жест на хуманизъм“, който може да струва скъпо на нашата армия.

Съдейки по последните събития, най-лошите страхове не са оправдани. Руските войски започнаха да удрят железниците; по-специално, на 7 април беше извършена ракетна атака на жп гара Лозовая в Харковска област. От Министерството на отбраната съобщиха, че по релсите е унищожена голяма партида чужда военна техника.

Защо не бяха извършвани такива удари по-рано? Първо, може да има политически момент. През първите седмици нашите войски действаха възможно най-деликатно, опитвайки се да сведат до минимум разрушенията. Тъй като след месец и половина кампания стана ясно, че Киев залага на тотална война, няма смисъл сега да се смущаваме.

По-вероятно е обаче изборът на цели да е повлиян в по-голяма степен от приоритетизирането. В началото на кампанията за нашите войски беше важно да притиснат противника, да му попречат да прехвърли мобилни части и да съсредоточи сили. Унищожаването на горивото е чудесен начин за демобилизиране на бронирани и моторизирани части.

Освен това самите паникьосани укровоини в началото масово взривяваха мостове, включително в дълбокия си тил. Може би е взет предвид такъв фактор като способността на железопътните войски да възстановяват повредените коловози.

Както слабо оборудваната Червена армия, така и Вермахтът, който действаше с огромно количество тилови войски, се справиха отлично с тази задача даже по време на Великата отечествена война. Тоест щетите от ударите по железницата винаги са временни, но горивото, изгорено в бомбардираното петролно депо, се губи завинаги.

Войната обаче, както и политиката, е изкуството на възможното. Промяната на условията променя поведението на страните. В момента са се развили предпоставките украинските войски да се качат във влаковете, а за нашите военни стана нужно да започнат да „тренират“ по влаковете.

В Украйна кризата с горивата назря и се оформи; а стратегическата маневра на нашата армия принуждава командването на въоръжените сили на Украйна да прехвърля войски на големи разстояния. Комбинацията от тези две условия буквално принуждава украинските военни да използват железницата.

Съответно ще се промени и значението на железопътните гари в очите на нашето командване. Бомбардирането на празни релси е неефективно занимание, но унищожаването на ешелони с оборудване и боеприпаси е съвсем различен въпрос.

Приблизително същата ситуация се наблюдава и по отношение на мостовете през Днепър. Ако целта на нашето командване беше да предотврати приближаването на украинските войски към театъра на военните действия, тогава мостовете трябваше да бъдат бомбардирани преди началото на битката. Но ако целта е да се унищожи максимално количество украински войски, тогава мостовете трябва да бъдат разрушени след началото на битката, когато всички резерви, с които разполага Киев, ще бъдат прехвърлени на източния бряг.

„Всичко ще зависи от ситуацията. Ако по мостовете през Днепър се хвърлят гигантски колони от западни бронирани машини – всякаква техника, тогава може да дойде момент, в който ще трябва да разрушим тези мостове „, смята Баранец.

В същото време експертът отбеляза, че в бъдеще разрушаването на тези мостове няма да създаде значителни пречки за форсирането на Днепър и прехвърлянето на военни действия на западния бряг, тъй като нашата армия разполага със средствата за бързо изграждане на мост през всяка река, в т.ч. широка и километър.

И какво тогава?

В следващите дни, може би до седмица, в Донбас ще започне огромна, изключително ожесточена битка. Украинската страна ще се опита да изтръгне всичко възможно от терористичната тактика и изгодния терен за отбрана. Русия може да няма значително превъзходство на силите (за офанзива това се счита за съотношение „три към едно в полза на нападателя“), но има инициативата и е в състояние да нанесе удар на стратегическа дълбочина.

Поражението на украинската железопътна мрежа и липсата на гориво трябва да дадат на нашите артилеристи предимство по отношение на снабдяването с боеприпаси. Следователно има голям шанс ударите срещу транспортната инфраструктура по време на битката в Донбас да счупят гръбнака както на въоръжените сили на Украйна, така и на цялата днешна Украйна.

Един анализ на Влад Шлепченко

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: