Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Американски сенатор разкри: Украйна ще е новият Афганистан за Русия!

Отмина дългоочакваният разговор между президентите Джо Байдън и Владимир Путин. Вървим ли към урегулация и намаляване на напрежението след разговора? Очевидно не. В продължение на седмица и повече западните и украински медии масирано тиражират недоказаната си теория, че Русия се кани да нападне Украйна януари месец. Нещо, което Кремъл многократно отрече. Действително има струпване на руски войски в рамките на държавната територия на Руската федерация, но то очевидно са там след продължилите месеци навлизания в Черно море на американски бойни кораби, както и непрекъснати нарушения на украинската армия по линията на контакт с ДНР и ЛНР в Донбас. По всичко личи, че много скоро напрежението в региона ще избухне и най-вероятно ще прерастне в пълномащабни военни действия – напълно в съзвучие с класическите англосаксонски геополитически прийоми.

От една страна Съединените щати в лицето на държавния си секретар Антъни Блинкен дадоха да се разбере, че няма да жертват нито един американски войник за „незалежная“ Украйна. В същото време обаче, САЩ, Полша, Литва, Великобритания, Канада и други западни и прозападни сили непрекъснато насърчават агресивното поведение на властите в Киев, което включва и снабдяването на украинския режим с модерно въоръжение. Защо се прави това? Отговорът можем да намерим в историята.

Поне от Войната за испанското наследство, когато „добрата, стара Англия“ насъсква Австрия, Прусия и Холандия срещу Франция; през Седемгодишната война, когато англичаните използват Прусия срещу континенталните гиганти Франция, Русия и Австрия; при Наполеоновите войни, когато Лондон е ключов при формирането на коалициите срещу император Наполеон и най-вече при разтурянето на континенталната система и скарването на Франция и Русия; стигайки до Първата световна война, когато отново английските лостове за влияние и манипулация създават разлом между Руската империя и Германия, като по този начин тикат Петербург в обятията на Антантата и към евентуалния крах на Романовата империя (а също и на империята на Хоенцолерните); англосаксонците винаги използват и манипулират по-слабите държави срещу по-силните континентални сили.

Този техен исторически прийом е изразен сполучливо, както от лорд Палмерстън, така и по-късно от Чърчил в неговите трудове: никога не трябва да се допуска на евразийския материк да се издигне една сила, която да е способна да подкопае и предизвика морското могъщество на Албион. Тази основна геополитическа тактика продължава да е в арсенала на Великобритания, но също така се споделя и от фактическия наследник на старата Британска империя, факлоносецът на световния либерализъм – Съединените щати. Още от края на ПСВ, когато САЩ наследиха земите на Британската империя и самите те се превърнаха в Империя.

През 80-те години на 20-ти век СССР влиза в Афганистан, за да защити съюзното социалистическо афганско правителство от ислямистката групировка на талибаните. Историята е добре известна: САЩ, Великобритания и петролните монархии от Залива хвърлят баснословни суми, за да подкрепят талибаните, включително и с модерни за времето си оръжия като ракети „Стингър“. Днес англо-американците правят абсолютно същото в Украйна.

Едно от многото доказателства бе изпускането на сенатора от Демократическата партия Крис Мърфи, който е член на влиятелната Комисия по външни отношения в Сената на САЩ. Преди дни той заяви пред CNN:

„Украйна може да стане следващият Афганистан за Русия, ако тя реши да продължи по-нататък.“

Сенаторът от партията на президента Байдън е известен преди всичко с яростната си русофобия, която го накара да обяви, че Русия е „вечна“ заплаха за националната сигурност на Съединените щати. За съжаление г-н Мърфи принадлежи към най-влиятелната част на американския външнополитически естаблишмънт на ниво Конгрес (първо в Камарата на представителите, а сега в Сената). Без никаква изненада, г-н Мърфи е свързан с Атлантическия съвет и списание „Форин афеърс“, което издание се приема за едва ли не официоз на американските външнополотически елити, особено на тези от неоконсервативните и неолиберални среди.

С други думи: Изказването на Мърфи за Украйна като новият руски Афганистан, не е на случаен човек, а на някой, който изразява възгледите на елитите, които формират външната политика на Съединените щати.

Западните обвинения, че Русия се готви да нахлуе в Украйна, които се базират единствено на това, че е струпала 90,000 войници близо до границите си с Украйна са странно координирани, едностранни и болезнено много приличат на твърденията на героите на либералната демокрация Джордж Буш и Тони Блеър, които през 2003 излъгаха, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване, след което нахлуха в страната и в резултат над един милион иракчани бяха изклани, а страната още не може да се възстанови.

Прави впечатление, че САЩ полагат огромни усилия и завихрят мащабни кампании, за да убедят западноевропейските сили в лицето на Франция, Германия и Италия, че Русия наистина се готви да нахлуе в Украйна. Едва ли е случайност, че има сериозно забавяне и в откриването на „Северен поток-2“, както и че антируската реторика в Берлин се засилва все повече и повече.

Но най-показателно разбира се е, че САЩ, Великобритания, Канада и други въоръжават до зъби украинската армия. Още през 2018 година Украйна закупи 210 ракети „Джавелин“ от американците, както и 37 пускови установки. После през 2019 Киев закупи още 150 анти-танкови ракети.През последните няколко години Киев е получил и друга военна помощ, която само от страна на САЩ е на стойност 1,5 милиарда долара и се изразява в джипове „Хъмви“, патрулни катери, ракети, амуниции, стрелково оръжие, комуникационни системи и други. Всъщност, една от първите задачи на администрацията на Байдън щом встъпи на власт, беше да обяви още 125 милиона долара военна помощ за Украйна. Тази помощ постъпи в Киев в началото на 2021 година. Конгресът от своя страна прие закон за увеличаване на военната помощ за Украйна на 300 милиона долара годишно до 2026-та.

НАТО също е осигурило голям пакет за Украйна. През 2020 Украйна получи статут на „засилено партньорство“ във военния алианс, което й дава преференциален достъп до ученията на НАТО, както и обмена на информация.

Турция също помага сериозно на режима в Киев, като наскоро го снабди с модерните си безпилотни летателни апарати „Байрактар“, с които малко по-късно украинците през октомври предприеха атака, унищожавайки артилерийски батареи на опълченците в Донбас. Нещо повече, развиват се съвместни турско-украински програми за създаване на бойни дронове.

Ясно е, че Русия няма интерес от война в или с Украйна, особено на фона на икономическата криза, която тресе света, както и на продължаващите руски военни ангажименти на места като Сирия, а също и по южната периферия (Кавказ, където Турция мъти водите).

Още повече, че всяка ескалация на конфликта в Донбас ще бъде използвана за налагането на още санкции срещу Русия, пречейки на отношенията й с васалния и полуавтономен на САЩ Европейски съюз, който си остава отговорен за 45 % от търговския стокооборот на Руската федерация. Само САЩ и НАТО имат интерес от ескалация на конфликта в Украйна.

Естествено, във Вашингтон, Лондон, Брюксел и Анкара са наясно, че Украйна няма никакъв шанс да победи във война с Русия. Но засилването на украинските въоръжени сили и насърчаването на истеричния украински национализъм и нереалистични амбиции на властите в Киев, служат на друга цел. По стария и гореописан англосаксонски маниер, Украйна ще бъде превърната в „нов Афганистан“ за Русия. Не е нужно Киев да може да спечели война с Русия. Дори да успее да ангажира руските сили за няколко месеца в кървав конфликт, това пак ще е победа за Вашингтон.

Първо, при една евентуална война помежду им, разломът между руснаците и украинците ще стане още по-голям, а Украйна ще се превърне във вечен бастион на русофобията.

Второ, имайки предвид колко струваше успешната, но ограничена руска операция в Сирия (основно действаха авиацията, части от флота и спецчастите на руската армия), то можем да си представим, че цената на пълномащабен конфликт пред дверите на Русия и само на 200 км. от Москва ще е неколкократно по-висока, както от гледна точка на финансите, така и на техника, жива сила и ангажимент. Всеки убит руснак, всеки унищожен руски танк или свален руски хеликоптер, ще е победа за САЩ и НАТО на фона на вихрещата се икономическа криза, която засяга силно и Русия.

Трето, такъв конфликт ще доведе до концентрация на огромна част от руските сили и внимание към украинския театър на действие, като по този начин други зони на интерес като Кавказ, Сирия и Централна Азия може да останат по-незащитени. Всеки сериозен геополитически наблюдател най-вероятно ще се съгласи, че започне ли война в Украйна с руско участие, със сигурност няма да закъснее ескалацията на нови проблеми в Кавказ, Сирия, Централна Азия или другаде.

Четвърто, чрез една такава война САЩ ще успеят най-вероятно да поставят окончателен клин между Русия от една страна, и Германия и Франция от друга. Без Триморие и без кой знае какви главоболия САЩ ще принудят германците да купуват по-скъпия втечнен американски газ, защото е „по-демократично“, и защото Русия „е нахлула в Украйна“. Новата колаборационистка власт в Берлин на германските социалдемократи, либерали и зелени русофоби ще е повече от щастлива да услужи.

Но, както се казва, нощтта е най-тъмна преди изгрев. Защото днешна Русия не е онзи СССР от 80-те години на миналия век, който беше изхабен идеологически, морално, икономически, и в който дори собственият му политически елит не вярваше. Онзи СССР беше изолиран икономически до източноевропейските си съюзници плюс Куба и няколко други страни от Третия свят. Днешна Русия има зад гърба си огромна система от стратегически партньорства и съюзи – от ОДКБ през ШОС до БРИКС или Евразийския съюз. Днешна Русия е стратегически партньор със страни като Индия, Виетнам и редица африкански и арабски държави. Тя е и фактически съюзник с Иран, Сирия и най-важното – с Китай. Този път няма да я има и Саудитска Арабия например, която по американско нареждане през 80-те години подкопаваше цените на петрола, за да клати съветската икономика, давайки в същото време финансова помощ на талибаните. Защото днес Саудитска Арабия е в лапите на Китай, който изкупува 70 % от петрола и газта й.

Една война в Украйна може да е скъпа, изтощителна и братоубийствена за Русия, но може и да разреши един висящ от години проблем, като в крайна сметка се стигне и до падането на русофобския и крипто-нацистки режим в Киев и федерализиране на Украйна, която да се върне в руската сфера на влияние.

В следващите няколко седмици със затаен дъх светът ще очаква да види развръзката на продължилия вече 7 години конфликт, изправил брат срещу брата православни славяни заради интереса на една малобройна западна милиардерска прослойка, която се храни от кървави конфликти и поствоенна икономическа спекула. Skandalno.net

Симеон Миланов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

 

3 кометара за Американски сенатор разкри: Украйна ще е новият Афганистан за Русия!

  1. Анонимен Отговор

    09.12.2021 в 2:52

    ГОСПОДИ ПАЗИ БРАТСКА СВЯТА РУСИЯ ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ АМИН

  2. Крис Отговор

    09.12.2021 в 12:49

    Руснаците не са немци и умеят да си правят верни изводи и да си вадят поуки от грешките. Предстои преразпределение на зоните на влияние от типа на Ялтенското споразумение. Въпросът е дали то ще се предхожда от война или ще бъде без кръв. Западът силно подценява Русия, както и съюза Русия- Китой. Но това е за добро. Западният свят ще загуби много от заграбеното през вековете назад.

  3. Хм Отговор

    09.12.2021 в 13:44

    Западът залязва ако щат да се ухапят за едното място.

Вашият отговор на Хм Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Въведете кода за проверка: *